О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 273 гр. София, 21.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4762/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г., [населено място], [община], подадена чрез адвокат В. П. и адвокат Л. А., срещу въззивно решение № 260149/02.07.2021 г. по в. гр. д. № 98/2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Заповедта за изменение на ПУП предпоставка ли е за допускане на съдебната делба. Влязлото в сила съдебно решение за допускане на съдебната делба предпоставка ли е за издаване на заповед за изменение на ПУП. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 1076/27.12.2019 г. по гр. д. № 2207/2016 г. на Районен съд - Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от В. Б. Г. срещу М. Б. К. иск за делба на УПИ, представляващ парцел *, имот пл. № 100, квартал 16 по одобрения със заповед № 685/18.03.1925 г. план на [населено място], с площ от 1884 кв. м., при съседи на имота: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ * в квартал 16, по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел за установено, че страните В. Б. Г. и М. Б. К. са брат и сестра - деца на Б. А. Г., починал на 08.06.1982 г. и Ц. Н. Г., починала на 09.01.1997 г. С договор за покупко-продажба от 25.07.1960 г. /по време на брака с Ц. Г./ Б. Г. придобил правото на собственост върху процесния имот. След придобиване на имота в него били изградени двуетажна жилищна сграда и вилообразна жилищна сграда. С договор за дарение, обективиран в нот. акт 26/1986 г., Ц. Г. дарила на дъщеря си М. К. 1/4 ид. ч. от процесния имот, както и 1/2 ид. ч. от вилообразна жилищна сграда, а на сина си В. Г. също 1/4 ид. ч. от процесния имот, както и 1/2 от двуетажната жилищна сграда. С договор за замяна, обективиран в нот. акт № 25/1986 г., ищецът прехвърлил на ответницата притежаваната от него 1/4 ид. ч. от вилообразната жилищна сграда, а ответницата прехвърлила на ищеца притежаваната от нея 1/4 ид. ч. от другата жилищна сграда. С влязло в сила решение от 06.11.2015 г. по гр. д. № 1035/2015 г. на Районен съд - Кюстендил е отхвърлен предявеният от В. Г. против М. К. иск за делба на процесния урегулиран поземлен имот, тъй като преди предявяване на иска за делба не е осъществена процедурата за частично изменение на ПУП по реда на чл. 134 и сл. ЗУТ. След влизане на решението в сила ищецът подал заявление вх. № УТ - 2480/09.12.2015 г. до [община] с искане за частично изменение на ПУП - ПР за УПИ * в кв. 16 по плана на [населено място] чрез разделяне на процесния имот на два имота, съгласно приложена към заявлението скица-проект. Процедурата не била осъществена, тъй като ответницата отказала да даде съгласие, включително и в хода на настоящото съдебно производство. Съгласно писмено становище от главния архитект на [община] изх. № 11-03-1266/25.05.2017 г. имотът е поделяем и от него могат да бъдат обособени два равни по площ дяла. Със заповед № ГА-13/04.07.2017 г. на главния архитект на [община] е наредено на съделителите да внесат проект за изменение на действащия ПУП - ПР в обхвата на УПИ *, в кв. 16 по плана на [населено място] и заверена скица-проект. Ответницата е обжалвала тази заповед и с влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 227/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, жалбата е отхвърлена. След влизане в сила на заповедта не е осъществена процедура за изменение на ПУП - ПР, касаеща процесния имот. Въззивният съд е приел, че двамата съделители са били съсобственици при равни права на процесния УПИ и построените в него сгради, като правата им са придобити чрез наследствено правоприемство и дарение. След сключване на договора за замяна всеки съделител е станал индивидуален собственик на една от сградите. Ето защо процесният УПИ, в който са изградени два самостоятелни обекта, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй като земята е станала прилежаща част към всеки самостоятелен жилищен обект. Делбата на общи части в етажна собственост е недопустима по закон, като приложението на това правило не изключва и настоящия казус, що се касае до положението на процесния имот към момента и без осъществена процедура по чл. 201 от ЗУТ. Делба на УПИ, в който са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, е допустима, ако по делото по категоричен начин бъде установено, че е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл. 201 ЗУТ. Процесният УПИ е поделяем, като от него могат да бъдат образувани два дяла при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ. Изискано е становище от общинската администрация на [община]. Необходимо е да се осъществяват и съответните действия за спазване изискването на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, но страните не са предприели действия по изпълнение на даденото им предписание след влизане в сила на заповедта на главния архитект. Действия по внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация са предприети единствено от ищеца, но процедурата не е осъществена, тъй като не са изпълнени дадените указания на административния орган за участие на всички съделители. В случая съдът е длъжен да предприеме действия за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, за да установи възможно ли е да се промени предназначението на имота и същият да бъде поделен между съсобствениците, т. е. възможно ли е от общия съсобствен УПИ да бъдат обособени самостоятелни имоти, съсобствеността върху които да бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Тъй като по допустимостта на делбата съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство, в тази фаза следва да се извърши преценката за възможността от застроения съсобствен УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имота, отговарящи на изискванията на ЗУТ, ако с исковата молба или становищата на останалите съделители са въведени доводи, че подобна възможност съществува. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Формулираният от касатора въпрос дали заповедта за изменение на ПУП – ПР е предпоставка за допускане на съдебна делба, съответно дали влязлото в сила съдебно решение за допускане на съдебната делба е предпоставка за издаване на заповед за изменение на ПУП-РП, не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Изводите на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС /решение № 311/2012г. по гр.д.№268/2012г., Іг.о., решение № 201/2015г. по гр.д.№ 2585/2015г., Іг.о./, както и с постановеното в хода на настоящото дело определение по чл.274, ал.3 ГПК № 79/2018г. по ч.гр.д.№1461/2018г. на ВКС, І г.о. Последното е постановено по частна жалба на В. Г. срещу определение №101/2018г. по ч.гр.д.№567/2017г. на ОС-Кюстендил, с което е потвърдено определение за спиране на първоинстанционното производство по допускане на съдебната делба за преценка дали процесният имот е поделяем на обособими отделни имоти при условията на чл.201 ЗУТ, която да се извърши в първата фаза на делбата. С определението на ВКС е прието,че когато имотът е поделяем се, процедира по реда на чл.201 ЗУТ, като главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация и ако процедурата е започнала въз основа на внесен от някой от съделителите проект, то одобряването или отказът да бъде одобрен подлежи на обжалване по общия ред на чл.215 ЗУТ. В производството по чл.341 ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно произнасяне от общинската администрация дали съответният УПИ е поделяем.Процедурата по чл.201 ЗУТ следва да бъде проведена в първата фаза на делбеното производство, тъй като до приключването й със заповед за одобряване на изменение на ПУП делбата на съсобствения имот би била недопустима. След надлежното одобряване на проекта за изменение на ПУП, чрез който от имота се обособяват самостоятелни УПИ, съдът ще допусне новообразуваните имоти до делба и ще ги раздели между съсобствениците във втората фаза на производството. Константна е практиката на ВКС, че преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на дворното място, което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи, поради което допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза. Делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към посочения момент вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на подробния устройствен план, с която се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти за собствениците на сградите. В случая въззивният съд е приел, че е било необходимо да бъдат предприети действия за спазване изискването на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, като указания в този смисъл са дадени от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното и доколкото изводите на въззивния съд са съобразени със съществуващата практика на ВКС, по така поставения въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260149/02.07.2021 г. по гр. д. № 98/2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: