Р Е Ш Е Н И Е № 528 София, 11 януари 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2380/2011 година. Производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. И. Колибарски чрез защитника си адв. И. А. против решение № 198 от 16.06.2011 год. по внохд № 343/2011 год. на Апелативен съд-София. В касационната жалба като основания за проверка на въззивното решение са посочени неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се авторството на деянието от страна на подсъдимия и изводите на съда, че деянието представлява престъпление по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 НК. Значителна част от направените оплаквания са свързани с изложени доводи за необоснованост на съдебния акт. От страна на защитата се твърди, че съдилищата не са отговорили на въпроса, дали подсъдимият не е извършил деянието при условията на чл. 118 или при превишаване пределите на неизбежна отбрана по чл. 119 от НК. Правят се алтернативните искания за отмяна на решението и оправдаване на Колибарски, за преквалифициране на деянието по по-леко наказуем наказателен състав, или намаляване на определеното му наказание. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Материалният закон е приложен правилно и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наложеното наказание не е явно несправедливо и не са налице основания за изменяване на съдебния акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 5 от 22.02.2011 год. по нохд № 352/2010 год. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. за виновен в това, че на 27.10.2009 год., около 03.00часа в [населено място], общ. С. баня, в дворното място на имот, находящ се на [улица], пред входа му е направил опит умишлено да умъртви П. Б. Щ. от същото село, като макар да довършил изпълнителното деяние, не са настъпили исканите от него общественоопасни последици, поради което и на основание чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което К. е бил със взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”. Присъдата е протестирана от прокурор при Кюстендилската окръжна прокуратура и с обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата като увеличил определеното на подсъдимия наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на Колибарски като при разглеждане и решаване на делото, не са допуснати съществени процесуални нарушения и законът е приложен правилно. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения, съгласно изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. В резултат на цялостната и всестранна проверка на обжалваната пред него присъда, както изискват разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, въззивният съд е приел, че приложената от първата инстанция правна квалификация е законосъобразна, като на всички поставени в жалбата доводи и съображения е отговорено според изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. В жалбата се съдържа довода, че подсъдимият се е отказал да довърши изпълнението на престъплението и е предотвратил настъпването на престъпните последици. На базата на събраните и проверени по делото доказателства е установено, че под въздействието на употребения алкохол, с брадва, Колибарски е нанесъл не по-малко от 7-8 удара по главата и тялото на пострадалия, като според съдебномедицинската експертиза му причинил множество увреждания /подробно описани в мотивите на присъдата и на въззивното решение/, между които и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, счупване на черепната основа в ляво, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана в челната област на главата, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, което може да се преценява и като нараняване проникващо в черепната кухина. Според експерта, това увреждане е създало опасност за живота на пострадалия, която е преодоляна чрез медицинската намеса, т.е. правилни са изводите на съдилищата, че се касае за довършен опит, а не за отказ от довършване на престъплението, защото общественоопасните последици не са настъпили по независещи от К. причини, а не защото по собствени подбуди той се е отказал да довърши престъплението или е взел мерки да предотврати настъпването на престъпните последици. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е обсъдил възможността деянието да се квалифицира по чл. 118 или чл. 119 от НК. Твърденията на защитата в тази насока са хипотетични и те не се подкрепят от каквито и да било събрани по делото доказателства за пряко, непосредствено и застрашаващо нападение от страна на пострадалия, при което подсъдимият да е предприел действия в своя защита или за противоправно поведение на Щрапульов, в резултат на което Колибарски да е увредил пострадалия в състояние на физиологичен афект. За да обсъди тези хипотези следва да съществуват обективни данни в тази насока, подлежащи на проверка и анализ, а такива не са изложени дори от подсъдимия, който се е възползвал от правото да не дава обяснения по обвинението. Твърдението на защитата за необоснованост на атакуваното решение не може да бъде разгледано, тъй като необосноваността не представлява основание за касационна проверка по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, не е подкрепено с конкретни доводи, но доколкото се съдържа в касационната жалба и му се дължи отговор, то е неоснователно. Въззивната инстанция е констатирала, че при индивидуализиране на наказанието първоинстанционният съд е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства и необосновано е смекчил наказателноправното положение на подсъдимия, тъй като не е отчел правилното съотношение на всички обстоятелства имащи отношение към определяне на наказанието, включително и характера на другите, незастрашаващи живота увреждания, причинени на пострадалия в левия горен крайник, с песимистичните прогнози за възстановяването му. След тяхното съобразяване и отчитане на други отегчаващи обстоятелства, въззивния състав е увеличил наказанието на подсъдимия в съответствие с тях, го определил при хипотезата на чл. 58, б.”б”, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на четири години лишаване от свобода. По размер това наказание отговаря на принципа за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции и затова не е явно несправедливо. По изложените съображения не са налице условията за изменяване или отмяна на атакувания съдебен акт и той следва да бъде оставен изцяло в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198 от 16.06.2011 год. по внохд № 343/2011 год. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: