Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. София, 06.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1439/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на БАЛКАНТАБАКО ЕООД [населено място] и СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ООД [населено място], [община], от 10.06.2019 г., подадена чрез процесуален пълномощник, срещу РИЛА КОНСУЛТ ЕООД [населено място]. С нея се моли, на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, да бъде отменено арбитражно решение от 30.05.2019 г. по арб. дело № 6/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място], с което ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответника 28 272.56 евро, от които 26 622 евро – дължима наемна цена по т.10 от Договор за отдаване под наем на л.а. от 23.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба - 01.03.2019 г.; както и 1 650 евро – неустойка за забава при плащането на наемната цена.
Според ищците, между страните липсва арбитражно споразумение, което да обуслови компетентността на Арбитражния съд при ЕЮП да разгледа предявения пред него спор, нито са налице предпоставките на чл.7 ал.3 ЗМТА. Твърди се, че документът, съдържащ арбитражната клауза /Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 23.06.2016 г./, е съставен от името на дружествата – ищци от лице без представителна власт – бившия им управител Т. С. Т. – Ш., след прекратяване на мандатното й правоотношение, респективно е антидатиран, поради което и изявлението на посоченото лице не ангажира мнимо представляваните дружества; оспорва се и въобще между страните да е сключван подобен договор за наем. Излагат се факти и обстоятелства, които според ищците подкрепят доводите им в този смисъл, включително, че в отговор на техни покани до ответника от 22.01.2019 г. за представяне на всички сключени и действащи към момента договори, както и предишни, имащи отношение към минали отчетни периоди, РИЛА КОНСУЛТ ЕООД не споменава процесния договор, нито съобщава за дължими суми във връзка с него; както и че ответникът не е осчетоводил фактурата, издадена на 02.01.2019 г., въз основа на която претендира плащане, не я е включил в Справката - декларация по ЗДДС и не е внасял ДДС в законоустановените срокове във връзка с договора за наем. Същевременно се твърди, че ищците са възразили надлежно срещу компетентността на арбитража, но доводите им не са били обсъдени от арбитражния съд.
В предоставения срок за писмен отговор ответникът, чрез процесуален пълномощник, заявява, че счита исковата молба за допустима, но оспорва нейната основателност. Сочи, че при наличие на писмено споразумение между страните ищците са тези, които следва да установят неговата невалидност /недействителност/. В случая документът изхожда от тях и те не са трети лица по см. на чл.181 ал.1 ГПК, поради което са обвързани от посочената в него дата. Оспорват се всички факти, които ищците навеждат в подкрепа на защитната си теза, като се твърди, че част от тях са ирелевантни за предмета на спора /напр. висящо съдебно производство по т.д.№ 880/2018 г. на ОС - Пловдив, образувани прокурорски преписки и досъдебни производства срещу бившия управител Т. Т./. Сочи се, че физическото лице С. С. Д., на което е било предоставено ползването на автомобила, предмет на договора за наем и което е вписано в него, е свързано с ищците лице, както и че наличието или липсата на потвърждение от страна на ответника в отговор на изпратените покани е без значение за спора, ирелевантно е и обстоятелството, дали фактурата по процесния договор е осчетоводена и дали е плащан ДДС по нея. Излага се, че всички твърдения в обстоятелствената част на исковата молба съвпадат с възраженията на ищците в отговорите на исковата молба по арбитражното дело, т.е. същите касаят съществото на разрешения от арбитражния съд спор и повдигнатите въпроси не могат да се пререшават от ВКС. На последно място се твърди, че съществуването на процесния договор към 23.06.2016 г. /т.е. достоверността на датата му/ се потвърждава от издаденото в полза на С. Д. пълномощно с нотариална заверка на подписа от същата дата относно управлението на автомобила.
При разглеждане на делото в публично съдебно заседание страните поддържат становищата си по иска, претендират и присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. Развиват подробно съображенията си в представени в указания срок писмени защити.
Допустимостта на иска е преценена с определение от 26.11.2019 г., с оглед предявяването му от легитимирани страни, в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА.
За да се произнесе по съществото на спора, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Видно от находящия се в арбитражната преписка Договор за отдаване под наем на лек автомобил, сключен на 23.06.2016 г., ответникът РИЛА КОНСУЛТ ЕООД като наемодател, БАЛКАНТАБАКО ЕООД – като наемател и СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ЕООД – като поръчител, са се съгласили наемодателят да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване л.а. МАЗДА 3 с рег. [рег.номер на МПС] , срещу заплащане на дължимо от наемателя възнаграждение – наемна цена в размер на 29 евро за 1 ден /24 часа/, която се заплаща при връщане на автомобила или при изтичане на срока на договора, а именно в 18 ч. на 28.12.2018 г. В договора наемателят е определил като водач на автомобила лицето С. С. Д.. Страните са уговорили, на основание чл.19 ГПК, че всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, вкл. споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и тези за попълване на празноти или приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата“, [населено място]. От името на лицата - наемател и поръчител, договорът е подписан от управителя на двете дружества – Т. С. Т..
По делото са представени договори за счетоводно обслужване /услуги/, сключени между РИЛА КОНСУЛТ ЕООД и трети лица, всички съдържащи идентична арбитражна клауза.
Не се спори, а и видно от данните по делото и обявените в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, Т. С. Т. е съпруга на едноличния собственик на капитала на РИЛА КОНСУЛТ ЕООД – Н. И. Ш.. Същата е била заличена като управител на дружествата – наемател и поръчител, съответно на 19.11.2018 г. и 18.10.2018 г.
Видно от представено Пълномощно на л.74 от настоящото дело с нотариална заверка на подписа от 23.06.2016 г., управителят на РИЛА КОНСУЛТ ЕООД е преупълномощил С. С. Д. да управлява процесния автомобил, собственост на И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД, както и да представлява РИЛА КОНСУЛТ ЕООД пред Пътна и Гранична полиция. С. Д. от своя страна е била съдружник заедно със съдружника в СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ЕООД – Д. В. Д. в друго дружество – СД КОНСУЛТ ООД. Последното е било лицензиран консултант по строеж, осъществяван от СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ЕООД. Представени са доказателства, че С. Д. е заплатила сума от 48 лв. за техническо обслужване на автомобила в оторизиран сервиз в [населено място] на 01.02.2018 г., за което е издадена фактура с получател – ответното дружество РИЛА КОНСУЛТ ЕООД.
Видно от разменена между страните кореспонденция – писма от новия управител на ищцовите дружества от 22.01.2019 г. и отговорите на ответника, ответното дружество е осъществявало цялостното счетоводно обслужване на ищците; при поканата на последните за представяне на всички документи, свързани с представителството, договарянето, осчетоводяването и отчитането на дейността на дружествата за текущи и за минали отчетни периоди, вкл. всички първични документи, РИЛА КОНСУЛТ ЕООД отговаря, че при него не се съхраняват никакви оригинални документи, същевременно отправя покана за доброволно заплащане на дължимата сума за получени от ищците счетоводни и финансови консултации в размер на 61 200 лв. без ДДС.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № [ЕГН]/02.01.2019 г. за сумата 52 068.10 лв. с включен ДДС, относно дължимата цена по договора за наем, е издадена в срока по чл.113 ал.4 ЗДДС, но не е била включена в Справката-декларация и в дневника за продажби на ответното дружество, представени в НАП на 14.02.2019 г. Впоследствие данните за данъчен период – м. януари 2019 г. са коригирани и отново подадени в НАП на 22.11.2019 г. Корекцията е поискана на 19.11.2019 г. с подадено уведомление по чл.126 ал.3 т.2 ЗДДС за допусната техническа грешка от страна на РИЛА КОНСУЛТ ЕООД при отразяването на друга фактура с получател МИЛА ЕООД, също от 02.01.2019 г. След като такава възможност е била предоставена от страна на НАП и данъчният период е бил отворен, в коригираната Справка-декларация е включена и процесната фактура № [ЕГН]/02.01.2019 г. Приходът по нея е бил начислен, отразен и отчетен за финансовата 2018 г. От обясненията на вещото лице става ясно, че за да бъде спазен НСС 18 – Съпоставимост на приходите и разходите, както и с оглед разпоредбата на чл.25 ал.5 ЗДДС, в конкретния случай осчетоводяването по договора е следвало да се извърши поне в предходната година. Вещото лице в обясненията си също сочи, че предвид използването на счетоводния продукт „Бизнес навигатор“ от страна на ответното дружество и достоверността на системната дата на въвеждане на фактурата, която се генерира автоматично, това е станало на 08.01.2019 г. Предвид изнесеното от вещото лице, вкл. за настъпил токов удар и възможна загуба на данни при работа с продукта „Бизнес навигатор“ за изследвания период, е допусната допълнителна задача към ССЕ, както и нова СТЕ, за установяване какви са функционалностите на конкретната счетоводна програма и за ефекта върху нея от подобен токов удар.
С допълнителното заключение по ССЕ са установени значителни разминавания между подадената през м. февруари 2019 г. и съответно през м. ноември 2019 г. Справка - декларация от ответното дружество относно данъчен период – м. януари 2019 г. За изравняване на данъчната основа във втората са включени и множество кредитни известия към свързано с ответника лице - ДЗЗД „КВП Консултинг Проджектс“, с основание – „неполучен аванс“, които компенсират включването на фактурите, издадени към групата фирми „Старосел“ /съобразно представено удостоверение от Агенция по вписванията, регистър БУЛСТАТ, това ДЗЗД е било заличено през 2016 г./. По-конкретно се установява, че от втората Справка-декларация са премахнати 14 бр. фактури, всички от 02.01.2019 г., вместо тях са включени 6 бр. нови фактури с облагаема стойност 361 630.08 лв. и 8 бр. кредитни известия /-358 930.08 лв./, всички с дата 02.01.2019 г. Кредитните известия са във връзка с фактурирани авансови плащания от 2015 г., като до издаването им няма отразени други счетоводни записи по сметката на ДЗЗД. По отношение на премахнатите спрямо първата Справка-декларация фактури с облагаема стойност общо 2 700 лв., ответникът представя писмени заявления от лицата – контрагенти, че същите нямат договорни отношения с РИЛА КОНСУЛТ ЕООД, не са получавали и не са осчетоводявали подобни фактури.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че както датата на въвеждане на документа в счетоводната програма „Бизнес навигатор“ /т.нар. „системна дата“/, така и полученият служебен номер на документа се генерират автоматично и операторът няма възможност да ги променя /потвърждава се, че системната дата на процесната фактура е 08.01.2019 г./. Системата на изследваната счетоводна програма не позволява да се правят корекции на счетоводни записи със задна дата, без да остане следа. Корекции на счетоводната база за 2018 год., след подаване на годишната данъчна декларация, не могат да бъдат извършвани, защото счетоводните периоди са закрити и е блокирана възможността за извършване на промяна на въведените документи. При токов удар, програмата „Бизнес навигатор“, доколкото не поддържа автоматизиран тип процеси, не може да създава документи и да ги включва в дневника за продажби, който се подава към НАП ежемесечно, нито да ги изтрива оттам. При повреда в базата данни и загуба на такива, в резултат от токов удар, документите трябва да бъдат въведени повторно.
Няма спор между страните, а и видно от материалите по приложената арбитражна преписка, ищците своевременно – в отговора на исковата молба по арб.д.№ 6/2019 г. - са оспорили компетентността на арбитража да разгледа спора, поради недействителността на арбитражната клауза, като такава, обективирана в договор, който е антидатиран и подписан от бившия управител на дружествата след прекратяване на представителното му правоотношение.
При посочената по-горе фактическа установеност, съдът прави следните правни изводи:
Основанието за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА изисква атакуваното арбитражно решение да е постановено без наличие на валидно споразумение между страните по чл.7 ал.1 ЗМТА за отнасяне на спора пред арбитражния орган, т.е. нормата обхваща хипотезите, когато такова споразумение липсва или не е било сключено в изискуемата форма, или страда от пороци, които го правят недействително, или е отпаднало по волята на страните. При проверката относно наличието на арбитражно споразумение, като абсолютна процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, е необходимо да се установи постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в договор или в подписани от страните други документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно конкретно правоотношение /чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА/. Доколкото посочените изисквания могат да бъдат преодоляни, с оглед поведението на ответника в арбитражното производство /чл.7 ал.3 ЗМТА/, разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗМТА предвижда, че възражението против компетентността на арбитража следва да се направи най-късно с отговора на исковата молба. В конкретния случай оспорването на ответниците /настоящи ищци/ безспорно касае съществуването /действителността/ на арбитражната клауза и е заявено в преклузивния срок по чл.20 ал.1 ЗМТА.
По спорния въпрос, дали включената в договора за наем на лек автомобил от 23.06.2016 г. арбитражна клауза обвързва валидно ищците, които твърдят, че документът е подписан от лице без представителна спрямо тях власт, след отпадане на правомощията му, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, т.е. когато датата е включена в съдържанието му, всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл.154 ал.1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването /чл.164 ал.1 т.6 ГПК/. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181 ал.1 ГПК относно достоверната дата, т.к. нейни адресати са само трети спрямо документа лица.
В случая тежестта на доказване на претендираното антидатиране на договора за наем, с включена арбитражна клауза, респ. съставянето му след отпадане мандата на управителя на ищцовите дружества, е била възложена на последните, с оглед правата, които черпят от този факт. От ангажираните от тях доказателства се установява следното:
На първо място, отговорът на РИЛА КОНСУЛТ ЕООД на писменото искане на ищците през м. януари 2019 г. за представяне на съдържащите се при ответника документи, касаещи представителството, договарянето, осчетоводяването и отчитането на дейността им, в който се твърди, че страната не притежава никакви оригинални писмени документи, касаещи дейността на БАЛКАНТАБАКО ЕООД и СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ООД, представлява извънсъдебно признание на неизгоден факт, че такъв документ – писмен договор за наем на автомобил от 23.06.2016 г. – не се е намирал в държане на РИЛА КОНСУЛТ ЕООД. Същевременно копие от същия договор, заверено за вярност с оригинала, е представено от РИЛА КОНСУЛТ ЕООД като приложение към исковата му молба по арб. дело № 6/2019 г. на АС при ЕЮП, входирана на 01.03.2019 г., а самият оригинал е представен в арбитражното производство от същата страна за справка. Към исковата молба е приложена и фактура № [ЕГН]/02.01.2019 г. с основание – възнаграждение по Раздел V от Договор за отдаване под наем на лек автомобил, за сумата 52 068.10 лв. с ДДС, която също не е била предадена на получателя - БАЛКАНТАБАКО ЕООД, при направеното писмено поискване. Освен това, в отговора на ответното дружество се съдържа покана до ищците за доброволно изпълнение на задължения, вкл. за плащане на дължима сума, но на друго основание – за получени счетоводни и финансови консултации. Сумата, предмет на договора за наем, макар и изискуема /с падеж според договора - 28.12.2018 г./, не е била претендирана за плащане. Ответникът не дава убедително обяснение за противоречието между така направеното с отговора изявление и липсата на искане за плащане на сумите по процесния договор за наем, от една страна, и последващото завеждане на арбитражното производство с представяне на цитираните документи, вкл. в оригинал – от друга; като намира горните факти за изцяло ирелевантни за спора.
На следващо място е установено, че издадената на 02.01.2019 г. фактура относно наемната цена по договора е заведена в счетоводството на ответника на 08.01.2019 г., но не е била включена в изготвените от него Справка - декларация и Дневник на продажбите, подавани ежемесечно до НАП, като включването й за съответния минал период е осъществено през м. ноември - в хода на настоящия процес. Доказва се по делото, че това обстоятелство не може да се обясни с настъпил токов удар, предхождащ момента на подаване на данните /14.02.2019 г./, като използваният от РИЛА КОНСУЛТ ЕООД счетоводен програмен продукт няма функция сам да генерира, изтрива или размества документи в подаваните до НАП регистри. Не е налице техническа причина за твърдяната липса на фактури от първата справка – декларация по ЗДДС за м. януари 2019 г. и замяната им с други /несъществуващи/.
На последно място, по процесната фактура отчитането на прихода и съответно начисляването на данъка е следвало да става пропорционално и ежегодно през цялото време на действие на договора за наем, в съответствие с характера на доставката /с непрекъснато изпълнение и продължителност над 1 год./ и предвид разпоредбите на чл.26 ал.1 т.4 ЗСч, СС18 и чл.25 ал.5 ЗДДС. Т.е. при сключването му през м. юни 2016 г., договорът е следвало да намери отражение в съответните регистри за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., независимо, че плащането по него е станало изискуемо в края на 2018 г. Видно от заключението на вещото лице, целият приход по фактурата е бил отчетен през финансовата 2018 год., т.е. налице е неспазване на посочените законови изисквания.
При така изложените факти се констатират множество пропуски, грешки и несъответствия, свързани с наличието, осчетоводяването и отчитането на спорния договор от страна на ответника РИЛА КОНСУЛТ ЕООД - търговец, занимаващ се професионално със счетоводни услуги и консултации. Същите в своята съвкупност, логическа обвързаност и последователност обуславят единствено изводимото заключение, че документът е бил подписан не на посочената в него дата, а в началото на 2019 г. – период, през който Т. С. Т. вече не е била управител на БАЛКАНТАБАКО ЕООД и СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ООД.
Проведеното обратно доказване не може да опровергае горния извод, с оглед липсата на всякакви обективни данни за съществуването на спорния документ преди 2019 г. Представените от ответника договори за счетоводно обслужване с идентична арбитражна клауза нямат отношение към датата на съставяне и подписване на договора за наем. Представеното пълномощно от същата дата, издадено от управителя на ответника в полза на водача на автомобила С. Д. и фактурата от 01.02.2018 г. с получател – РИЛА КОНСУЛТ ЕООД, с данни за извършено от С. Д. плащане за техническо обслужване на същия автомобил, сочат единствено, че това физическо лице е действителният ползвател на автомобила, предмет на договора за наем, но не и че ползването му е било предоставено от БАЛКАНТАБАКО ЕООД, още по-малко - по силата на процесния договор за наем с включена арбитражна клауза. Освен това посочените доказателства указват по-скоро за наличие на правоотношение между РИЛА КОНСУЛТ ЕООД и С. Д.. Данните за свързаност между Д. Д., съдружник в СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ООД, и С. Д. /двамата с дялово участие в СД КОНСУЛТ ООД, осъществило консултантска дейност по строеж на СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ООД към 2016 г. – 2017 г./ също не индицират в достатъчна степен сключването на договора за наем между РИЛА КОНСУЛТ ЕООД и БАЛКАНТАБАКО ЕООД на посочената в същия дата.
От приетото за установено по делото обстоятелство, че документът, съдържащ атакуваната по реда на чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА арбитражната клауза, е антидатиран и съответно подписан от лице, което не е представлявало ищците към момента на съставянето му, при липса на предпоставките за последващо потвърждаване на уговорките, най-общо следва, че между страните не е налице изискуемото от закона писмено съгласие спорът относно договора за наем да бъде разрешен от арбитраж. В този случай и след като компетентността на арбитража не е била приета от ответниците – сега ищци - в хода на арбитражното производство, предявеният от тях иск се преценява като основателен и следва да бъде уважен, като им бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски от 6 451.85 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и съответните доказателства, от които – държавна такса в размер на 2 211.85 лв., уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат – 2 640 лв. с ДДС и депозити за възнаграждения на назначените по делото вещи лица – 1 600 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение от 30.05.2019 г. по арб. дело № 6/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място], на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА.
ОСЪЖДА РИЛА КОНСУЛТ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на БАЛКАНТАКАКО ЕООД с ЕИК[ЕИК] и СТАРОСЕЛ ИНВЕСТ ГРУП ООД с ЕИК[ЕИК] сумата от 6 451.85 лв. – съдебно-деловодни разноски за производството пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |