Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обезщетение за ползване * трафопост * приращения * държавна собственост * сервитут


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5
c1605_10_dec_290gpc.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 440

С., 23.12. 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 1605 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 16.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 984 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о., в осъдителната част, с която е отменено решение по гр.д. № 9609 /2008 г. на Варненския районен съд, 24 с-в., с което са отхвърлени искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД и вместо това жалбоподателят е осъден да заплати на Я. В. К. 1) 9,000 лева за ползване на трафопост от 50 кв.м. за периода от 17.09.2003 г. до 07.09.2008 г. и 2) 13,179 лева за ползване на двор от 482 кв.м. за периода от 17.09.2003 г. до 17.09.2008 г. и разноски.

Въззивният съд е приел, че : ищцата е придобила двора чрез покупко-продажба през 1976 г., а трафопостът, който датира отпреди 1987 г., е търпим строеж по смисъла на пар.16,ал.1 ПЗР на ЗУТ, ищцата го е придобила по приращение на основание чл.92 ЗС и че възраженията на ответника по ЗЕ – че сградата не е собственост на ищцата и не може да бъде придобита по давност, т.к. поради функциите си представлява изключителна държавна собственост и че по силата на разпоредбите на ЗЕ ответникът има върху нея сервитутно право, за което не е предвидено да се заплаща, са неоснователни.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 659 от 05.05.2011 г. по материалноправни въпроси: дали електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) и дали дворното място, в което е изграден електроенергиен обект (трафопост) се ползва без основание, ако електроенергийният обект е съществувал при действието на Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.), които са обусловили изхода от спора и са решени в противоречие с разрешенията в посочени влезли в сила решения - основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.

Касационните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон – на посочени норми на ЗЕ (отм.), ЗЕЕЕ (отм.) и ЗС, довели до неправилни изводи, че ищцата е станала собственик на процесния трафопост по силата на приращение, че не е имало законова забрана за придобиването му от физическо лице и за това, че за дворното място не е възникнало сервитутно право за жалбоподателя.

Ответникът в това производство Я. В. К. оспорва основателността на жалбите.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

По изведените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение на основание чл.291,ал.1 ГПК намира, че :

По първия въпрос това дали електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.), правилно е разрешението, прието с решение № 251 /05.03.2007 г. по гр.д. № 3198 / 2005 г. на ВКС, ІV г.о., според което съгл.чл.8 Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот – налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване; правилно е и разрешението, прието с Решение № 1081 / 05.11.2008 г. по гр.д. № 3259 /2007 г., на ВКС, ІІІ г.о., че съгласно чл.2,ал.1 ЗЕ от 1975 г. електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост.

Тези разрешение съответстват на разрешението, прието с Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 169 /2009 г. на ВКС, І г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за съдилищата, според което : относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката. С решението е прието, че с тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните предприятия.

Разпоредбата на чл.2,ал.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) позволява кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по ал.1 (електрически централи за производство на електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия).

По силата на пар.4 от ПЗР на закона само те (кооперативните и другите обществени организации), които при влизането на този закон в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях.

Съгласно чл.2,ал.3 единствено вътрешните електрически инсталации в жилищни и други сгради на гражданите и на обществените организации са тяхна собственост.

По втория въпрос за това дали дворното място, в което е изграден електроенергиен обект (трафопост) се ползва без основание, ако електроенергийният обект е съществувал при действието на Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.), правилно е разрешението, прието с Решение № 1087 /21.07.2008 г. по гр.д. № 4377 /2007 г. на ВКС, V г.о., според което в спор с правно основание чл.59 ЗЗД за двор, в който се намира трафопост, който е търпим строеж (построен е през 1982 г.) и съгласно пар.16 ЗУТ, съгл.чл.10 ЗЕ ползването на двора от електроразпределителното дружество не е без основание, а следва да се уреди съгл. чл.64 ЗС, приложимо към суперфициарната собственост, според което собственикът на постройката може да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на земята според нейното предназначение, според чл.10 ЗЕ (1975 г.) и според чл.60-62 от ЗЕЕЕ (отм. в сила от 1999 г. до 2004 г., за съществуващите към влизане в сила на този закон електроенергийни обекти ползването е безвъзмездно.

По основателността на наведените доводи за неправилност на решението по чл.281 ГПК :

При дадените по-горе отговори на изведените въпроси следва да се приемат за основателни доводите на жалбоподателя, че щом трафопостът е бил узаконен като търпим строеж по смисъла на пар.16,ал.1 ПЗР ЗУТ, значи вече е бил построен през 1987 г. и по силата на чл.2,ал.1 Закона за електростопанството от 1975 г. (отм. през 1999 г.) той като енергиен обект с особен статут и правен режим – представлява електрическа уредба, която обслужва повече от един потребител, е бил държавна собственост, правната норма на чл.2,ал.1 е императивна и следователно при действието на този закон ищцата не е могла да го придобие по силата на приращение по чл.92 от Закона за собствеността.

Основателен е и доводът, че при действието на следващия закон – Законът за енергетиката и енергийната ефективност (в сила от 1999 г. до 2004 г.), който отменя ЗЕ от 1975 г., трафопостът представлява „енергиен обект” по смисъла на пар.1,т.17 от ДР на закона и доколкото е бил държавна собственост при влизане в сила на закона, то съгласно чл.58 и пар.67,ал.6 от ПЗР от закона е могъл да бъде придобит в собственост само от енергийното предприятие, което извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено разрешение или лицензия, поради което ищцата не би могла да придобие собствеността върху трафопоста. същата е уредбата и в следващия Закон за енергетиката от 2003 г., пар.4,ал.7.

Основателен е и доводът на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбите на чл.10 ЗЕлектрост. от 1975 г. (отм.) и на чл. 60 и пар.7, т.51 ЗЕЕЕ (в сила от 1999 г.), които предвиждат сервитутно право за енергийното дружество върху терени и електрически съоръжения, което при действието на първия закон е безвъзмездно и при действието на втория – също, доколкото сервитутните зони съществуват към момента на влизане в сила на този закон.

Основателен е и доводът на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на пар.26,ал.1 от Закона за енергетиката (в сила от 2003 г.), според която възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си.

При тези изводи за неправилно приложение на материалния закон, при правомощията на настоящия състав съгласно чл.293 ГПК и при липсата на искания за извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

По иска за обезщетение за ползването на трафопоста:

Следва да се приеме, че ищцата е придобила собствеността върху процесното дворно място по силата на покупко-продажба през 1976 г., към този момент трафопостът не е бил изграден.

Видно от издадено от [община] удостоверение (л.17), изграденият в дворното място на ищцата трафопост е търпим строеж съгласно пар.16,ал.1 ПЗР ЗУТ, което означава, че е построен до 7 април 1987 г. без строителни книжа, но допустим по действащите градоустройствени планове и по строителните правила и нормативи.

Съгласно приетото по-горе по силата на чл.2,ал.1 Закона за електростопанството от 1975 г. (отм. през 1999 г.) той като енергиен обект с особен статут и правен режим е бил държавна собственост и при действието на този закон и на следващите – ЗЕЕЕ от 1999 г. и ЗЕ от 2003 г. ищцата не е могла да придобие собствеността върху него чрез приращение по силата на чл.92 ЗС или чрез давностно владение. Поради което тя не е станала собственик на трафопоста и искът за заплащане на обезщетение за ползването му е неоснователен.

По иска за обезщетение за ползването на дворното място :

Ищцата е собственик на дворното място, в което от 1987 година се намира трафопостът, но съгласно приетото по-горе по силата на разпоредбите на чл.10 ЗЕлектрост. от 1975 г. (отм.) и на чл. 60 и пар.7, т.51 ЗЕЕЕ (в сила от 1999 г.), енергийното дружество има безвъзмездно сервитутно право върху терена, който за него представлява сервитутна зона, по силата на пар.26,ал.1 ПЗР ЗЕ (в сила от 2003 г.), възникналите при действието на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутни права запазват действието си. Разпоредбата не предвижда за това осъществяването на други правопораждащи факти. Следователно за тези сервитути не се предвижда заплащане на обезщетение, за разлика от сервитутите, които възникват по силата на този закон (по силата на чл.64,ал.5 ЗЕ) след като за тях бъде заплатено еднократно обезщетение съгласно ал.4.

Поради изложеното следва да се приеме, че ответникът ползва дворното място на правно основание, искът за заплащане на обезщетение за ползването на дворното място е неоснователен.

Въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Жалбоподателят претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, с оглед изхода от спора искането му е основателно за заплатените 473.58 лева държавни такси за касационното производство и по 893.58 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от трите инстанции съгласно чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ – общо 2,680.74 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 984 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о. в обжалваната осъдителна част. Вместо това постановява:

Отхвърля исковете на Я. В. К. срещу [фирма] с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на 9,000 лева обезщетение за ползване на трафопост от 50 кв.м. за периода от 17.09.2003 г. до 07.09.2008 г. и 13,179 лева обезщетение за ползване на двор от 482 кв.м., в който е изграден трафопостът, за периода от 17.09.2003 г. до 17.09.2008 г.

Осъжда Я. В. К. да заплати на [фирма] сумата 473.58 лева държавни такси за касационното производство и 2,680.74 лева юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2