4 Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 27 май 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……...….Мира Недева.…......……и в присъствието на прокурора….....…............Антони ЛАКОВ…….изслуша докладваното от съдия Рушанова касационно дело № 413 по описа за 2016 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда постановена по внохд № 3913/15г. на Софийски градски съд, НО - І въззивен състав, с която подсъдимият Т. Х. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал.1,т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват нарушаването на процесуалните права на прокурора и превратното тълкуване на събраните доказателства, които нарушения според подалия протеста прокурор са довели и до нарушение на закона. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В допълнителното изложение към протеста се твърди, че неправилно съдът дал вяра на обясненията на подсъдимия, които били опровергани от останалите гласни доказателства. Пред настоящата инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста както е подаден. Защитникът на подсъдимия Х. - адв. М. Д. пледира за потвърждаване на присъдата. Частният обвинител и граждански ищец В. Д., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на касационния съд и не се представлява. В последната си дума подсъдимият Х. заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 13 от 24.03.2014г., постановена по нохд № 21461/12г., на Софийски районен съд, НО – 16 с-в, подсъдимият Т. Х. е признат за виновен по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал. 1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК е осъден на една година “лишаване от свобода” при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието в затвор. Със същата присъда подсъдимият Х. е осъден да заплати в полза на В. Т. Д. сумата от 19 558.30 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия Х. е образувано внохд № 3913/15г. на Софийски градски съд, НО – І въззивен състав. С присъда № 72 от 18.02.2016г. въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която : - признал подсъдимия Т. Хилили за невинен в това, че на 13.04.2012г. около 17.00ч. в [населено място],[жк], в заведение „Л.“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал до 15.04.2012г. у В. Т. Д. заблуждение, че ще му достави от Ф. л.а. (марка) модел „“, с което му причинил имотна вреда в големи размери – 10 000 евро, с левова равностойност 19 558.30 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК ; - отхвърлил изцяло предявения от В. Т. Д. срещу подсъдимия Т. Х. граждански иск за сумата от 19 558.30 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. 1. Твърдението за нарушаване на правата на прокурора като страна в процеса от една страна не е подкрепено с конкретни доводи, а от друга не кореспондира с наличните доказателства. Видно от съдържанието на съдебните протоколи, участващите в двете инстанции по делото прокурори не са били ограничени по никакъв начин в процесуалната си дейност по доказване на обвинителната теза. 2. Неоснователно на следващо място е и твърдението за избирателно и превратно тълкуване на доказателствата от страна на въззивния съд. В мотивите на първоинстанционната присъда от фактическа страна е било възпроизведено почти дословно съдържанието на обвинителния акт, като съдът не е е анализирал в пълнота доказателствения материал. Този пропуск е бил отстранен от въззивния съд, който е извършил собствен анализ на доказателствата и е изложил съображения, въз основа на които е приел за установени относимите към предмета на доказване обстоятелства. Не е налице противоречие между обясненията на подсъдимия Х. и показанията на свидетелите Д., Е. и Н., за каквото се твърди в протеста. Както подсъдимият, така и свидетелите са заявили, че подсъдимият Х. е бил преводач на неустановеното лице „М.“, като разговорът между двамата на английски език е бил преведен от Х. на български език на останалите свидетели. Липсата на знание на свидетелите Д. и Н. на английски език не им е позволило да разберат от кого е дошло предложението да се достави автомобил (марка) от Ф. – от подсъдимия или неустановеното лице /л. 30 и л.60 от нохд/. Цитираните двама свидетели останали с впечатление, че доставчик на автомобила ще бъде неустановеното лице, а подсъдимият ще съдейства за докарването му в България. Св. Е. е възприел и разбрал разменените на английски език реплики, чиито смисъл бил, че „негърът“ /т.е. М./ може да докара тази кола, което подсъдимият превел на български език. Така събраните гласни доказателства са били анализирани от въззивния съд, който е направил извод за недоказаност на обвинителната теза, че подсъдимият е поел лично задължение да достави лек автомобил на св. Д., с което да го е въвел в заблуждение. Този фактически извод се основава на анализ на доказателствения материал в неговата цялост, поради което оплакването в протеста за игнориране или превратно тълкуване на някои от доказателствата не може да бъде споделено. 3. Направените от въззивната инстанция изводи от правна страна са съответни на приетите за установени факти. Липсата на доказателства за дадено от подсъдимия Х. обещание на св. Д. лично да достави автомобил от чужбина, сочи на извод, че не е налице един от обективните елементи на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, а именно деецът да е въвел в заблуждение пострадалия. Както основателно е отбелязал въззивният съд, отговорност от подсъдимия за въвеждане на пострадалия в заблуждение би могла да бъде търсена при наличието на категорични и безспорни доказателства, че е действал в съучастие с неустановеното лице, каквото обвинение не е било повдигнато на Х. с обвинителния акт. Следва да се отбележи, че въпросът относно възможност и намерение за осъществяване на доставката на автомобила от страна на неустановеното лице изобщо не е бил изследван и доказателства в тази насока не са били представени от обвинението. В тази връзка обясненията на подсъдимия, че неустановеното лице „М.“ притежава автокъща във Франция /което сочи на принципна възможност за изпълнение на договорената доставка/ са останали не опровергани от други доказателства, поради което упрекът към въззивния съд за тяхното кредитиране е неоснователен. Неизяснени са останали и причините, поради което доставката не е била реализирана – дали поради обективна невъзможност или в резултат на измамливи действия. Фактът, че лицето М. У. е върнало на пострадалия Д. паричната сума, дадена за закупуване на автомобила, също указва на това, че договорката е била между него и пострадалия за доставка на лек автомобил. Предвид изложеното касационният съд счита, че законът е бил приложен правилно. 4. В хода на производството пред въззивния съд гражданският ищец Д. е оттеглил предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Т. Х., като е направил изричното уточнение, че не се отказва от иска. Оттеглянето на иска е едностранно процесуално действие, с което ищецът се отказва временно от търсената с иска защита и има като правна последица десезирането на съда и прекратяване на производството по иска. За разлика от отказа от иск, при оттеглянето ищецът може впоследствие да предяви отново същия иск – чл. 232 от ГПК. Произнасяйки се по същество с отхвърлителен диспозитив по оттеглен граждански иск, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на правата на гражданския ищец, което в случая не може да бъде отстранено от касационния съд предвид липсата на подадена жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 72 от 18.02.2016г., постановена по внохд № 3913/15г. на Софийски градски съд, НО – І въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: