Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр. София, 23.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Т. Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1296 по описа за 2009
год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. Н. М., чрез пълномощника му адв. Д. Г. , против въззивното решение от 13.07.2009 год. по гр. д. № 299/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 27.01.2009 год. по гр. д. № 917/2008 год. на Казанлъшкия районен съд. С него е допусната делба на апартамент № 1 в гр. К., ул. „Б” № 8, на втори етаж, вх. „А”, със застроена площ 91.21 кв. м., с прилежащите избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти 0.8875 ид. ч. за касатора, 0.0563 ид. ч. за Д. Г. , и по 0.0281 ид. ч. за С. П. и Н. П.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав или вместо него се постанови друго решение, с което предявеният иск за делба се отхвърли.
Ищците Н. и С. П. оспорват жалбата по съображенията, изложени в писмения им отговор и представената защита, а Д. Г. не е взел становище по нея.
С определение № 235 от 9.03.2010 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената от Т. М. касационна жалба, поради противоречие с представената съдебна практика по релевантния за извода на съда въпрос за доказването на твърдения от касатора произход на сумата, представляваща доплащане при замяната през 1983 год. – по време на брака му с наследодателката Г. Същият е поддържал, че тази сума представлява негови лични средства, придобити от него при предходна замяна на негов личен имот, придобит преди брака, от общината, която е уравнила разликата между стойностите на заменените по заповедта от 1981 год. апартаменти, и същата сума е внесена за уравнение разликата в стойността на имотите по последващата замяна по време на брака. Въззивният съд е приел, че доказването на това обстоятелство е недопустимо с исканите от касатора гласни доказателства, по който въпрос в представената съдебна практика – решение № 116 от 7.02.91 год. по гр. д. № 1403/90 год. на І г. о. на ВКС е прието обратното, а именно установяването на несемейния произход на част от средствата в придобиването на общата семейна вещ може да стане със свидетелски показания. Последното обуславя приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., приема следното:
Придобитото по време на брака изцяло с лично имущество на единия съпруг е негова собственост, каквото е било твърдението на касатора в защита против предявения иск за съдебна делба на придобития по време на брака му с наследодателката Г апартамент. За установяване на произхода на сумата от 7 182 лв., която е заплатена за уравнението на заменения му личен апартамент /придобит преди брака/ с процесния апартамент, същият е поискал събиране на гласни доказателства, което му искане не е уважено, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Настоящият състав счита, че разрешението по този въпрос, дадено в решението с № 116 по гр. д. № 1403/90 год. на ВС, І г. о. е правилната съдебна практика, тъй като са касае за установяване на обстоятелствата по чл. 21, ал. 1 СК /отм./, а именно, че придобиването по време на брака на апартамента е изцяло с лично имущество на касатора – собствения му апартамент при замяната + сумата за уравнение, придобита за уравнение при предходна замяна, извършена от него, за което са налице данни по делото /заповед № 442/1981 год. за разлика за уравнение на стойностите на заменените с нея апартаменти в размер на 10 115 лв., т. е. за сума, по-голяма от уравнението от 7 182 лв./. С оглед данните за изтекъл срок на съхранение на преводния документ от 1981 год., т. е. загубен или унищожен не по вина на касатора, съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК, неправилно съдът е отказал да допусне събиране на гласни доказателства за твърдяното обстоятелство, че имотът е придобит с негово лично имущество, т. е. при пълна трансформация, изключваща съпружеската имуществена общност върху придобития имот.
Поради допуснатото съществено процесуално нарушение на горното правило въззивното решение следва да се отмени, и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства и обсъждането им, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 265 от 13.07.2009 год. по гр. д. № 299/2009 год. на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.