Р Е Ш Е Н И Е № 715 София, 19.11.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова ГЪЛЪБИНА Г. при секретаря Е. Претрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№432 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Х. от гр.София срещу решение №610 от 09.10.2008г. по гр.д.№276/08г. на Софийския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване срещу решаващия извод на въззивния съд, че предмет на делба е имот в две части, едната от които се е включила в съпружеската имуществена общност на ищцата К. С. и общия наследодател Д. С., поради което квотите на съсобственост в нея са 4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 за всяко от двете деца на Д., а в другата част съсобствеността е при равни квоти – по 1/3 ид.част, като общо за целия имот квотите на съсобственост са 4028/8886 за преживялата съпруга К. С. и по 2429/8886 ид.части за двете деца на Д.. Жалбоподателят е развил довод, че имотът е един, придобит е по давност от общия наследодател и след смъртта му върху него е възникнала съсобственост между наследниците при равни квоти, определени от чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН – по 1/3 ид.част за всеки от тях. Освен това жалбоподателят поддържа оплакване, че въззивният съд не поправил допуснатото от първата инстанция съществено процесуално нарушение – отказ в делбата да се включат още два имота, заявени от ответниците своевременно в първото съдебно заседание. Ответницата К. Ч. С. не взема становище по жалбата. С определение №705 от 16.07.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали в разрешенията, дадени с т.2 на ППВС №8/1980г., се включва и хипотезата на придобивна давност, изтекла по време на брака, когато владението е установено преди брака само от единия съпруг, при условията на чл.82 от ЗС - чрез присъединяване на владението на неговите родители. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: Предмет на делото е иск за делба на съсобствен недвижим имот – дворно място, находящо се в строителния полигон на с.Алдомировци, община С., с площ от 2962 кв.м., съставляващо имот №000312 по картата на землището, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда. За този имот ищцата К. С. твърди, че е придобит по давност по време на брака и с общия наследодател Г. Х., а след неговата смърт той е станал съсобствен между нея и децата на наследодателя, при квоти 4/6 за нея и по 1/6 ид.част за двете деца. Изхождайки от обстоятелството, че за имота са издадени два нотариални акта за собственост – първият от 1977г., по обстоятелствена проверка, на името на общия наследодател, за място с площ от 1066 кв.м. и построената в него сграда, а вторият - от 2006г., на името на неговите наследници, за място от 1896 кв.м., въззивният съд е приел, че първият имот се е включил в имуществената общност на ищцата и общия наследодател, тъй като придобивната давност е изтекла по време на брака – т.2 на ППВС №8/1980г., затова в него квотите на съсобственост са 4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 за всяко едно от децата на наследодателя, а второто място е придобито по давност от наследниците, чрез присъединяване към владението на общия наследодател, затова квотите на съсобственост са равни – по 1/3 ид.част. Като резултат е допуснал делба на цялото място при квоти 4028/8886 за преживялата съпруга и по 2429/8886 ид.части за всяко дете. Решението е неправилно. В т.2 на ППВС №8/1980г. е прието, че когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака, имотът се включва в съпружеската имуществена общност. Същото разрешение е дадено и за хипотезата, при която давностното владение е установено преди брака от единия съпруг, а придобивната давност е изтекла по време на брака, като е без значение основанието, на което единият от съпрузите е започнал да владее. Уточнено е, че когато съпругът завладява частите на другите наследници в сънаследствен недвижим имот, по давност се придобива и в съпружеската имуществена общност се включва само частта на останалите наследници, извън частта, която съпругът има по наследство. При тези разрешения настоящият състав счита, че след като придобивната давност върху един недвижим имот е изтекла по време на брака, следва да се приложи разрешението на т.2 на ППВС №8/1980г., независимо от това, че владението е придобито само от единия съпруг преди сключването на брака, чрез присъединяване на владението, което родителите на този съпруг са имали върху имота. По-различен е случаят, при който едно лице придобива от родителите си владението на имот при условията на чл.82 от ЗС, десетгодишната давност изтича преди то да сключи брак, а по време на брака само е издаден нотариалният акт по обстоятелствена проверка. В този случай другият съпруг с нищо не допринася за придобиването на собствеността върху имота, поради което следва да се приеме, че тази хипотеза не се включва в разрешението, дадено с т.2 на ППВС №8/1980г. Настоящият случай е точно такъв. Установено е по делото, че за част от процесния имот с площ от 1066кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, наследодателят на страните Д. Х. С. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка №185/1977г., две години след сключването на брака му с К. С.. Свидетелят по делото обаче е установил, че в този имот бащата на Д. – Х. С. е имал къща още преди 1950г., а впоследствие владението върху мястото и къщата е преминало върху сина Д.. В този случай придобивната давност върху имота е изтекла много преди сключване на брака между К. и Д. С., ето защо не може да се приеме, че той се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност. Този имот е станал изключителна собственост на Д. С. и след неговата смърт той е придобит по наследство от преживялата съпруга К. С. и от двете деца на Д. от първия му брак – Х. Х. и Г. Х., при равни квоти – по 1/3 ид.част. При същите квоти е придобита и останалата част от имота. Като е приел, че процесният имот следва да се допусне до делба при квоти 4028/8886 ид.ч. за К. С. и по 2429/8886 ид.ч. за Х. Х. и Г. Х., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и да се определят други квоти на съсобственост – по 1/3 ид.част за всеки от съделителите. Неоснователно е другото оплакване в касационната жалба - че въззивният съд неправилно не е включил в делбата още два имота, чиято делба е поискана своевременно още в първото заседание по делото. Действително, искането за включване на тези имоти в делбата е било своевременно, но още районният съд с изрично определение е отказал да ги включи в делбата. Това определение е преграждащо по своя характер, подлежало е на обжалване пред въззивния съд, но жалба срещу него не е подадена. Въззивният съд не би могъл за първи път да допусне до делба имоти, по отношение на които първата инстанция не е постановила съдебно решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №610 от 09.10.2008г. по гр.д.№276/08г. на Софийския окръжен съд само в частта, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот и вместо него постановява: ОПРЕДЕЛЯ делбените квоти в допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място от 2962 кв.м., находящ се в строителен полигон на с.Алдомировци, община С., местност „С.”, имот №000312 по картата на землището, при граници: имот 000190 – селищна територия на махала „Слатина”имот 242034 – ливада на Г. В. А.; имот №242030 – ливада на наследниците на Х. С. П. и имот 24029 – нива на наследниците на К. В. М., заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., както следва: - 1/3 ид.част за К. Ч. С.; - 1/3 ид.част за Х. Д. Х. и - 1/3 ид.част за Г. Д. Х.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: