6 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е №173 София, 27.10.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септемврири през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2663 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Б. В., М. Д. В., И. К. П. и П. Х. П. срещу решение № 917/05.05.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 1 състав по гр.д. № 228/2015 г. в частта му, с която след отмяна са отхвърлени исковете на касаторите за разликата над 50000 лв. до 80000 лв. за всеки от ищците, сега касатори срещу ответниците – застрахователи ЗК [фирма] и [фирма] със законните последици. В касационната жалба, която се поддържа в открито съдебно заседание, се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, иска се постановяване на решение, уважаващо в цялост предявения иск при съобразяване с критериите на чл.52 ЗЗД по подробно изложени съображения. Ответниците ЗК [фирма] и [фирма] оспорват касационната жалба по съображения в писмени становища. С определение № 382/04.05.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС в отменително - отхвърлителната му част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от настоящите касатори срещу ЗК [фирма] и [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на суми в размер на по 80000 лв. за всеки ищец – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. М. В. – син на Д. Б. В. и М. Д. В., както и на К. П. П. – син на И. К. П. и П. Х. П., настъпила в резултат на ПТП от 17.05.2007 г., виновно причинено от застраховани по риска „Гражданска отговорност” при ответниците водачи на МПС, осъдени с влязла в сила присъда /по н.о.х.д. № 970/2012 г. на ВКС/. Така предявените искове са уважени изцяло от СГС със законните последици, чието решение е изменено от САС, като е намалено присъденото обезщетение за всеки от ищците по така предявените искове, отхвърлени след отмяна за разликата над 50000 лв. до 80000 лв. При безспорно установена фактическа обстановка относно виновно причиненото ПТП от водачи на МПС К. К. К., управлявал товарен автомобил марка „Шкода” и П. М. В., управлявал лек автомобил марка „Ауди”, застраховани по риска „Гражданска отговорност” съответно при [фирма] и ЗК [фирма], за което двамата водачи са осъдени с влязла в сила наказателна присъда и при което произшествие е настъпила смъртта на Т. В. и К. П., пътували в лекия автомобил „Ауди”, без установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, САС е приел, че присъденото от СГС обезщетение на родителите на двамата пострадали следва да бъде намалено в размер на по 100000 лв. за всеки родител, дължимо по 50000 лв. от всеки застраховател. Изложени са съображения във връзка със справедливата компенсация за претърпените от всеки неимуществени вреди. Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването за неправилно приложение от САС на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищците съдът не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид – да ги обсъди в тяхната съвкупност, което е в противоречие с дадените в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. указания и формираната съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД, цитирана и приложена с касационната жалба. Понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняване на смърт от значение са обстоятелствата, при които е настъпила, възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В настоящия случай при правилно възпроизвеждане в мотивите на решението на фактическата обстановка, установена причинно-следствена връзка между реализираното пътнотранспортно произшествие и претърпените от ищците болки и страдания, САС неправилно е намалил присъденото от първоинстанционниа съд обезщетение. Въззивният състав, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Въпреки, че е кредитирал дадените свидетелски показания, според които инцидентът се е отразил изключително неблагоприятно и стресово на семействата и на родителите, с които приживе Т. В. и К. П. са поддържали много хармонични отношения на взаимна обич и доверие, САС не е съобразил това при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд не е отчел степента на преживените от ищците негативни емоции, не е взел предвид обстоятелството, че родителите на Т. и К. са останали дълбоко покрусени от загубата на най-милото за тях – децата им, което е довело и до влошаване на здравословното им състояние. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците болки и страдания е в размер на 160000 лв., претендирани по 80000 лв. за всеки от ищците от всеки от застрахователите. Решението на САС следва да се отмени в обжалваната отменително-отхвърлителна част по исковете за неимуществени вреди, присъдени разноски за [фирма] и ЗК [фирма] и държавна такса за въззивното производство и да се постанови друго решение, с което исковете по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) да се уважат в пълния предявен размер – да се присъдят още по 30000 лв. на всеки от ищците, дължими от ЗК [фирма] и от [фирма] със законната лихва, считано от датата на увреждането 17.05.2007 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ищците имат право на направените разноски и пред трите инстанции. В настоящия случай на всеки от ищците следва да се присъдят в тежест на всеки от ответниците по 1950 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Не следва да бъдат присъждани адвокатски възнаграждения за втора и касационна инстанция, тъй като няма данни за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение от ищците за тези инстанции. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на ВКС държавната такса в размер на по 7040 лв. върху уважената в касационната инстанция част от исковете. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 917/05.05.2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав по гр.д. № 228/2015 г., в частта му, в която е отменено решение № 16736 на Софийски градски съд от 11.09.2014 г. по гр.д. № 16418/2012 г., уважаващо обективно и субективно съединените искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 50000 лв. до 80000 лв. със законна лихва, и са отхвърлени исковете за отменения размер, а ищците са осъдени да заплатят на ЗК [фирма] и [фирма] разноски в размер на по 2030 лв. за въззивното производство /определение № 1945/14.07.2015 г./ и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „К. село”, [улица], да заплати на Д. Б. В. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/, на М. Д. В. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/, на И. К. П. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/ и на П. Х. П. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/ на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумите от по 30000 лв. /тридесет хиляди лева/ на всеки – обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на синовете им Т. М. В. и К. П. П., настъпила в резултат на ПТП от 17.05.2007 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.05.2007 г. до окончателното плащане на основание чл.226 КЗ /отм./ и по 1950 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/ на всеки, направени разноски за първата инстанция. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Д. Б. В. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/, на М. Д. В. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/, на И. К. П. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/ и на П. Х. П. с ЕГН [ЕГН] /с постоянен адрес: [населено място], [улица]/ на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумите от по 30000 лв. /тридесет хиляди лева/ на всеки – обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на синовете им Т. М. В. и К. П. П., настъпила в резултат на ПТП от 17.05.2007 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.05.2007 г. до окончателното плащане на основание чл.226 КЗ /отм./ и по 1950 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/ на всеки, направени разноски за първата инстанция. ОСЪЖДА ЗК [фирма] и [фирма] да заплатят по сметката на Върховния касационен съд сумите от по 7040 лв. /седем хиляди и четиридесет лева/ държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.