Ключови фрази
Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта * основание за възобновяване на наказателното дело * решаване на дело със споразумение * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 444

гр. София, 28.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар Н. ЦЕКОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1824/2013 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1367/2013 г. по описа на РС – Плевен, отмяна на постановеното по него определение от 05.06.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В искането на главния прокурор е релевирано твърдение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона при постановяване на цитираното определение, представляващо основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения.
Осъденото лице В. К. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по искането.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С определение от 05.06.2013 г. по НОХД № 1367/2013 г. Плевенският районен съд, V наказателен състав, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от районна прокуратура – гр. Плевен и защитника на обвиняемия В. К. Д., с което обвиняемият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е било определено наказание пробация, а на основание чл. 343г от НК обвиняемият е бил лишен от право да упражнява дейността водач на МПС за срок от шест месеца, считано от 05.06.2013 г.
Определението на Плевенския РС, V наказателен състав, по НОХД № 1367/2013 г. по описа на същия съд е влязло в сила на 05.06.2013 г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е от 20.08.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакувания съдебен акт.
Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно.
С одобреното на 05.06.2013 г. от Плевенския районен съд споразумение между прокурор от РП – Плевен и защитника на обв. В. К. Д. по НОХД № 1367/2013 г. обвиняемият се е признал за виновен в това, че на 05.03.2013 г. в гр. Пл. при управление на МПС – лек автомобил „Ф. Г.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Т. Н. Д., след употреба на наркотични вещества (THC и AMP), установена с Drager Drug Check 1200STK REF № 8322873, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, т. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на Н. К. М. от гр. Пл. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на крайниците/счупване на лява лъчева кост – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Със споразумението обв. В. К. Д. се е съгласил да понесе при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК следните наказания за извършеното престъпление – пробация с ограничителни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес – [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3 – за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, както и лишаване от право да упражнява дейността водач на МПС за срок от шест месеца, считано от 05.06.2013 г., на основание чл. 343г от НК.
Инкриминираното на осъдения В. К. Д. престъпление е било извършено на 05.03.2013 г., при действието на разпоредбата на чл. 343, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 75 от 2006 г., бр. 60 от 2012 г.), б. „а”, пр. 1 от НК (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8 септември 2012 г.), съгласно която при тежка или средна телесна повреда в случаите на чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. В такъв случай при наличие на предпоставките на чл. 55, ал. 1 от НК е недопустима замяна с по-лекото наказание пробация на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 от НК, тъй като предвиденото в закона наказание е с фиксиран специален минимум (една година лишаване от свобода). Щом се касае за престъпление със законоустановен в санкционната му част минимален предел, наказанието лишаване от свобода в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от НК би могло да бъде законосъобразно индивидуализирано само при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
В случая първоинстанционният съд не е изпълнил пълноценно задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК, а именно да констатира, че изразеното от страните съгласие в частта, касаеща вида и размера на наказанието, което обвиняемият следва да понесе за извършеното от него престъпление, противоречи на принципа за законоустановеност на наказанието, който намира приложение и в производството по Гл. 29 от НПК и го задължава да определи наказанието съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Като е одобрил споразумението, с което наказанието на обвиняемия е било незаконосъобразно определено на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон – основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С оглед на тези аргументи настоящият състав на ВКС прие, че искането на главния прокурор е поначало основателно, поради което НОХД № 1367/2013 г. по описа на РС – Плевен следва да бъде възобновено, обсъденото по-горе определение на съда от 05.06.2013 г. следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Плевенския районен съд.
Независимо от обстоятелството, че нарушението на материалния закон е засегнало одобреното споразумение единствено в частта му относно въпроса по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, при новото разглеждане на делото споразумението следва да се разгледа в цялост, за да не се разкъсва неговото единство и да не се лишават страните от възможност да изразят воля по целия комплекс от въпроси по чл. 381 от НПК. Задължителните указания на касационната инстанция се отнасят единствено до отстраняване на констатираното нарушение при определянето на наказанието по вид при условията на чл. 55, ал. 1 от НК в хипотезата на предвиден най-нисък предел на наказанието в съответната санкционна част на приложимата законова норма. Съдът, комуто делото се връща за ново разглеждане, разполага със суверенна свобода по вътрешно убеждение, основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, да осъществи правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. При тази преценка съдът би могъл да вземе отношение и по въпроса за допустимостта въобще на процедурата по Гл. 29 от НПК с оглед евентуалното наличие на основания за разглеждане на делото по реда на Гл. 28 от НПК, доколкото при едновременна обективна даденост на указаните в чл. 78а, ал. 1 от НК материалноправни предпоставки и отсъствието на отрицателните по ал. 7 (която разпоредба е изчерпателно формулирана и не включва хипотеза на извършено деяние след употреба на наркотични вещества) съдът е задължен да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1367/2013 г. по описа на РС – Плевен, V наказателен състав.
ОТМЕНЯ определение от 05.06.2013 г., постановено по НОХД № 1367/2013 г. по описа на РС – Плевен, V наказателен състав, с което е било одобрено споразумението за решаване на делото между прокурор от РП – Плевен и защитника на обвиняемия В. К. Д..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Плевен от стадия на съдебното заседание.
Настоящото решение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.