Р Е Ш Е Н И Е № 203 [населено място], 27.06.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 178 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 1590 от 17.11.2010г. по гр.д. № 2638/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 30.09.2008г. по гр.д. № 563/2008г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на иска по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ предявен от Държавна агенция по горите - С. и Държавно лесничейство - П. /сега Държавно горско стопанство-П./ за установяване по отношение на О. “Р.” [населено място], че гори с обща площ 5390 дка в землището на [населено място], обл. Пловдивска, подробно описани в решението, са държавна собственост. С определение № 268 от 11.03.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по правния въпрос дали горите, посочени в емлячния регистър, са представлявали “б.” - гори, дадени на общината за вечно ползване или са гори, частна собственост на общината. Жалбоподателят Държавно горско стопанство - [населено място] намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че общината е дължала поземлен данък само за имотите, които не са нейна собственост, но тя е имала право да ги ползва. Собствените на общината имоти са били освободени от данък. Поради това в случая включването на горите в емлячния регистър доказва статута им именно на балталъци – държавни гори, предоставени на общината за ползване. Направените от съда изводи за противното не съответстват на разпоредбите на тогава действащите нормативни актове. По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друга за уважаване на претенцията. Ответникът О. “Р.” П. не е представил писмен отговор на жалбата. Н. другар на касатора Изпълнителна агенция по горите намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост на държавата върху гори в землището на [населено място], общ П. с обща площ 5390 дка, за които О. “Р.”-П. се е снабдила с решение на Пловдивски районен съд по чл. 13, ал.6 З. за признаване правото на възстановяване на собствеността. Като доказателство за собствеността на общината е представено удостоверение от кмета на [населено място] за вписване на процесните гори в емлячния регистър от 1949г. на Б. селски общински съвет. В. решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че горите съставляват “балталъци” - форма на държавна собственост съгласно Закона за горите от 1904г. и Закона за горите от 1925г. Според съда това твърдение следва да се докаже с протоколи на лесничеи съгласно чл.3 от ЗГ /1904г./ или с постановления по чл. 20 ЗГ/1925г./, които документи подлежат на обнародване или с други някакви документи, които да установяват тези факти. Изтъкнати са съображения, че единствено вписването на горите в емлячния регистър не може да е аргумент за тезата, че са балталъци. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато поради констатирано противоречие на решението със задължителната практика на ВКС в Решение №61 от 12.03.2010г. по гр.д. № 761/2009г. на ІІг.о. и Решение № 959 от 13.01.2010г. по гр.д. № 3319/2008г. на І г.о. и двете постановени в производство по чл. 290 ГПК. В тях, след извършен подробен исторически анализ на правния режим на т.нар.“балталъци”, се приема, че декларираните от общините в емлячния регистър гори представляват “балталъци”, тъй като в противен случай не биха били вписани в този регистър предвид това, че действащата правна уредба е предвиждала облагане с данък само на горите, дадени на общините за вечно ползване /б./, но не и на собствените на общините имоти. С оглед на това на възстановяване по З. подлежи само правото на собственост върху частните общински гори, но не и правото на ползване на „б.”. В същия смисъл е и Решение № 354 от 25.06.2010г. по гр.д. № 152/2009г. на ВКС, ІІг.о. Настоящият състав споделя така създадената практика. По основателността на касационната жалба предвид наведените касационни основания и разрешението на правния въпрос, посочен по-горе. На първо място, не следва да бъдат взети предвид доводите на ответника по жалбата, развити в молбата-становище от 07.06.2011г., за недопустимост на иска поради това, че спорът за собствеността върху горите е разрешен в административното производство по чл.13, ал.6 З. и държавата е обвързана от постановеното решение. Този въпрос е разгледан в касационното производство по гр.д. № 602/2009г. на ВКС, І г.о., образувано по жалба срещу решение на Пловдивски окръжен съд, с което е било обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска. В отменителното си решение № 326 от 24.09.2010г., постановено по посоченото дело по реда на чл. 290 ГПК, касационният съд е приел, че в производството по чл. 13, ал.6 З. общинските служби по земеделие участват като орган, издал обжалвания административен акт, а не защитават интересите на държавата. Затова държавните горски стопанства като самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия не са обвързани от постановеното от общинската служба по земеделие позитивно решение и имат право да защитават правата си по исков ред. Според чл. 294, ал.1, пр.2 ГПК указанията в отменителното касационно решение са задължителни за въззивния съд и следователно Пловдивски окръжен съд не е имал право да се произнася отново по допустимостта на иска. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 295 ал.1, пр.1 ГПК, която ограничава обжалването на новото въззивно решение само поради нарушения, допуснати при повторното разглеждане, то въпросът за допустимостта не стои и пред настоящата инстанция. Обжалваното решение се явява неправилно поради допуснати от съда процесуални нарушения при преценката и обсъждането на доказателствата. След като по делото са налице доказателства, че спорните гори записани в емлячния регистър по партидата на общината, това означава, че за тях е дължим поземлен данък. А според Наредбата-закон за поземления данък от поземлен данък са се освобождавали собствените на общината имоти /придобити от общината чрез съответен правен способ/, но не и т.нар. „б.”, които се определят като гори, предадени на общините от държавата за вечно ползване. Следователно отразените в емлячния регистър данни не сочат на притежание на горите от общината, което означава, че реституционният орган /в конкретния случай съдът, действал по жалба срещу решение на Поземлената комисия/ не е имал основание да постанови решение за възстановяване на собствеността върху тях. В настоящето производство, в резултат на извършвания косвен съдебен контрол за законосъобразност на процедурата по реституция се установява, че се касае до „балталъци”, вещното право на ползване, върху които не подлежи на възстановяване съгласно §5 ПЗР З. и §6 ДР П.. С оглед горното претенцията на ищците е основателна и предявеният установителен иск подлежи на уважаване. Обжалваното решение следва да бъде отменено и постановен нов съдебен акт по същество на спора в съответствие с горните изводи. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1590 от 17.11.2010г. по гр.д. № 2638/2010г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ по иска, предявен от Изпълнителна агенция по горите - [населено място], [улица] Държавно горско стопанство - П. с адрес: [населено място], бул.”6-ти септември” № 93 против О. “Р.” [населено място], [улица], че гори с обща площ 5390 дка в землището на [населено място], обл. Пловдивска, а именно: 1.гора от 100 дка в м.”С.” ; 2. гора от 90 дка в м. „Е.”, 3. гора от 800 дка в м. „Е.”, 4. гора от 800 дка в м. „Ш.”, 5. гора от 2000 дка в м. „К.”, 6. гора от 200 дка в м. „Б. г.”, 7. гора от 100 дка в м. С.”, 8. гора от 100 дка в. „Ф.”, 9. гора от 80 дка в м. „С.”, 10. гора от 207 дка в м. „К.”, 11.гора от 30 дка в м. „Л.”, 12. гора от 35дка в м. „Фр. Д.”, 13. гора от 10 дка в м. „Е.”, 14. гора от 4 дка в м. „Б. ж.”, 15. гора от 10 дка в м. „К.”, 16.гора от 10 дка в м. „Ч.”, 17.гора от 10 дка в м. „И. г.”, 18. гора от 4 дка в м. „С.”, 19.гора от 80 дка в м.„С. Б.”, 20.гора от 10 дка в м. „Ч.”, 21. гора от 20 дка в. м. „Г.”, 22. гора от 50 дка в м. „Л.”, 23. гора от 200 дка в м.”О.”, 24. гора от 100 дка в м. „К. к.”, 25. гора от 50 дка в м. „Г. л.”, 26. гора от 30 дка в м. „Р. в.”, 27. гора от 5 дка в м. „Т.”, 28. гора от 10 дка в. м. „Е. л., 29. гора от 15 дка в м. „Р. в.”, 30. гора от 30 дка в м. „В.”, 31. гора от 50 дка в м.„Б. ж.к”, 32. гора от 100 дка в м. „С. б.” и 33. гора от 50 дка в м. „М.. П.” са държавна собственост. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: