Ключови фрази
Неустойка * договор за приватизационна продажба * неизпълнение на договорни отношения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10
София, 08.08. 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 26.01. 2016 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА


при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2393 /2014 година,
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Столична община против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 740 от 17.04.2014 г., по в.т.д.№ 263/14 г., с което е потвърдено решението на Софийски окръжен съд № 442 от 28.10.2013 г., по гр.д.№ 148/2013 г. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу Д. Г. И. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД общо за сумата 34 107.74 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд, че в тежест на Общината, като продавач по процесната приватизационна продажба, е да окаже съдействие на купувача за присъединяване на закупения от него обект към вече изградените и съществуващи проводи и съоръжения на техническата инфраструктура в района,извън конкретните поети с договора задължения и вмененото по закон на различни от него ЮЛ, като неосъществяване на същото е достатъчно, за да намери приложение законовото правило на чл.83, ал.2 ЗЗД, водещо до освобождаване длъжника от отговорност за неизпълнение на задълженията му за разкриване на 2 работни места и за въвеждане обекта на приватизационната процедура в експлоатация.
Ответникът по касационната жалба е възразил по основателността и, излагайки подробни съображения, свързани с поведението на ищеца, като страна по сключената приватизационна продажба и неположена от него дължима грижа, която би довела до избягване на вредите, предмет на претендираното обезщетяване чрез неустойка.
Третото лице – помагач в процеса - [фирма], [населено място], при участието на което е постановено обжалваното въззивно решение, е заявило становище за неоснователност на касационната жалба. Доводите му за наличие на елементите от фактическия състав на чл.83, ал.2 ЗЗД са обосновани с неуведомяване на ответника и всички участници в приватизационната процедура от страна на Столична община за липса на външни връзки за водопроводната и канализационна мрежи до обекта, предмет на приватизация, което по естеството си представлява и неполагане грижа на добър стопанин за избягване вредите от констатираното неизпълнение. Според изложеното касаторът допуска, лишено от основание в закона, смесване между присъединяване /свързване/ на определен обект към общите водопроводни и канализационни мрежи и изграждане на отклонения между главната мрежа и съответния обект, която би осигурила самото присъединяване.
С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 476 от 14.08.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 740 от 17.04.2014 г., по в.т.д.№ 263/2014 г., на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право – „В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл.64, ал.3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?”
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Столична община иск срещу Д. Г. И. иск за неустойка за неизпълнение въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е споделил като основан на закона извода на СОС, че ищецът, в качеството си на продавач по сключения между страните приватизационен договор № 257-02/ 30. 06. 2004 год., не е оказал необходимото за изпълнение задължението на купувача съдействие, изразяващо се в проявено бездействие относно предприемане на дължимите действия за изграждане на външни връзки за свързване на приватизирания обект с инфраструктурните мрежи в района, поради което приложение намира законовото правило на чл.83, ал.2 ЗЗД и длъжникът следва да бъде освободен от отговорност, независимо от установеното в хода на делото виновно неизпълнение на поетото от него задължение да въведе в експлоатация приватизирания обект - обществена тоалетна, находяща се в [населено място], район „В.”, обективирано в договорната клауза на т.8.5.
Позовавайки се на съотношението на конкуриращите основания – за отговорността на длъжника и за изключване на тази отговорност решаващият състав на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че между настъпилия вредоносен резултат и поведението на длъжника няма причинна връзка, а той се дължи единствено на кредиторовото бездействие да положи дължимата грижа за отстраняване или ограничаване на вредите чрез предхождаща приватизацията на процесния обект, проверка относно евентуално съществуващите вътрешни връзки между същия и мрежите за водопровод и канализация, а при необходимост - да съдейства на купувача за тяхното изграждане. Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, щом поведението на ищеца е каузално спрямо причинената му вреда, то ответникът не му дължи обезщетение за обезвреда, съобразно уговорената в чл.12 от приватизационния договор компенсаторна неустойка. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата каузалност на поведението на ищеца спрямо конкретната му причинена вреда решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил и обявените от Столична община условия за приватизационна продажба на процесния обект, в които изрично е отразено наличието на съществуваща в същия електрификация, водоснабдяване и канализация, които именно условия ответникът, като купувач е съобразил при предлагане на офертата си - подмяна на водопроводната и канализационна мрежи и на електрическата инсталация, а не изграждането им. При обосноваване на изградения правен извод за отсъствие на положена от ищеца дължима грижа на добрия стопанин въззивната инстанция се е позовала на заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, според която за процесния обект няма отразени външни връзки –вода и канал, свързващи процесния имот с водопроводната и канализационна мрежи и в подземния кадастър няма нанесени водопроводни канализационни отклонения за захранване на обекта с вода и мръсен канал, както и че изграждането на същите, съгласно чл. 64, ал.3 ЗУТ е възложено на Държавата, общините или на съответните експлоатационни дружества –т.е на Софийска вода”АД, съобразно предвидената в чл.12-16 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за реда и условията за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, но не и купувача по приватизационната сделка, придобил чрез нея собствеността на имота.
І. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване:
Основен принцип в облигационното право на Р.България, както е посочено в задължителните постановки на ППВС № 3/73 г., е изпълнение на поетото по договора задължение и постигане на целите, които страните са преследвали със сключването му. В този см. предмет на договорното правоотношение е определен резултат, към който е насочено поведението на длъжника. От кредитора обикновено не се изисква насрещно поведение, но в повечето случаи изпълнението на длъжника е невъзможно без осъществяването на определени действия и от страна и на кредитора. Затова, когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали дължимото по силата на чл. 79, ал.1 ЗЗД обезщетение за неизпълнение, или да освободи длъжника изцяло или отчасти от отговорност, съобразно правилото на чл.83, ал.1 ЗЗД. Когато кредиторът е могъл да избегне вредите от неизпълнението, или да ги ограничи, полагайки грижата на добрия стопанин, договорна отговорност за длъжника, съгласно чл.83, ал.2 ЗЗД, въобще не възниква. Несъмнено е, че дължимото от кредитора необходимо съдействие, т.е. такова, което изпълнението изисква, може да се прояви както в хода на самия процес на изпълнение, така и в хода на завършване на изпълнителната дейност, но за да породи предвидените от законодателя правни последици липсващото кредиторово съдействие трябва да е единственото причина за неизпълнението на длъжника, т.е да е каузално спрямо причинената му конкретна вреда, като кредиторът изпада в забава, ако друго не е уговорено между съконтрахентите, от момента, от който бъде поканен да окаже необходимото съдействие.
В същия смисъл е и разрешението дадено от състав на І т.о. в решение по чл.290 ГПК № 164/2015 от 03.02. 2016 г., по т.д.№ 1890/ 2014 г.,постановено след допускане касационното обжалване по отношение на разглеждания въззивен съдебен акт на Софийски апелативен съд. Според възприетото от състава на касационната инстанция, което се споделя и от настоящия съдебен състав и с което е даден косвен отговор и на разглеждания правен въпрос, за да бъде приложено общото правило на чл. 83, ал.1 ЗЗД и длъжникът да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение, относимо и в случаите на договорена неустойка, не е достатъчно последният да се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на кредитора, а трябва да докаже, че точно неизпълнението на неговото задължение е било обусловено от конкретно задължение на кредитора, съответно да докаже наличието на причинна връзка между своето неизпълнение и неизпълнението, или забавеното изпълнение на кредитора. С оглед изложените по- горе постановки на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване следва да се отговори, следното: Съществените елементи на приватизационния договор и неговия специфичен характер и предназначение изключват наличие на възникнало за продавача конкретно договорно задължение да оказва съдействие на купувача за въвеждане на приватизирания обект в експлоатация, вкл. чрез изпълнение на установената в Наредба № 4/ 14. 09. 2004 г. на МРРБ, във вр. с чл.64, ал.3 ЗУТ процедура за присъединяването му към водоснабдителните и канализационни мрежи, освен при изрично поето в тази насока задължение. Затова, дори когато купувачът по приватизационната сделка е изпълнил в свой интерес, задължение на субект, отговорен по силата на закона, за изграждане на съоръжение - елемент от техническата инфраструктура по см. на чл.64 ЗУТ, който съвпада с контрагента му - продавач по същата, тези отношения помежду им нямат договорен характер и не могат да бъдат преценявани с оглед правилото на чл.83 ЗЗД.
Съобразно дадения отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, касационната жалба се явява основателна.
Въззивното решение е неправилно.
Ищецът претендира неустойка в размер на сумата 34 107.74 лв., уговорена в чл.12, ал.1, т.3 от договор за приватизационна продажба № 257- 02 от 30.06.2004 г. за неизпълнение на задължението по чл.8, ал.4 и ал.5 - за разкриване на две работни места на трудов договор, за периода 01. 01.2011 г. - 30.04.2012 г. и за въвеждане на обекта в експлоатация за периода 27.07. 2011 г. – 06.06.2012 г.
Не съществува спор между страните в процеса, че ответникът не е изпълнил поетите с процесния договор за приватизационна продажба задължения, срещу които е получил обекта „Обществена тоалетна”, находящ се в градска градинка пред църквата „Св. Н.”, район „В.”, местност „Зона Б-4” със застроена площ от 32.40 кв.м., със съответното право на строеж, при условията уговорени в договора – продажна цена от 4 200 лв./ чл.5/ и в състоянието , в което същият се намира към момента на продажбата / чл.2 и чл.8, ал.1/.
Неоспорен е останал в процеса е и твърдяния в исковата молба факт / неудостоверен с приложено по делото доказателства/ , че с влязло в сила решение между същите страни по гр.д.№ 3596/2007 г. на СГС, ответникът, като купувач по процесната приватизационна сделка, е осъден за заплати на Столична община неустойка за предходен период за виновно неизпълнение на посочените по- горе задължения, наред със задължението му за инвестиции.
Следователно, както правилно е приел и Софийски апелативен съд виновното неизпълнение на задължението на купувача за въвеждане на обекта в експлоатация в срок до 6 календарни месеца, считано от датата на въвод във владение и за разкриване на две работни места по трудов договор за визирания в исковата молба нов период е установено.
Но е необоснован и изграден в нарушение на закона изводът на въззивната инстанция, че неизпълнението на сочените задължения на длъжника е обусловено единствено от неположена от кредитора – Столична община дължима грижа – тази на добрия стопанин и това му поведение - каузално спрямо причинената му конкретна вреда е причина за нейното настъпване, което обуславя и освобождаване на длъжника от последиците на виновното договорно неизпълнение.
Видно от заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза и обясненията на в.л. в проведеното пред СГС съдебна заседание на 20.06.2013 г., в съществуващата документация в Подземен кадастър към дирекция ”Софийски кадастър” и [фирма] няма данни за отразени външни връзки – вода и канал, свързващи процесния имот с водопроводната и канализационна мрежа. Изрично е посочено, обаче, че проверка в съхраняваната документация в [фирма] - оператор на ВиК услуга по см. на чл.2 ЗРВКУ, вещото лице не е извършвало, поради затруднение да достигне до същата.
По съображения, че ”проверката е физическа и трудна” назначеният от съда експерт не е дал категоричен отговор и дали реално съществуват външни връзки в приватизирания обект - сграда от 32.40 кв.м., с водопроводната и канализационни мрежи. Отделен в тази вр. остава въпросът, че в т.5 от заключението в.л. е извършвало преценка и на приложимите нормативни актове - чл.64, ал.3 ЗУТ и Наредба № 4/14. 09. 2004 г. на МРРБ, тълкувайки същите, в отговор на поставена му, с неясни съображения, от първостепенния съд задача в посочения смисъл, на която САпС се е позовал.
Независимо от неизясненото от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, състояние на обекта към релевантния за спора момент и ноторния факт, че същият е използван, като снабдена с вода, обществена тоалетна в продължение на десетилетия -обстоятелства налагали служебно назначаване и изслушване на допълнителна или тройна съдебно- техническа експертиза, въззивната инстанция приемайки безкритично повърхностното и непълно заключение на изслушаната съдебно - техническа експертиза и без да го обсъди наред с всички допустими и относими доказателства, съобразно изискването на чл.235, ал.2 ГПК, е приела за доказани предпоставките на чл.83, ал.2 ЗЗД.
Поради обусловената от възприетото заключение необоснованост на изградените фактически изводи в решението витае сместване на понятията „неотразяване /ненанасяне/ на водопроводни и канализационни отклонения” в съответната документация и „неизградени канализационни връзки”, което от своя страна се отразява и на законосъобразността на постановения краен правен резултат по делото. След смешението на посочените понятия, решаващият състав на Софийски апелативен съд в отклонение от формираната задължителна практика по приложението на чл.63, ал.2 ЗЗД, е преценявал поведението на ищеца без да вземе предвид и да обсъди вида и характера на възникналото между страните правоотношение, спецификата на поетите от всеки от тях конкретни задължения и проявената дължима грижа за изпълнението им, както и изричното обективирано в договора съгласие на ответника, че купува обекта в състоянието, в което се намира към момента на продажбата – коректив на преференциалната цена, на която е осъществена - наложително при отсъствие на изрично нормативно дефиниране на абстрактното понятие „грижа на добрия стопанин”, към които обстоятелства съдържанието на предложената от купувача оферта преди окончателното сключване на сделката, трудно би могло да е релевантно.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото съдът служебно следва да постави нова задача на съдебно- техническата експертиза, или при необходимост да разшири състава и, която въз основа на документацията в дружеството оператор на В и К услуги на архива за процесния обект, да определи категоричен дали към момента на функциониране на същия, т.е., преди приватизацията, са съществували външни връзки - вода и канал, свързващи процесната сграда с водопроводната и канализационна мрежи в района и дали ненанасянето на водопроводните и канализационни отклонения за захранване на обекта технически е равнозначно на неизграждане на същите.
При определяне дължимото поведение на продавача по приватизационната продажба въззивният съд следва да разграничи задълженията му, като орган на изпълнителната власт, от тези, поети с конкретния сключен между страните приватизационен договор, както и да го съпостави с вида на дължимото от купувача изпълнение.
При новото разглеждане на делото Софийски апелативен съд следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение въззивното решение на Софийски апелативен съд № 740 от 17.04.2014 г., по в.т.д.№ 263/14 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: