8
N. 157
гр. София, 12.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 533 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на С. Е. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 09.09.2014 г. по гр. дело № 5295/2012 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав, с което е потвърдено решение ІІ – 54 - 203 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 2540/2005 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 54 състав, с което са отхвърлени предявените от молителя против П. С. П. искове по чл. 42, б. „б”, вр. чл. 25, ал. 1, предложение 1 ЗН, чл. 26, ал. 2, предложение 5 ЗЗД, чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН за обявяване нищожност и унищожаване на саморъчно завещание от 21.02.1966 г., съставено в полза на П. С. П. от С. М. Н. и по чл. 30, ал. 3 ЗН – за намаляване на завещателното разпореждане до размера на необходимото за възстановяване на запазената част на бащата на С. Е. Н., Е. С. Н., починал на 08.08.2001 г. и са присъдени разноски в полза на ответницата. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на въззиваемата.
Ответницата П. С. П. поддържа становище за неоснователност на молбата.
С определение № 152 от 11.05.2016 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд /ВКС/, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение Софийски градски съд е приел по отношение на предявените искове изводи, които съвпадат с изводите на Софийски районен съд. По иска с правно основание чл. 42, б. „б”, вр. чл. 25, ал. 1, предложение 1 ЗН са изложени мотиви за неоснователност на претенцията, като е констатирано, че завещанието от 21.02.1966 г., което С. М. Н. е направил в полза на дъщеря си П. С. П. е написано и подписано от С. М. Н.. По отношение на исковете по чл. 26, ал. 2, предложение 5 ЗЗД и чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН са изложени съображения, че волята на завещателя не е опорочена, както и е посочено, че волята отговаря на намерението на завещателя. Развити са мотиви за липсата на доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че завещанието е симулативно. Въззивният съд е констатирал, че ищецът не е ангажирал никакво доказателство за това, че изразената писмено воля на завещателя не отговаря на действителността, както и че заявлението му в акта на завещанието е симулирано. По отношение на иска, предявен при условията на евентуалност – за възстановяване на запазената част на бащата на ищеца от наследството на С. М. Н. са обосновани мотиви за погасяване на претенцията по давност. Съображенията са в съответствие с разрешенията в ППВС № 7/1973, т. 3, б. „г”, а именно, че правото на иск по чл. 30 ЗН се погасява с изтичането на петгодишна давност, като срокът тече от момента, в който заветникът упражни своето право по завещанието, а в конкретния случай този начален момент според съда е настъпил на 22.10.1970 г., когато ответницата по исковете е обявила завещанието, оставено от С. М. Н. по реда на чл. 27, ал. 3 ЗН. Съставът на Софийски градски съд е констатирал, че давностният срок за предявяване на иска е изтекъл през 1975 г., както и че ищецът е узнал за завещанието.
От изложението в молбата за отмяна се установява, че като ново обстоятелство страната поддържа писмо с изх. № 8009/10.07.2015 г., издадено от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, подписано от зам. – председателя на комисията, представено по делото в копие, заедно с копия от заповедите, цитирани в писмото. Молителят счита, че ако съдът разполагал с това доказателство би стигнал до извод за липса на действителна воля у завещателя С. М. Н. „да лиши синът си от собственост”, както и поддържа, че съдът би стигнал до извод, че „процесното завещание е съставено симулативно от завещателя с цел, единствено и само да се избегне евентуална нова конфискация на имуществото му”. В молбата е изложено, че твърденията се потвърждават от изявление на Г. К. пред Окръжен съд – център В. от 25.06.2015 г., допълнено с приложени доказателства по присъждане на австрийско гражданство на Е. Н. и първоначалната му полицейска регистрация във В. през 1961 г., които са представени по делото в превод на български език. Молителят е представил още копие от ДВ, бр. 50/25.061991 г., в който е обнародван Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и копие от Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 29/10.04.1956 г., съдържащо Указ за освобождаване от изтърпяване на наказание лицата, извършили престъпление „бягство зад граница”. В съдебно заседание молителят е представил служебна бележка изх. № 107/18.04.2016 г., издадена от директора на 64 основно училище „Ц. С. Велики”, кв. С., София на С. Е., роден в [населено място] през 1942 г. в уверение на това, че същият е бил записан за ученик в първи клас през учебната 1949/1950 г. в С. народно първоначално училище в [населено място].
Нови обстоятелства или нови доказателства са новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, които се отнасят до факти, които не са били известни на страните, или макар да са били известни не са могли да бъдат установени по съответния ред поради обективна невъзможност. За да са нови с оглед нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата трябва да не са включвани във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които следва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, което по същество означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако са били взети предвид биха довели до други изводи относно предмета на спорното право. Представените документи, на който се позовава молителя не притежава посочената характеристика. Цитираното по – горе писмо на зам. – председателя на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представено в копие съдържа данни за изселването на С. М. Н. и семейството му. В същото писмо са цитирани и съответните актове - заповеди, копия от които са приложени към него – заповед № 574-П от 11.08.1948 г. на Министерство на вътрешните работи /МВР/ за отнемане право на софийски жители на С. М. Н., съпруга С. и син Е., заповед № 1221-П от 30.12.1948 г. за отменяне на заповеди, между които и заповед № 574 и възстановяване софийското жителство на С. М. Н., заповед № 36 от 14.03.1952 г. на МВР за преизселване на С. М. Н., заедно с членовете от семейството му в [населено място]- Т., както и писмо № 3155/08.09.1952 г. на началник отделение „ВИ” - ДС до началник Окръжно управление МВР за временно спиране до второ нареждане на заповед № 36 от 14.03.1952 г. за преизселване на С. М. Н. и семейството му.
Непредставянето на посочените документи, включително и останалите изброени по – горе документи не е поради обективна невъзможност на молителя да се снабди с тях. В молбата липсват дори твърдения /доказателства не са представени/ за обективни по характер причини, довели до узнаване на въпросните документи след приключване на инстанционните съдебни производства. Процесните документи обективират обстоятелства, съществували през периода на висящност на производството пред първата и въззивната инстанция и при проявена процесуална активност ищецът е могъл да се снабди с тях. Настоящето производство не е процесуално средство за попълване на делото с доказателства, неангажирани поради пропуск на страната. Когато непопълването на делото с доказателства не е породено от обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, правната последица е неоснователност на молбата за отмяна.
Не е налице и друга предпоставка за основателност на молбата за отмяна – новите обстоятелства да са от съществено значение за делото. Цитираното писмо изх. № 8009/10.07.2015 г., представените с него копия от заповеди, подробно изброени по - горе, документите, обективиращи изявлението на Г. К. пред Окръжен съд – център В. от 25.06.2015 г., решението за присъждане на австрийско гражданство на Е. Н., потвърждението за регистрация на Е. Н., включително служебна бележка изх. № 107/18.04.2016 г. засягат обстоятелства, които са неотносими към спора за формирането воля на завещателя, респективно липсата на воля за извършване на процесното завещание или липсата на намерение на завещателя да се разпореди с имуществото си чрез завещание в полза на ответницата по исковете. Цитираното писмо - изх. № 8009/10.07.2015 г. и представените с него копия от заповеди се отнасят до изселване на наследодателя, неговата съпруга и сина Е. Н. от [населено място], респективно заселването им в други населени места във връзка с прилаганите от МВР през периода, посочен в приложените заповеди изселвания и заселвания по административен ред. От изложените в цитираните документи обстоятелства не могат да се направят изводи за формирането на воля на наследодателя със съдържание и цел, каквито им придава молителя с твърденията си за това, „че процесното завещание е съставено симулативно от завещателя с цел единствено и само да се избегне от евентуална нова конфискация на имуществото му”. Фактите, засягащи изселването на наследодателя и семейството му не индицират твърдяните от молителя обстоятелства. Не може да промени изводите на въззивния съд, а също така и на районния съд документът, отразяващи изявлението на Г. К., че научила от Е. Н. за „преследването по политически причини” на неговия баща, преселването на семейството му в други населени места, както и че той й бил казал, че „поради неговото положение на бежанец баща му в България е бил задължен да предприеме някакви действия, за да предпази от евентуално конфискуване останалото наследство след своята смърт”. Данните в цитирания документ възпроизвеждат становище на Е. Н. /какво следвало да извърши С. М. Н., за да не се конфискува имуществото/, но не и обстоятелства, които засягат изразено от завещателя С. М. Н. намерение или воля за извършване на завещание. Освен това самият документ, озаглавен „изявление” има характер на декларация, чието съдържание може да бъде преценено след депозиране свидетелските показания на лицето, което я дава при инстанционното разглеждане на делото, но не и в производството по чл. 307 ГПК, което е процесуален способ за извънинстанционен контрол относно правилността на съдебните решения. За това въпросното „изявление” няма характеристиката на ново доказателство. Неотносими към спорното право са и останалите документи - решението за присъждане австрийско гражданство, потвърждението за регистрация, копия от ДВ бр.50/25.06.1991 г., Известия, бр. 29/10.04.1956 г., служебна бележка изх. № 107/18.04.2016 г., тъй като нямат отношение към обстоятелства, формиращи спорното право.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на цитираните решения, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото молителят следва да заплати на ответницата по молбата за отмяна разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Е. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 09.09.2014 г. по гр. дело № 5295/2012 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав, с което е потвърдено решение ІІ – 54 - 203 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 2540/2005 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 54 състав.
ОСЪЖДА С. Е. Н. да заплати на П. С. П. разноски за настоящето производство в размер на сумата 300 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: