Р Е Ш Е Н И Е
№ 270/2012
гр. София 13.02.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 6 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Ани Давидова
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 807 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 1029799/06.07.2011 г. от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. А. М. за отмяна на влязло в сила решение от 29.06.2007 г. по гр.дело № 1598/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 10.12.2003 г. по гр.дело № 2712/2001 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС от Т. Т. Н., С. Т. Д. и С. Т. И. против [фирма] [населено място] и вместо отменената част е признато за установено по отношение на търговското дружество, че ищците Т. Т. Н., С. Т. Д. и С. Т. И. са собственици на имот пл. № * по кад.план на [населено място], м.”М. п.-О. III ч.” с площ от 1490 кв.м. и е осъден ответника да предаде на ищците владението на посочения имот на осн.чл.108 ЗС, съответно търговското дружество е осъдено да заплати на ищците С. Д. и С. И. сумата 1358.67 лв. обезщетение за ползване на процесния имот без правно основание за времето от 11.12.2000 г. до 29.05.2001 г. и в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд. С посочената част от решението на Софийски районен съд по гр.дело № 2712/2001 г. е отхвърлен като неоснователен предявения иск от [фирма] с пр. осн. чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ против Т. Т. Н., С. Т. Д. и С. Т. И. за недвижимия имот пл. № * по кад. план на [населено място], м.”М. п.-О. III ч.” и е обявена нищожността на нот. акт № 071/2000 г. по иска с пр.осн.чл.472 ГПК/отм./, предявен от С. Т. Д. и С. Т. И. против молителя, както и е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС против [фирма] за премахване на изградените в процесния имот без строително разрешение огради и част от ламаринена барака тип „Б.” с площ от 290 кв.м.
Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Молителят счита, че влезлите в сила съдебни решения, чиято отмяна се иска са основани на невярно заключение на вещо лице С. Л. Г., който е признат за виновен с влязла в сила на 09.05.2011 г. присъда от 09.12.2010 г. по нохд № 9102/2008 г. на Софийски районен съд, както и че са налице нови писмени доказателства, описани в молбата.
Ответниците по молбата Т. Т. Н., С. Т. Д. и С. Т. И. не са изразили становище по молбата за отмяна.
С определение № 383/30.10.2012 г. постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното:
С решение от 10.12.2003 г. по гр.дело № 2712/2001 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения иск от молителя [фирма] за признаване правото на собственост върху недвижимия имот – имот пл. № *, кад.лист №№ *,* по плана на [населено място], м.”М. п*-О. III ч.” с площ от 1490 кв.м. В тази част решението на Софийски районен съд е оставено в сила с решение от 29.06.2007 г. по гр.дело № 1598/2005 г. на Софийски градски съд, съответно е оставено в сила с решение № 1098/05.12.2008 г. по гр.дело № 6292/2007 г. на ВКС, III г.о.
С решението по предявения иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за описания имот е прието, че молителят не се легитимира като негов собственик на основание договор за изкупуване на търговско дружество по реда на чл.35,ал.1 от ЗППДОбП/отм./, с който М. на т. в качеството на орган по чл.3,ал.1 от ЗППДОбП/отм./ е прехвърлил [фирма] с цялото му имущество на молителят-купувач [фирма]. Прието е, че приватизираното дружество не е придобило собствеността на имота на основание чл.17а от ЗППДОП/отм./. Имота е предоставен за ползване на Центъра за подготовка и квалификация на кадри при ГУП, с активите и пасивите на които е образувано [фирма]. Прието е, че К.”Л.” е предоставило на Център за подготовка и квалификация на кадри по договори за наем от 1989 г. 5 дка, а ползувателят се е задължил да не извършва трайни подобрения и незаконно строителство, като при разваляне на договора да върне мястото, почистено от всякакви отпадъци, материали, временни постройки, да го предаде в състоянието, в което го е получил. Прието е, че в т.6 от договора е отразено за водено между страните арбитражно дело за наем за 1988 г., като според съда и преди 1989 г. праводателят на дружеството-молител е имал качеството на наемател.
Възоснова на съдебно техническа експертиза съдът е приел, че намиращите се в мястото две сгради – обслужващо хале и склад са изградени за времето от 1972 г. до 1989 г. и нямат постоянен градоустройствен статут, изпълнени от обемно-сглобяеми елементи от временен тип. За времето от 1996 г. до 2003 г. са извършвани подобрения-монолитни изпълнения без одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж.
Съдът е приел за неустановено процесният имот да е бил държавна собственост и да е предоставен за стопанисване и управление на Ц. ш. за шофьори и механизатори към момента на преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Поради това приватизираното дружество не е придобило правото на собственост върху процесния имот на основание чл.17а ЗППДОП/отм./. Прието е, че последващото включване на имота в капитала на приватизиращото дружество не е произвело вещно транслативно действие, тъй като е прехвърлено право от продавача, което същият не притежава. Съдът е приел, че имота не е бил държавна собственост, тъй като е имал статут на земеделска земя, включена в ТКЗС и отдаван под наем като негодна за машинна обработка, поради местоположението й.
Отмяна е поискана на решение от 29.06.2007 г. по гр.дело № 1598/2005 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от ответниците по първоначалния иск срещу молителя, както и по предявен иск с пр.осн.чл. 59 ЗЗД. С това решение е отменено първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени и съдът се е произнесъл по съществото на спора, като е приел за основателни предявеният ревандикационен иск и искът с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
Съдът е приел, че ищците по този иск – сега ответници по молбата за отмяна Т. Т. Н., С. Т. Д. и С. Т. И. се легитимират като собственици на основание решение на ОСЗ и че същите са доказали, че правото на собственост е принадлежало на наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС – придобито е на основание двадесетгодишно давностно владение, осъществено за времето от 1925-1948 г. Наличието на строежи с временен статут съдът е преценил, че не съставлява пречка за реституция по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Съответно е прието, че молителят владее имота без правно основание.
По исковете с пр.осн.чл.59 ЗЗД, предявени от С. Т. Д. и С. Т. И. за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 11.12.2000 г. до 29.05.2001 г. и по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху дължимото обезщетение срещу молителя Софийски градски съд е приел същите за основателни. Прието е, че през процесния период ищците са били собственици на имота и молителят го е ползвал без да има основание за това. В полза на С. Д. С. И. е присъдена сумата 1 358.67 лв. обезщетение, равняващо се на дължим наем, заедно със законната лихва 29.05.2001 г. до изплащането. В полза на тези лица е присъдена и мораторна лихва за същия период в размер на 100 лв.
По отношение на иска с пр.осн.чл.472 ГПК, предявен от С. Т. Д. и С. Т. И. срещу молителя за прогласяване нищожността на нотариални действия – нот.акт № 21/2000 г. съдът е приел същият за неоснователен. Прието е, че при извършването на нотариалното удостоверяване не са нарушени изискванията за реда на нотариалното удостоверяване, предвидени в чл. 465, чл. 466, ал. 1 и сл. ГПК и искът е отхвърлен. Относно нот.акт № 071/2000 г. съдът е приел искът за основателен. Прието е, че с този нотариален акт е поправен нот.акт № 021/2000 г., като нотариусът е направил извод за правото на собственост върху дворното място – изменени са правните изводи, обективирани в нот.акт № 21. Прието е, че нот.акт № 071/2000 г. представлява ново самостоятелно удостоверяване, което е извършено без спазване изискванията на чл.470,чл.483 и чл.484 ГПК, поради което е обявил същото за нищожно.
Към молбата за отмяна е приложена влязла в сила на 09.05.2011 г. присъда от 09.12.2010 г. по нохд № 9102/2008 г. на Софийски районен съд, с която С. Л. Г. е признат за виновен в това, че на 29.02.2000 г. в [населено място], като вещо лице пред софийски районен съд по гр.дело № 5564/99 г. съзнателно е дал невярно писмено заключение в техническа експертиза от 21.02.2000 г., че недвижим имот – нива № * по плана на О. с площ от 6.970 дка в местността „Б.”, собственост на наследниците на С. В. Б. е извън строителните граници на [населено място] и няма отреждане за дадено мероприятие на държавата за извършено строителство по смисъла на З./отм./, престъпление по чл.291, ал.1пр.1, поради което е на основание чл.291, ал.1 НК, вр.чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.
Съдът намира,че в настоящият случай не е установена и хипотезата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – по надлежен съдебен ред установена неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението.
На първо място следва да се вземе предвид обстоятелството, че вещото лице С. Г. не е давал заключение и не е изслушван като вещо лице по гр.дело № 2712/2001 г. на Софийски районен съд при първоинстанционното разглеждане на делото, както и пред въззивната инстанция по гр.дело № 1598/2005 г. на Софийски градски съд. С влязлата в сила присъда е признато за неистинско заключение, дадено от това вещото лице по гр.дело № 5564/99 г. на Софийски районен съд, което е с различен предмет и страни.
Решаващите правни изводи на съда в решенията, чиято отмяна е поискана за неоснователност на предявения установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ от молителя за недвижимия имот представляващ имот пл.№ *, кад.лист №№ *,* по кадастралния план на [населено място], м.”М. п.-О. III ч.” с площ от 1490 кв.м., представляващ пл. № * по картата на землището на [населено място] не са основани на заключението на вещото лице Г., признато за неистинско с влязлата в сила присъда. Тези решаващи изводи са, че не е установено имота да е държавна собственост, да е бил предоставен за стопанисване и управление на Ц. ш. за шофьори и механизатори към момента на преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество – [фирма], което е било придобито от молителя, като купувач по реда на чл. 35,ал.1 от ЗППДОП/отм./. Решаващ извод на съда е, че приватизираното еднолично търговско дружество с държавно имущество [фирма] не е станало собственик на имота на основание чл.17а ЗППДОП/отм./, поради което и сключеният договор за продажба по реда на чл.35,ал.1 ЗППДОП/отм./ не е породил вещно правни последици и молителят не се легитимира на основание този договор като собственик на имота. Решаващи са и изводите на съда за земеделския статут на имота, включен в ТКЗС и отдаван под наем от последното - от К.”Л.” на Център за подготовка и квалификация на кадри при ГУП, чиито правоприемник е [фирма] през 1989 г. и че преди 1989 г. праводателят на молителя е имал качеството на наемател на имота.
Съдът е направил и извода за неоснователност на предявения установителен иск от молителя и за основателност на предявения срещу него ревандикационен иск, като го е обосновал с установеното наследствено правоприемство от страна на Т. Н., С. Д. и С. И. от наследодателя Т. С. В., че процесния имот е придобит от наследодателя им на основание давностно владение до образуване на ТКЗС.
С въззивното решение на Софийски градски съд в частта по иска с пр.осн.чл.108 ЗС е обсъдено постановено решение от 12.04.2000 г. по гр.дело № 5563/99 г. на Софийски районен съд по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. С това решение е отменено решение № 0183/09.07.99 г. на ПК”В.” в частта, с която е отказано да се възстанови правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Т. С. В. върху нива от 1.490 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м.”Б.”, имот пл. № *по кад.план от 1999 г. и е възстановена в стари реални граници на наследниците на Т. В. собствеността върху същия имот. С решение № 083/04.07.2000 г. на ПК”В.” е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. В. в стари реални граници върху нива с площ от 1.490 дка в землището на [населено място], м.”Б.” съставляващо имот пл. № * по картата на землището, като това решение е издадено възоснова на решение по гр.дело № 5563/2000 г. на СРС. Съдът е приел, че постановеното решение на СРС не обвързва молителят, тъй като същият не е участвал в същото като страна и по реда на косвения съдебен контрол е преценил, че са налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на наследодателя на Т. Н., С. Д. и С. И. – Т. С. В..
Видно от приложената влязла в сила присъда вещото лице С. Л. Г. е признат за виновен в това, че на 29.02.2000 г. в [населено място], като вещо лице пред Софийски районен съд по съвсем друго гражданско дело № 5564/99 г. с различен предмет и страни съзнателно е дал невярно писмено заключение в техническа експертиза от 21.02.2000 г., че недвижим имот – нива № * по плана на О. с площ от 6.970 дка в местността „Б.”, собственост на наследниците на С. В. Б. е извън строителните граници на [населено място] и няма отреждане за дадено мероприятие на държавата за извършено строителство по смисъла на З./отм./. Заключението признато за невярно с влязлата в сила присъда на вещото лице Г. се отнася за друг имот - за нива № * по плана на О. с площ от 6.970 дка в местността „Б.”, собственост на наследниците на С. В. Б.. Процесният имот е с пл. № *, кад лист №№ *,* по кад.план на [населено място], м.”М. п.-О. III ч.” с площ от 1490 кв.м., съставляващ пл. № * по картата на землището на [населено място], правото на собственост върху който е възстановено с решение на ПК”В.” в полза на наследниците на Т. С. В.. От данните по делото е установено, че Т. С. В. е наследник на С. В. Б., който факт по никакъв начин не налага извода за обусловеност на правните изводи на съда в решенията, чиято отмяна се иска със заключението на вещото лице Г., признато за неистинско с влязлата в сила присъда.
Всичко изложено до тук води до извода, че не са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.2, пр.3 ГПК – установена по надлежен съдебен ред неистинност на заключение на вещо лице върху което са основани решенията, чиято отмяна е поискана. Както се посочи вещото лице С. Г. не е давал заключение в производството по гр.дело № 2712/2001 г. на Софийски районен съд, както и в производството пред въззивната инстанция, както и решаващите правни изводи не са основани на същото заключение. Молбата за отмяна на [фирма], основана на чл.303,ал.1,т.2 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Неоснователна е и молбата за отмяна на поддържаните основания по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК страната може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В подкрепа на поддържаното основание към молбата за отмяна молителят е представил следните писмени доказателства – молба от молителя с вх. № 18039/01.03.2011 г. до Софийски градски съд по внохд № 777/2011 г., с която е поискан препис от приета съдебно-техническа експертиза, молба вх. № 25240/22.03.2011 г. от молителя до Софийски градски съд по същото наказателно дело, с което е поискан препис от приета от СРС по нохд № 9102/2008 г. тройна съдебно техническа експертиза, молба от 16.06.2011 г. по нохд № 9102/2008 г. на СРС, с която молителят е поискал препис от съдебно техническа експертиза, молба от 22.06.2011 г. по същото дело на Софийски районен съд, с която молителят е поискал препис от приета тройна съдебно техническа експертиза, ксероксно копие от пълномощно от 18.01.2011 г., с което дружеството е упълномощило адв. Сл.А.за процесуално представителство по гр.дело № 2711/2001 г. на СРС, комбинирана скица за пълна и частична идентичност на имот по чл.34,ал.1 от Наредба № 3 по ЗКИР, издадена от [фирма].
Според установената съдебна практика нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства, както и тези писмени доказателства, за които страната не е знаела или макар и да е знаела не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи до приключване на устните състезания. В хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК незнанието или непредставянето на доказателствата не следва да се дължи на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Посочените писмени доказателства не представляват новооткрити писмени доказателства, които да се отнасят до обстоятелства, твърдяни от молителя в хода на делото. Освен описаната скица всички писмени доказателства представляват молби от [фирма], подадени до първоинстанционния или въззивен съд по нохд № 9102/2008 г., с присъда по което С. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.291, ал.1,пр.1 НК. Писмените доказателства са неотносими към решаващите изводи на съда в решенията, чиято отмяна се иска. Представената скица за идентичност не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като молителят е могъл да представи такава във всеки момент по делото.
Приложената към молбата за отмяна влязла в сила присъда също не е в обхвата на хипотезите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК – ново писмено доказателство или ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно при решаването на делото или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Присъдата е влязла в сила 09.05.2011 г. – след влизане в сила на решенията, чиято отмяна е поискана. Влязлата в сила присъда не представлява новооткрито писмено доказателство, което се отнася до твърдени обстоятелства от молителя в хода на делото, което не е било доказано, поради липса на това доказателство. Същата не е и ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като е влязла в сила след влизане на решенията, чиято отмяна се иска. Новото обстоятелство в хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК следва да е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната, която е положила съответната дължима грижа при водене на делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя без уважение молба с вх. № 1029799/06.07.2011 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., [улица], чрез адв. А. М. за отмяна на влязло в сила решение от 29.06.2007 г. по гр.дело № 1598/2005 г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила решение от 10.12.2003 г. по гр.дело № 2712/2001 г. на Софийски районен съд на осн.чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |