Р Е Ш Е Н И Е №406 гр. София, 4 ноември 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева , при становището на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1113 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от подс.А. В. Т. срещу въззивно решение № 186/ 04.06.2015 по ВНОХД № 352/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена осъдителна присъда № 196/07.07.2014г. по НОХД № 1371/2014г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляването му. Твърди се, че не били оценени в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало на дееца, това, че той нямал незавършени наказателни производства, липса на криминални регистрации. Наказанието следвало да се определи след преценка на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства в алтернативата 15-20 години лишаване от свобода. Прокурорът от ВКП моли да се остави жалбата без уважение, като сочи че жалбата била неоснователна. Доказателствата били анализирани в пълнота от въззивната инстанция, сочи, че въпреки сътрудничеството с органите на разследването, деецът се е постарал първоначално да заличи следите от деянието си. Правилно съдът бил отказал да цени като допълнителни смекчаващи вината обстоятелства относно семейното положение на дееца, психическо заболяване на бащата. Законосъобразно било прието от въззивната инстанция , че има надценяване на смекчаващи вината обстоятелства от първостепенния съд и е увеличил наказанието. Моли да се потвърди решението. Частният обвинител И. се явява лично, представлява се от повереници, които пледират, че касационната жалба не е основателна, че правилно не следвало да се отчитат в съответствие с ТР № 1/2009г. като допълнително смекчаващо вината обстоятелство направено признаване на фактите. Преценката на САС относно надценяване на смекчаващите вината обстоятелства бил правилен, също така и довода, че начина на живот е плод на субективен избор. Молят да се остави в сила атакуваното решение. Подсъдимият Т. се явява в съдебното заседание, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и твърди, че наложеното наказание е несъразмерно тежко, моли да се определи друго наказание, което е в унисон с размера, определен от съда от първата инстанция. Подс.Т. в лична защита заявява, че лишаването от свобода за 25 години било прекалено строго, имало много по-тежки престъпления, за които се налагали по-леки наказания, сочи, че бил виновен, но присъдата била тежка и нереална. При реализиране на правото си да се изкаже последен заявява, че н периода на извършване на деянието бил изключително афектиран, пред нервен срив, с употребени алкохол и наркотични вещества. Нямал умишлена идея да извърши това престъпление При последната си дума подс.Т. моли за по-лека присъда, тъй като наложената му присъда фактически била доживотна.Моли да се вземат предвид всички факти по случая. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 196/07.07.2014г. по НОХД № 1371/2014г. по описа на Софийски градски съд подс.Т. е бил признат за виновен за убийството на А. И. И., извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, поради което за извършено деяние по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК му е наложено наказание от 13 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Деецът е осъден да заплати направените по делото разноски,приспаднато е предварителното задържане и съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото. С атакуваното въззивно решение САС е изменил тази присъда, като е увеличил наложеното наказание на 25 години лишаване от свобода. Действително производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като подс.Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдилищата до този момент правилно са преценили, съобразно законовите си задължения в отделните фази на съдебното производство, че направеното по този начин самопризнания се е подкрепяло от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични и последователни , и по същество не се оспорват. Доказателствата по делото са многобройни – гласни и писмени, и еднопосочни, като с това са изпълнени изискванията на ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, без да има изискване за събиране само на безпротиворечиви доказателства. С надлежните процесуални способи – съответните съдебномедицински експертизи, включително съставляващи Д. – изследване, биологически и химическа , са установени нараняванията, техният вид , тяхната многобройност и тяхната несъвместимост с човешкия живот, което е довело до смъртта на пострадалата и всички относими към авторството обстоятелства. Правната квалификация е определена съобразно възприетите факти по делото и тя съответства на материалния закон. Нараняванията са последователно и хронологично описани – нанасяне на удари с ръце, гърловина от нарочно счупена бутилка , като пет от тях попаднали в лицевата дясна част на пострадалата, а останалите в областта на ръцете и лявата лицева част. Посочено е задушаването на пострадалата, причинило болезнени увреждания, нанасяне на удар с нож дясна подочна област, последващо използване на чук за три удара в дясната теменно-слепоочна област на главата на И., един в теменната, причинил както разкъсване, така и счупване на черепа, с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка. В хронологията на нараняванията са включени последващи удари в областта на гърба , както и използването на четири отделни нож, с които са нанесени по повече от един удар в областта на гърба. Независимо от употребата на оръдия, с които може да се достигне до летален изход, подс.Т. упорито се опитвал да загаси мъждукащите искрици живот във възрастната му родственичка, като и след влизането в действие на ножовете, продължил да нанася множество удари с ръце и крака, докато най-накрая постигне умъртвяването на леля си, което вече отдавна е било предопределено от получените тежки наранявания и преди това. Наказателната отговорност на дееца е в цялост изяснена, той е пълнолетно и вменяемо лице, при него е установено смесено личностово разстройство , което и при употребата на алкохол, при средна степен на опиянение, каквото е диагностицирано, не изключва възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. По този въпрос също не се и спори, независимо от декларативното заявление, че деецът нямал умишлена идея да извърши това престъпление. Спорът всъщност е относно липсата на предумисъл, каквото обвинение не е повдигано и каквото не се възприема от въззивната инстанция и като отегчаващо вината обстоятелство. Такова обстоятелство не е възможно, а и няма основание, да се възприеме от настоящата касационна инстанция. Възведеното касационно основание в крайна сметка засяга единствено и само справедливостта на наложеното наказание. Съдилищата са имали пълната възможност да преценят обществената опасност на деянието и на дееца, като първата е възприела един снизходителен размер на наложеното наказание. Това несъответствие е коригирано в пределите на подадената жалба от поверениците на частния обвинител по делото, като въззивната инстанция е приела, че за постигане на целите по чл.36 от НК е необходимо да бъде наложено наказание доживотен затвор, което съобразно чл.58а ал.2 от НК следва да се редуцира с наказание лишаване от свобода между 20 и 30 години. Изложените от представителите на частното обвинение доводи са били напълно възприети от въззивната инстанция. Правилно е отчетено, че самопризнанието на дееца идва след взети от него всички възможни и интелектуално достъпни му мерки за заличаване на следите от престъплението и собственото авторство. Съдействието е оценено по достойнство от въззивната инстанция и касационният състав няма какво да добави повече, действително за оценката на личността на дееца и неговото отношение към деянието следва да се има предвид цялостното му поведение, от първия момент след извършване на престъплението, а не само от момента, когато оперативно-издирвателната дейност и дейността на разследващите органи са довели до логичен завършек разследването - с разкриването на автора и предявяването на обвинение на дееца. Въззивната инстанция с основание е отчела обстоятелството, че са налице две квалифициращи деянието обстоятелства, като може да се отбележи, че при достигането до целения резултат действията на подс.Т. многократно надхвърлят като интензитет и упоритост необходимите усилия за реализирането на престъпния състав. Могат само да бъдат споделени изтъкнатите доводи за подценени от първостепенния съд отегчаващи вината обстоятелства-близката родствена връзка, оказваната помощ от страна на пострадалата, отнемането на вещи, последвало убийството. Касационният състав намира, че личността на дееца в случая се характеризира от конкретния начин на извършване на деянието, при което една малка част само от поредицата телодвижения, извършени при постигане на умъртвяването, е достатъчна, за да изпълни състава на престъпление убийство, извършено както с особена жестокост, така и по особено мъчителен за убитата начин. Деецът е постигнал целта си по един изключителен начин, който го описва и като отмъстителен, и като ожесточен, и като садист, поведението му надминава границите на разбираемото от обикновените човешки представи. Независимо от чистото му съдебно минало до този момент, той може да бъде определен като личност с изключително висока степен на обществена опасност, от която обществото следва да бъде предпазено само чрез наложеното наказание. Няма никакво място за надценяване на младата възраст на дееца, семейното му и материално състояние, както правилно е отбелязал съдът от въззивната инстанция, тези условия от личен характер са последица от субективния избор на дееца, с който довод касационната инстнация напълно се солидаризира. Поради това касационната инстанция счете, че преценката на въззивния състав е съобразена с изискванията за определяне на наказанието по смисъла на чл.54 от НК, с отчитане на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при което законосъобразно е отдаден превес на отегчаващите. Правилно съдът от въззивната инстнация е преценил, че за постигане на целите както на специалната, така и на генералната превенция, при оценка на характера и вида на престъплението, неговата изключително висока степен на обществена опасност, изводи, напълно относими и към личността на дееца, е необходимо на дееца да бъде наложено наказанието доживотен затвор. Само по този начин обществото може да бъде предпазено от проявление на подобен тип поведение, което напълно отрича социалния характер на човешкото съжителство и основополагащи принципи на човешкото съществуване като правото на живот. Такова наказание е в пълно съответствие с чл.38 а ал.2 от НК, тъй като и за касационната инстанция не съществува съмнение, че извършеното престъпление е изключително тежко. Разбира се, съдът се е съобразил с диференцираната процедура и е редуцирал наказанието съобразно нормата на чл.58а ал.2 от НК. То в такъв случай следва да се замени с наказание лишаване от свобода от 20 до 30 години. Неточно съдът от контролираната инстанция е възприел налагане на наказание в рамките на минимално предвидената в специалната част на НК санкция от 15 години лишаване от свобода за деяние по чл.116 от НК и максимално предвиденото от 30 години и е търсил баланс в тези граници. Законодателят е предвидил това да става в границите между 20 и 30 години лишаване от свобода, като в случая и като резултат, в съответствие с изискванията за справедливо и балансирано наказание, е определено наказанието лишаване от свобода в средния размер на така предвидената замяна по силата на закона- от 25 години лишаване от свобода. Това наказание и в този си размер е в състояние да постигне изискуемото се поправяне и превъзпитание на лицето, като той бъде предупреден. Единствено в този си размер изтърпяваното лишаване от свобода ще му въздейства предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления, тъй като в една активна възраст при демонстрираната жестокост и безчовечие може да се очаква рецидив на подобно поведение. Що се отнася до възраженията в тази насока, подсъдимият не е лишен напълно от социална перспектива и при този размер на наложеното наказание. То не е прекомерно строго, а напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление. Независимо от това и изключително високата степен на обществена опасност на дееца, при демонстриране на поправяне и превъзпитание той има пълната правна възможност да се възползва от редица благоприятни разпоредби при изпълнението на наказанието, а включително и от тази на чл.70 от НК. Бъдещето на дееца е само в негови ръце и от неговото поведение зависи евентуалната му социална реализация. Повече снизхождение обаче според касационната инстанция не му се следва и в този смисъл жалбата следва да се остави без уважение. Касационната инстанция при обстойния прочит на делото не намери основания, за които е задължена да следи и които да налагат изменение на атакуваното въззивно решение. Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което то следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 186/ 04.06.2015г. по ВНОХД № 352/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена осъдителна присъда № 196/07.07.2014г. по НОХД № 1371/2014г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: