О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 200 София, 10.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4736 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 260181 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 573/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено решение № 112 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 1025/2018 г. на Панагюрски районен съд по чл.350 ГПК и са изнесени на публична продан на основание чл.348 ГПК следните недвижими имоти: масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 95 кв. м. на стойност 106 588 лева и зъболекарски кабинет на стойност 21 698 лева, разположени в сграда със смесено предназначение с идентификатор .............., по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел следното: С влязло в сила решение № 134 от 04.10.2013 г. по гр. д. № 596/2012 г. на Панагюрски районен съд е допусната делба на масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 95 кв. м., ведно със стоматологичен кабинет с площ от 53 кв. м., разположен в приземния етаж на сградата, и избени помещения, построени в дворно място, за което е отреден УПИ.........., в квартал ......по плана на [населено място], при равни права между съделителите П. К. Б. и Д. Н. Н. – по 1/2 идеална част. Съдът е обсъдил приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, според която пазарната стойност на жилището, определена по метода на аналога, е 106 588 лв., а пазарната стойност на зъболекарския кабинет – 21 698 лв. Прието е, че двата етажа на жилищната сграда са проектирани и изпълнени като еднофамилно жилище. Етажите са със специфично разпределение и във вида, в който се намират, са неподеляеми. Прието е, че съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК. Този основен начин гарантира равенството на страните в процеса и осигурява възможността, предвидена в чл. 69, ал. 2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този начин съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно. Въззивният съд е приел, че относно приложението на способа за прекратяване на съсобствеността по чл. 353 от ГПК е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и ППВС № 7/1973 г. Разпределение на имотите е допустимо тогава, когато съдът не може да извърши делбата чрез теглене на жребие, тъй като съставянето на дялове е невъзможно или много неудобно. Невъзможност да се тегли жребие е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Неудобство е налице в случая, при който преди делбата съделители са били във владение на имоти от делбената маса и всеки е направил подобрения и при теглене на жребий могат да се породят значителни имуществени спорове между съделителите. Прието е, че в настоящия случай е налице невъзможност за теглене на жребий, тъй като недвижимите имоти, допуснати до делба, са с различна стойност и различно предназначение, а съделителите са с равни права. Вещо лице Б. в заключението си е посочила, че жилищната сграда и зъболекарският кабинет са неподеляеми. Стойността на жилищната сграда е 106 588 лева, стойността на зъболекарският кабинет е 21 698 лева. Между страните е налице спор относно разпределението на имотите. Въззивният съд е приел, че законът не установява с императивна правна норма забрана за обособяване на реални дялове от имоти, различаващи се помежду си съществено по площ, предназначение и стойност, тъй като е важно да се постигне основният принцип в делбата всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. Приел е, че в конкретния случай предвид различната стойност на имотите, различното им предназначение и наличието на спор за разпределение на имотите, този способ за извършване на делбата - по реда на чл. 353 от ГПК, е неприложим. Прието е, че тъй като страните не са предявили претенции за възлагане на имотите, съсобствеността следва да се прекрати с изнасянето им на публична продан по реда на чл.348 ГПК. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Д. Н. Н.. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е нищожно, защото предмет на въззивен контрол е първоинстанционно решение по втора фаза на делбата, постановено по гражданско дело, различно от гражданското дело, по което е постановено първоинстанционното решение по първата фаза на делбата. На следващо място въззивното решение било недопустимо и очевидно неправилно, тъй като съдът не изложил мотиви, които да обосноват изнасянето на двата делбени имота на публична продан; не се произнесъл по направеното във въззивната жалба доказателствено искане и не изслушал назначената от първоинстанционния съд тройна експертиза с включен в състава ѝ като вещо лице арх.Л., която е останала неприета, а по свой почин е назначил нова единична експертиза относно поделяемостта и оценката на делбените имоти, без изобщо да изследва одобрените два броя архитектурни проекта, както и релевантните въпроси по чл.39, ал.2 ЗС и чл.203 ЗУТ. Съдът не докладвал писменото становище на жалбоподателката, с което оспорва експертизата на вещото лице Б., назначено от въззивния съд. Въззивното решение било и неправилно поради противоречието му с чл.69, ал.2 ЗН, при несъобразяване с обстоятелството, че публичната продан е способ за извършване на делбата, който се прилага по изключение, както и че водещ при извършване на делбата е принципът за получаване на дял в натура, при парично изравняване неравностойността на дяловете. Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.39, ал.2 ЗС и чл.203 ЗУТ. Поддържа се наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 5 от ППВС № 7/1973 г. Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът П. К. Б., излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, затова то не може да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. Решението не е нищожно. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК. В настоящия случай обжалваното решение е постановено от надлежен съд, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона форма и е подписано. Решението е логично, последователно и разбираемо. Делбеното производство протича в две фази, като в първата фаза се установява наличието на съсобственост (чл.344, ал.1 ГПК), а във втората фаза съсобствеността се прекратява по един от предвидените в закона способи. Обстоятелството, че първоинстанционното решение във фазата по извършване на делбата е постановено по гражданско дело, различно от гражданското дело, по което е постановено първоинстанционното решение за допускане на делбата, не прави това решение, както и въззивното решение, нищожно. До този резултат се е достигнало поради осъществен инстанционен контрол с обезсилване на първоначалното първоинстанционно решение по извършване на делбата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. При новото разглеждане делото продължава под нов номер, но се касае за един и същи правен спор, който се разглежда и приключва по предвидения в закона правен ред. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното. Жалбоподателката прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като смесва недопустимост и неправилност на решението. Преценката дали въззивният съдебен акт е правилен или неправилен и дали относимите въпроси са решени съобразно практиката на ВКС може да бъде извършена единствено в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че бъде допуснато касационно обжалване. Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, са разгледани въпроси, свързани с прилагането на чл.280, ал.1 ГПК. Разяснено е на какви изисквания трябва да отговаря касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В т.1 на посоченото Тълкувателно решение е разяснено изискването за формулиране на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК. Прието е, че правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение; че ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира; че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай жалбоподателката не е формулирала правния въпрос, по който трябва да се произнесе ВКС във връзка с поддържаната теза за противоречие между въззивното решение и т.5 на ППВС № 7/1973 г. Според посоченото ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от това в случая не е налице и противоречие между въззивното решение и подочената задължителна практика на ВС. В т.5 от ППВС № 7/1973 г. се дават общи указания за разрешаване на проблеми, които възникват във втората фаза на делбата. Прието е, че при извършване на делбата чрез разпределение на дяловете по реда на чл.292 ГПК /отм./ не се съставя разделителен протокол; разяснено е кога е невъзможно и кога е неудобно да се състави разделителен протокол и теглене на жребий, както и при какви условия съсобствена сграда или жилище могат да бъдат разделени на отделни самостоятелни обекти. Въззивният съд е изхождал именно от тези разяснения, за да приеме, че делбата не може да бъде извършена чрез разпределение и теглене на жребий, като се е основал на заключението на вещото лице Б., че жилищната сграда, както и зъболекарският кабинет, са неподеляеми. Макар да е оспорила това заключение, жалбоподателката в действителност се солидаризира с неговите изводи, тъй като по време на процеса категорично е поддържала, че поради уникалната архитектура на сградата от нейната жилищна част не могат да се обособят две самостоятелни жилища, въпреки даденото заключение на вещо лице в противния смисъл и одобрените за това инвестиционни проекти. Именно поради тази своя позиция жалбоподателката е атакувала първоинстанционното решение, с което съдът е обявил за окончателен разделителен протокол, с който са оформени два самостоятелни жилищни обекта. На следващо място – неправилно е виждането на жалбоподателката, че съществуването на стоматологичен кабинет в приземния етаж на жилищната сграда задължава съда да запази този кабинет като самостоятелен обект при извършване на делбата. Предмет на делба е самата сграда и във втората фаза съдът преценява възможността от нея да се обособят два относително равностойни самостоятелни обекта на правото на собственост, при спазване на изискванията на ЗУТ. С оформянето на стоматологичен кабинет в приземния етаж е придадено определено предназначение на тази площ, което съдът не е длъжен да запази, тъй като той се ръководи от други принципи на делбата, най-важен от които в случая е да се постигне максимална равностойност на дяловете, тъй като квотите на съделителите са равни. Именно този принцип не може да бъде спазен, ако бъде избран поддържаният от жалбоподателката способ за прекратяване на съсобствеността, тъй като според заключението на вещото лице Б. стойността на жилищната част е 106 558 лв., а стойността на зъболекарския кабинет – 21 698 лв., което би довело до неоправдано висока сума за уравнение на дяловете – 64 128 лв., което не може да бъде допуснато, още повече, че другият съделител е категорично против този вариант на прекратяване на съсобствеността. По същия начин жалбоподателката е категорично против вариант, при който от сградата ще се образуват две самостоятелни жилища, въпреки че в този случай уравнението на дяловете ще е значително по-малко. Съделителите нямат единно виждане за начина на извършване на делбата. При това положение, като е избрал способа на чл.348 ГПК – изнасяне на имота на публична продан, съдът се е съобразил както със заключението на вещото лице Б., че жилищната част на сградата е неподеляема /такова е и становището на жалбоподателката/, така и със съществуващата практика на ВКС, която към този момент не е била преодоляна, че разпределението на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, а при наличието на спор делбеният имот се изнася на публична продан. При наличието на такава практика на ВКС, която въззивният съд е цитирал, решението не може да се приеме и за очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В касационната жалба се съдържат оплаквания срещу въззивното решение в частта, с която Д. Н. е осъдена да заплати на П. Б. сумата от 1150 лв., представляващи сторени от него разноски за първата инстанция в повече от дела му в съсобствения имот, както и сумата от 150 лв. разноски за въззивното производство. В тази част касационната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, по която следва да се произнесе въззивният съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260181 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 573/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. Делото да се изпрати на Пазарджишкия окръжен съд за произнасяне по съдържащата се в касационната жалба молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: