4 Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 20.04. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седми март , две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Аксения Григорова и след като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 673/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Диана Т. срещу решение от 15.01.2010 год.,допълнено с решение от 15.03.2010 год. по гр.д. № 800/2009 год. на Софийски окръжен съд , с което след като е отменено решението на Районен съд[населено място], по гр.д. № 118/2007 год.,е постановено ново решение, с което е отменено уволнението на Е. В. Д. от[населено място], извършено със Заповед №1249/23.10.2007 год. на представляващите [фирма],[населено място] , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби” при [фирма],[населено място] и дружеството е осъдено да й заплати сумата от 934,56 лв.,ведно със законната лихва , считано от 27.12.2007 год. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за вреди от незаконното уволнение като за разликата до пълния предявен размер от 1500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Дружеството е осъдено да заплати разноски и държавна такса. В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./ Касаторът развива доводи, че в предприятието е било извършено реално съкращаване в щата като заеманата от ищцата длъжност „Мениджър продажби”е премахната изцяло . При извършеното уволнение не е бил нарушен действащия към този момент К. трудов договор / КТД/.Текстът на чл. 21,ал.2 от КТД въвежда допълнителното изискване към работодателя при провеждането на подбор първо да прекрати договорите с лицата придобили право на пенсия , когато съкращението в щата е над 5%, каквато хипотеза в случая не е налице. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Е. В. Д. от[населено място], С.. Обл. оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. С определение № 1072/03.11.2010 год., , решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно приложението на разпоредбата на КТД , изискваща към уволнение поради съкращаване в щата на работници и служители в трудова възраст , да се пристъпва след освобождаване на работниците – пенсионери , придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , лица със срочни договори и лица , придобили право на пенсиониране”, предвид съотношението между законовите критерии за подбор и допълнителни такива, включени в КТД и възможността такива критерии да бъдат договаряни.Прието е , че по тези въпроси липсва съдебна практика, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.3 ГПК. В отговор на поставения въпрос ВКС, състав на 3-то г.о. приема следното: Критериите за подбор са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 329 КТ . Те са два - по- висока квалификация и ниво на справяне с работата . Разпоредбата е императивна . С оглед на това и съгл. чл. 50 КТ в КТД не могат да се уговарят допълнителни критерии за подбор , които работодателят да съобразява при извършване на уволнение в хипотезите, когато подборът е предвиден като условие за законност на уволнението. Клаузата на КТД, съдържаща изискване към уволнение поради съкращаване в щата на работници и служители в трудова възраст , да се пристъпва след освобождаване на работниците – пенсионери , придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , лица със срочни договори и лица , придобили право на пенсиониране, на практика въвежда допълнителен критерий за подбор при уволнение поради съкращаване в щата, който е извън предвидените по закон и при оспорване на тази клауза, не следва да се съобразява. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното рeшениe въззивният съд е приел, че между ищцата и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение като същата е заемала длъжността „мениджър продажби”.Със заповед № 1249/23.10.2007 год. на представляващите [фирма], трудовият договор на ищцата е бил прекратен на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ.Прието е, че това основание за прекратяване трудовото правоотношение е било налице, доколкото по решение на УС на дружеството за нова организационна структура на предприятието, е прието ново щатно разписание. С него е закрита Търговска дирекция, отдел „Т.” като в отдела са съкратени всички длъжности- „мениджър продажби”, „мениджър маркетинг и продажби” и „ценовик”.Съдът е приел, че извършеното уволнение е незаконно, доколкото работодателят не е съобразил разпоредбата на чл. 21 от КТД, според която при съкращаване в щата, към уволнение на работници и служители в трудова възраст може да се пристъпи след освобождаването на работници- пенсионери, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лица със срочни трудови договори и лица , придобили право на пенсиониране.Доколкото към момента на процесното уволнение в предприятието е имало служител , заемащ длъжността ОТКК, който е бил придобил право на пенсия, съдът е приел, че работодателят не е следвало да пристъпва към уволнението на ищцата.Без значения според въззивният съд е обстоятелството, че служителят , придобил право на пенсия е работил в друг отдел, а не в отдел „Т.” който е бил съкратен и в който е работила ищцата. Тези изводи не могат да бъдат споделени. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос със КТД не могат да бъдат въвеждани допълнителни критерии за подбор, извън изрично регламентираните по чл. 329 КТ, които да се съобразяват при преценка законосъобразността на уволнението. Независимо от това , следва да се посочи, че в случая работодателят не е имал задължение да извършва подбор. Последното следва от обстоятелството, че с новото щатно разписание са били съкратени всички щатни бройки за съответната длъжност. С оглед на това, единственото относимо обстоятелство при преценка законосъобразността на уволнението е това, дали съкращаване на щата действително е било извършено. Доколкото това обстоятелство е било установено в процеса по несъмнен начин, извършеното уволнение е законосъобразно и съдът не е имал основания да го отменя. С оглед изложеното, обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 293,ал.2 ГПК във вр. чл. 281,ал.1,т.3 ГПК следва да се касира и вместо него се постанови ново решение, с което предявените искове, се отхвърлят.Отхвърлянето на исковете по чл. 344,ал.2 и 3 КТ е обусловено от отхвърлянето на главния иск за отмяна на уволнението като незаконно, поради акцесорния им характер. Предвид изхода на делото ответницата по касация Е. Д. следва да бъде осъдена да заплати на [фирма], разноски в размер на 80 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 15.01.2010 год., допълнено с решение № 119/15.03.2010 год. по гр.д. № 800/2009 год. на Софийски окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. В. Д. от[населено място] , С.. Обл. срещу [фирма],[населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 1249/23.10.2007 год. на представляващите [фирма],[населено място] за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър продажби” и за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за периода от 23.10.2007 год. до 23.04.2008 год. в резултат на уволнението, в размер на сумата 934,56 лв., представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение и получаваното такова след уволнението при друг работодател. Осъжда Е. В. Д. от[населено място] да заплати на [фирма],[населено място], разноски в размер на 80 лв. В останалата част решението е влязло в законна сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: