Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 367

Гр. София, 08.08. 2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 27.04.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 615/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния пълномощник на Фикриназ С. А. и Р. А. И. – адв. Н. Д. от ШАК, против определение № 389 от 09.02.2021 г. по в.гр.д.№ 2318/2020 г. на САС, ГО, 1 състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение № 1 от 04.01.2021 г. в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от общо 3 072 лв. /с включен ДДС/, на основание чл.248 ГПК, вр. чл.38 ал.2 ЗА.
В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение и се претендира отмяната му и постановяване на акт по съществото на искането, с който същото да бъде уважено.
Насрещната страна ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез процесуален пълномощник, по съображения, изложени в писмен отговор, моли обжалваното определение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на срока по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна, по следните съображения:
За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че е изложил мотивите си във връзка с искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в постановеното решение и че ги поддържа, т.к. е бил сезиран с възражение от ответното дружество за недължимост на възнаграждението, поради изплатено на 13.05.2020 г. обезщетение в полза на двамата ищци, съобразно необжалваната част от първоинстанционното решение, а именно – по 95 155.56 лв. на всеки. Намерил е за неоснователни доводите за дискриминиращо тълкуване на разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА, т.к. на адвоката се дължи възнаграждение за положения труд, но след като вече доверителите му не са материално затруднени лица, възнаграждението не следва да се присъжда на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Определението е неправилно.
От данните по първоинстанционното дело се установява, че ищците са сключили с адв. Д. договор за правна защита и съдействие по гр.д.№ 10511/2018 г. на СГС, които пълномощникът им ще осъществява безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА, до приключване на делото във всички инстанции. Към релевантния момент – този на сключването на договора, ответникът не е възразил относно липсата на посоченото основание по чл.38 ал.1 ЗА. Извършеното от него частично изпълнение в хода на процеса само по себе си не води до отпадане на отговорността му за разноски по чл.38 ал.2 ЗА. Както се посочи по-горе, договорена е безплатна адвокатска защита за всички съдебни инстанции, без поставени условия за прекратяването й, с оглед евентуално получени плащания по предявения за разрешаване от съда материалноправен спор.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането по чл.248 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер и на основание чл.38 ал.2 ЗА да бъде уважено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 389 от 09.02.2021 г. по в.гр.д.№ 2318/2020 г. на САС, ГО, 1 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 1 от 04.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2318/2020 г. на САС, ГО, 1 състав в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати на – адв. Н. Н. Д. от ШАК, в качеството му на процесуален пълномощник на Фикриназ С. А. и Р. А. И., сумата 3 072 лв. /с включен ДДС/, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: