Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 04.05.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1091 по описа за 2010г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Д. Ц. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. И. срещу решение № 542 от 14.06.2010г. по гр. дело № 870/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е оставено в сила решение от 30.11.2007г. по гр. дело № 620/2006г. на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав и ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] баня разноски за въззивната инстанция в размер 2 400 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от К. Д. Ц. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] баня и М. К. Х. от [населено място], област В. искове за прогласяване недействителността на прехвърлянето на вземането по запис на заповед от 27.10.2000г., извършено на 20.08.2001г., и за недължимост на сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него, и ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 160 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира следните доводи: 1/ въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 465 ТЗ не се е произнесъл относно наличието или липсата на договорно каузално правоотношение, по повод на което ищецът е издал запис на заповед от 27.10.2000г. за сумата 36 000 лв. в полза на [фирма], който е прехвърлил това вземане на [фирма] чрез джиро; 2/ неправилно е приел, че длъжникът не може да противопостави на приносителя на записа на заповед възражения, които са основани на личните му правоотношения с издателя, тъй като не е твърдял, че приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата; касаторът поддържа становище, че още в исковата молба е направил твърдение, че приносителят на менителницата [фирма] като правоприемник на [фирма] е придобил записа на заповед въпреки, че е знаел по какъв повод е издаден /като обезпечение за получени семена/ и че дългът е изплатен; 3/ въпреки, че е приел, че се касае до два различни записа на заповед, съдът не се е произнесъл за основанието за подписването на всеки запис на заповед; 4/ съдебният състав е възприел неправилно фактите и обстоятелствата /необоснованост/; 5/ въззивният съд не е обсъдил събрания доказателствен материал /съществено нарушение на съдопроизводствените правила/. Ответникът [фирма], [населено място] баня чрез процесуалния си представител адв. Б. И. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че съдът е събрал всички поискани от ищеца доказателства за каузалното отношение между издателя и поемателя на джиросания запис на заповед, включително и ирелевантни за спора доказателства, обсъдил ги е в мотивите на решението и правилно е приел, че на третото лице /джиратаря/ не могат да се противопоставят от страна на издателя възражения, извлечени от каузалните отношения между него и джиранта, нито от каузалната сделка, сключена между джиранта и джиратаря. С определение № 545 от 27.07.2011г. по т. дело № 1091/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване в отношенията между издателя на записа на заповед и джиратаря; 2/ въпроса за правото на издателя на записа на заповед да противопостави на джиратаря, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузалните отношения с кредитора му – поемател на записа на заповед и джирант. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да направи извод за неоснователност на иска за прогласяване на недействителността на прехвърлянето на вземането по записа на заповед от 27.10.2000г. поради липса на представителна власт у джиратаря, въззивният съд е приел, че за действителността на джирото като правен акт не е необходимо съгласие за извършването му от страна на джиратаря, не е необходимо той да е дееспособно лице, без значение е дали джиратарят е представляван надлежно по време на извършване на прехвърлянето на вземането, предаден ли е документът, който материализира вземането и джирото и предявен ли е той от надлежния носител на правата по него. Изложени са съображения, че това са условия, които имат отношение към погасителния ефект на плащането, към правните последици на фактическия състав, в който се включва като елемент и джирото, представляват факти, свързани с правното действие на менителничния ефект, но не и с неговата действителност. По отношение на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата 36 000 лв. поради изпълнение на задължението по записа на заповед от 27.10.2000г. в обжалвания съдебен акт е прието, че са налице два отделни записа на заповед, тъй като екземплярите не са номерирани, както изисква разпоредбата на чл. 525, ал. 1 във връзка с чл. 537 ТЗ. По единия запис на заповед от 27.10.2000г. ищецът е погасил задължението си към ответника М. К., но по другия запис на заповед от същата дата, който е джиросан от ответника К. в полза на [фирма], чийто правоприемник е [фирма] и по който има издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело № 390/2003г. на съдия изпълнител при Районен съд Бяла Слатина, задължението не е погасено. Решаващият съдебен състав е направил извод, че по джиросания запис на заповед сумата се дължи от ищеца на [фирма], тъй като съобразно чл. 465 ТЗ длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. Поради това, че ищецът не твърди недобросъвестност от страна на [фирма] при придобиването на записа на заповед, нито такава е установена по делото, въззивният съд не е разгледал каузалните отношения между страните. По релевантните правни въпроси: Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Независимо от това, абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не. Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ е оспорване на вземането по запис на заповед, като длъжникът /издателят/ трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането. Независимо от процесуалното си качество, поемателят трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед, липсата на формална легитимация на приносителя, срешу действителността на волеизявленията, материализирани в ценната книга, възражения относно необходимите действия за запазване на регреса, просрочването на менителничния ефект, плащането по ценната книга/ и лични, основани на съпътстващите записа на заповед каузални отношения /нищожна, унищожаема или развалена каузална сделка, неизпълнение на задължение на другата страна по каузалната сделка, погасяване на задължението на длъжника по каузалната сделка, което е било обезпечено със записа на заповед/. Джирото е специален, търговскоправен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право с друг. С него кредиторът по менителничния ефект /поемателят или неговият правоприемник/ - джирант се съгласява да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице – джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и действието му се изразява в три функции: 1/ транспортна функция – правата по джиросаната ценна книга се прехвърлят от джиранта на джиратаря; 2/ гаранционна функция – джирантът поема спрямо всички последващи джиратари същата отговорност, както длъжникът по ценната книга; 3/ легитимационна функция – джирото легитимира джиратаря като кредитор на вземането, инкорпорирано в ценната книга. Разпоредбата на чл. 465 ТЗ предвижда, че длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. Цитираната правна норма намира съответно приложение и към записа на заповед съгласно чл. 537 ТЗ. От посочената разпоредба и предвид функциите на джирото може да се направи извод, че спрямо третите лица, които са придобили записа на заповед с джиро, издателят не може да противопостави възражения, извлечени от каузалните отношения с поемателя /джиранта/, предхождащи или съпровождащи издаването на менителничния ефект. От този принцип има изключение: издателят може да направи на джиратаря личните си възражения, основани на каузалните отношения със своя кредитор /поемател на записа на заповед и джирант/ само ако джиратарят /приносителят/ е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289 и чл. 465 ТЗ. Възраженията по чл. 465 ТЗ са противопоставими на недобросъвестния приносител, като недобросъвестността се определя към момента на придобиване на менителничния документ. Законодателят не е дал легална дефиниция на термина „недобросъвестност“, но съгласно теорията и практиката недобросъвестността означава знание на фактите, на които се основават възраженията на длъжника от отношенията с предходния притежател на менителничния ефект, т. е. знание не само за недостатъци в правата на непосредствения предшественик, а и за дефекти по отношение на предходни приносители на ценната книга. Недобросъвестността е правно релевантен факт, ако е съществувала към момента на придобиване на ценната книга, в настоящия случай – към момента на джиросване на записа на заповед, 20.08.2001г. Ако джиратарят е знаел към момента на получаване на ефекта, че джирантът не е кредитор по документа или че правата му имат определени недостатъци, или че джирото се прави единствено с цел да се лиши длъжникът от възраженията по каузалното правоотношение между него и поемателя /джиранта/, следва да се приеме, че същият е недобросъвестен. Изводът, че издателят на записа на заповед не може да противопостави на джиратаря възраженията, основани на личните си отношения с поемателя на ценната книга, произтича и от разпоредбата на чл. 466, ал. 2 ТЗ, която урежда начина на прехвърляне на правата по т. нар. ректа менителница. Съгласно посочената правна норма, когато издателят е написал в менителницата думите „не на заповед“ или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания. В този случай е налице т. нар. ректа менителница, т. е. менителница със забрана за джиросване. Включената в менителничния ефект ректа клауза означава, че издателят е съгласен да отговаря менителнично спрямо поемателя, но не е съгласен да отговаря по същия начин към трети лица, с които няма никакви отношения. Ректа менителницата не може да се джиросва и правата по нея се прехвърлят с цесия, в който случай на цесионера могат да бъдат противопоставени всички възражения, които могат да бъдат направени на цедента. Смисълът на джирото е на джиратаря да се прехвърлят всички права по менителницата, а не само правата на джиранта, докато при наличието на ректа клауза за поемателя остава възможността да се разпорежда с правата по менителничния ефект само с цесия, при която поемателят /цедент/ прехвърля на приобретателя, последващия приносител на ценната книга /цесионер/ само тези права, които има, поради което издателят на ценната книга може да противопостави на приобретателя /приносителя/ възраженията, които има срещу поемателя, произтичащи от сключената между тях каузална сделка. Когато в менителничния ефект не е включена ректа клауза, какъвто е настоящият случай, джиросването дава право на джиратаря да получи плащане, без да слуша възражения, основани на личните отношения на длъжника с джиранта, с изключение на хипотезата, когато джиратарят е недобросъвестен при придобиване на менителничния ефект. Щом на недобросъвестния приносител могат да се правят всички възражения, включително и произтичащи от каузалната сделка, то същите могат да се направят с още по-голяма сила на поемателя по записа на заповед, който се явява и кредитор по каузалното задължение и евентуален прехвърлител /джирант/ по менителничното право. С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че отговорът на приетите за значими за делото правни въпроси е следният: 1/ връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване подлежи на изследване в отношенията между издателя и поемателя на записа на заповед при възникнал между тях спор и направено възражение от страна на издателя, докато в отношенията между издателя на записа на заповед и джиратаря тази връзка е от значение, ако джиратарят е бил недобросъвестен към момента на придобиване на менителничния документ; 2/ издателят може да противопостави на приносителя на менителничния ефект /джиратаря/, освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, които са основани на личните му отношения с поемателя /джиранта/, само ако приносителят /джиратарят/ е бил недобросъвестен към момента на придобиване на менителничния документ. По правилността на решението: По иска за прогласяване на недействителността на прехвърлянето на вземането по записа на заповед от 27.10.2000г. поради липса на представителна власт у джиратаря: Предвид функциите на джирото издателят на записа на заповед може да противопостави на джиратаря възражения, основани на джирото като едностранна, абстрактна, формална сделка, относно неговата формална и материалноправна легитимация, напр. липса на дееспособност, на форма и др. Изводът на въззивната инстанция за неоснователност на иска по чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 ЗЗД поради това, че за действителността на джирото като правен акт не е необходимо съгласие за извършването му от страна на джиратаря, не е необходимо той да е дееспособно лице, без значение е дали джиратарят е представляван надлежно по време на извършване на прехвърлянето на вземането, предаден ли е документът, който материализира вземането и джирото и предявен ли е той от надлежния носител на правата по него, е законосъобразен. Джирото като едностранен, абстрактен и формален правен акт, отговаря на изискванията за едностранна правна сделка. За неговата валидност е необходимо да изхожда от джиранта, респективно от негов надлежен представител, джирантът да е дееспособен, джирото да е в съответната писмена форма, но няма изискване джиратарят да е изразил насрещно волеизявление – съгласие, респективно съгласието да изхожда от надлежен представител. Представителната власт на джиратаря е от значение за предявяване на ценната книга за плащане и извършване на плащането на менителничното задължение, тъй като изпълнението на паричното задължение трябва да се осъществи на надлежно легитимирания кредитор. Поради изложените съображения решението на въззивния съд в частта относно иска с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 ЗЗД следва да бъде оставено в сила. По предявения срещу М. К. Х. иск за недължимост на сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него: Във връзка с предявения срещу М. К. Х. /с оглед заличаване на [фирма]/ отрицателен установителен иск въззивният съд правилно се е произнесъл за основанието за подписването на единия запис на заповед, но необосновано е приел, че по делото не е установено повторно издаване на запис на заповед от К. Ц. на [фирма] на 27.10.2000г. за същата сума и при същите условия по повод физическото получаване на семената от ищеца. Съдебният състав е възприел неправилно фактите и обстоятелствата относно причината за издаване на втория запис на заповед. От събраните в двете съдебни производства писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, се установява, че на 27.10.2000г. ищецът издал запис на заповед за сумата 36 000 лв., платима на [фирма] на 30.07.2001г. в [населено място], област В., като обезпечение на цената на продадени от М. К. 100 тона семена. След издаването на записа на заповед, който останал в поемателя, ищецът и свидетелят Я. К. отишли в базата в [населено място] с цел купувачът да получи семената, но началникът на склада отказал да предаде стоката поради непредставяне на запис на заповед, което наложило издаването на втори запис на заповед за същата сума, срещу който да бъдат предадени семената. Основание за извода, че двата записа на заповед обезпечават едно и също задължение, представляват също представените писмо, изходящо от джиратаря [фирма] до джиранта [фирма] от 23.08.2001г., и писмо от джиранта /поемателя/ до издателя – ищец от 27.08.2001г., от които се установява, че джиратарят е знаел, че ищецът дължи на джиранта цена на продадени семена, а джирантът /поемателят/ след заявения от джиратаря отказ е поискал от издателя – ищец да изпълни задължението си към [фирма] по запис на заповед от 27.10.2000г. с падеж на плащане 30.07.2001г. за сумата 36 000 лв. След разменената кореспонденция ищецът е извършил услуги на [фирма] със селскостопанска техника, срещу които поемателят е приел изпълнение на задължението по записа на заповед от 27.10.2000г. за сумата 36 000 лв. и съответно погасяване на цената на получените семена. Ответникът М. К. не е направил твърдение, нито е доказал, че джиросаният от него запис на заповед е издаден като обезпечение на друго вземане, нито е представил доказателства, удостоверяващи, че ищецът е получил по-голямо количество семена от предадените на 27.10.2000г. След съвкупна преценка на всички доказателства се налага изводът, че подписаните от ищеца два записа на заповед на една и съща дата за една и съща сума с един и същ падеж обезпечават едно и също вземане – цената на продадени 100 тона семена от [фирма] на К. Ц.. Поради тяхната идентичност и обезпечаването на едно и също вземане по определено каузално правоотношение настоящият съдебен състав приема, че се касае до два екземпляра на един и същ запис на заповед. Вземането по каузалното правоотношение между К. Ц. и [фирма] е погасено към 10.10.2001г. и тъй като джиросаният на 20.08.2001г. на [фирма] запис на заповед от 27.10.2000г. за сумата 36 000 лв. обезпечава същото каузално правоотношение между издателя и поемателя /джиранта/, то предявеният срещу М. К. Х. отрицателен установителен иск за недължимост на посочената сума е основателен. По предявения срещу [фирма] иск за недължимост на сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него: Въззивният съд, като се е позовал на разпоредбата на чл. 465 ТЗ, правилно е приел, че длъжникът не може да противопостави на приносителя на записа на заповед възражения, които са основани на личните му правоотношения с издателя. Неоснователен е доводът на касатора, че още в исковата молба е направил твърдение, че приносителят на записа на заповед [фирма] като правоприемник на [фирма] е придобил менителничния ефект въпреки, че е знаел по какъв повод е издаден /като обезпечение за получени семена/ и че дългът е изплатен. Видно от самата искова молба, такова твърдение не е изложено, нито има позоваване на недобросъвестност от джиратаря към момента на придобиване на записа на заповед до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. Налице е твърдение за знание от страна на [фирма] за отношенията между издателя на записа на заповед К. Д. Ц. и поемателя [фирма], че записът на заповед е издаден във връзка с обезпечаване на доставка на семена от базата на [фирма], поради което ответникът [фирма] се е опитал да изземе реколтата, в депозираната от ищеца /въззивник/ на 28.05.2008г. пред Софийски апелативен съд молба за допускане на свидетел за установяване на това обстоятелство. Въззивната инстанция е обсъдила събраните в двете съдебни производства доказателства и е приела, че по делото не е установена недобросъвестност от страна на [фирма] при придобиването на записа на заповед. Този извод е обоснован и съответства на установената фактическа обстановка. Записът на заповед е джиросан на 20.08.2001г., когато още задължението на ищеца по каузалното правоотношение с поемателя не е било погасено. Знанието на джиратаря, че записът на заповед обезпечава цената на продадени от джиранта на ищеца семена, не може да се квалифицира като недобросъвестно поведение на джиратаря по смисъла на чл. 465 ТЗ, тъй като към момента на получаване на менителничния документ джирантът е бил кредитор на ищеца, както по записа на заповед, така и по каузалното отношение и по делото не е установено, че към 20.08.2001г. правата на джиранта са били с определени недостатъци. Заявеният отказ в писмото от 23.08.2001г. не е направен във формата на джиро поради което не е произвел действие и [фирма], респективно неговият правоприемник [фирма] е легитимиран да претендира сумата по джиросания запис на заповед. По делото не е установено и знание от страна на джиратаря, че ценната книга се прехвърля от [фирма], за да бъде лишен издателя от правото на възражения по каузалното отношение между него и поемателя /джиранта/. След като не е налице предвидената в чл. 465 ТЗ предпоставка за разглеждане на възраженията на ищеца – издател на записа на заповед, основани на каузалното му правоотношение с поемателя [фирма], то изводът на въззивния съд за недопустимост на тези възражения спрямо правоприемника на [фирма] – [фирма] е законосъобразен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на въззивния съд в частта относно предявения срещу [фирма] иск за недължимост на сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него на основание чл. 254 ГПК /отм./ е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на останалите доводи в писмената защита на касатора за привидност /симулация/ на джирото и неговата нищожност поради непредаване на ценната книга и поради липса на воля /съгласие/ за издаване на копие от запис на заповед в полза на [фирма] касационната инстанция не се произнася, тъй като същите не са били предмет на отрицателния установителен иск, защото ищецът не ги е въвел като възражения срещу вземането в първоинстанционното производство, нито са предявени като отделни искове за нищожност. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че решението е неправилно в частта, с която е оставено в сила решение от 30.11.2007г. по гр. дело № 620/2006г. на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. Ц. срещу М. К. Х. от [населено място], област В. иск за установяване недължимост на сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него. В посочената част обжалвания съдебен акт трябва да бъде отменен и вместо това предявеният отрицателен установителен иск от К. Д. Ц. срещу М. К. Х. да бъде уважен, като бъде признато за установено, че К. Ц. не дължи на М. Х. сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него. В останалата част решението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. К. Х. следва да заплати на касатора сумата 3 302,50 лв. – разноски по делото за всички съдебни производства. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника [фирма] сумата 2 500 лв. – разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 542 от 14.06.2010г. по гр. дело № 870/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 30.11.2007г. по гр. дело № 620/2006г. на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. Ц. срещу М. К. Х. от [населено място], област В. иск за установяване недължимост на сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение от 30.11.2007г. по гр. дело № 620/2006г. на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. Ц. срещу М. К. Х. от [населено място], област В. иск за установяване недължимост на сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. Х. от [населено място], област В., че К. Д. Ц. от [населено място] не дължи на М. К. Х. сумата от 36 000 лв. по запис на заповед от 27.10.2000г. поради изпълнение на задължението по него. ОСЪЖДА М. К. Х. от [населено място], област В. да заплати на К. Д. Ц. от [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 302,50 лв. /три хиляди триста и два лева и петдесет стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 542 от 14.06.2010г. по гр. дело № 870/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в останалата част. ОСЪЖДА К. Д. Ц. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място] баня, [улица], Софийска област на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.