3 Р Е Ш Е Н И Е № 91 С., 01.03.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 461/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 978 от 24.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от МБАЛ [фирма] [населено място], на въззивното решение № 62 от 18.01.2011 г. по в. гр. д. № 1937/2010 г. на Варненския окръжен съд. Ответниците по касация П. М. С., В. Т. С. и Н. П. М. считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2111 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 8120/2008 г. на Варненския районен съд, с което касаторът МБАЛ [фирма] [населено място] е осъден да предаде на М. К. Д. - заместена в хода на делото от процесуалния си правоприемник Н. П. М., както и на П. М. С. и В. Т. С. владението на недвижим имот, съставляващ ПИ № 2563 по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ - В., м. “С.”, в землището на [населено място]. По делото е установено, че ищците са наследници по закон на П. Т. Я. /П. К. С./, която с н. а. № 117/1949 г. придобила собствеността върху имот с площ 3.100 дка в м. «С.» в землището на [населено място]. Съгласно заключенията на техническите експертизи спорният имот попада в имота, закупен с този нотариален акт. С решение № 164 от 14.07.1992 г. на кмета на Общината [населено място], постановено в производство по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е отменено извършеното със заповед № 194/1969 г. отчуждаване на имот № 2563 за изграждане на онкологично отделение към ВМИ - [населено място]. Основавайки се на заключение на тричленна техническа експертиза, въззивният съд приел, че мероприятието не е изпълнено, макар да е установено, че в северната част на имота има част от асфалтов път, представляващ подход към гаражи. С оглед на тези данни и тъй като ответникът не е доказал да владее имота на противопоставимо на ищците правно основание, съдът заключил, че са налице всички предпоставки за ревандикация и искът по чл. 108 ЗС е уважен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост. Възстановяването на собствеността на отчуждени по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС недвижими имоти не настъпва директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респективно заместващо го съдебно решение, без които бившият собстветник или неговите наследници не могат да се легитимират по предявен иск за собственост. Ответникът по този иск не участва в административното производство по отмяната на отчуждаването, поради което той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за него. Щом не е легитимирана страна в това производство, той не разполага и с право на жалба срещу постановено по него позитивно решение, включително и когато то е материално незаконосъобразно. Ето защо същият може да се защити само в гражданския процес, в който ще му бъдат противопоставени вещните права, придобити въз основа на това решение от ищеца по иска за собственост. Така, ответникът може да направи възражение, че не са налице благоустройствените изисквания за реституция, а именно хипотезите на чл. 1, ал. 1-3, чл. 2 и чл. 3 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Гражданският съд, който е длъжен да разгледа това възражение, ако след преценка на материалната законосъобразност на решението за реституция го намери за основателно, без да отменява решението, следва да отхвърли предявения иск за собственост на този имот, така, както това е указано в т. 4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Когато преценява наличието на предпоставките за отмяна на отчуждаването, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства досежно фактическия състав от реституционния закон, а ако въззивният съд, който действа като инстанция по съществото на спора, констатира непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка по делото, следва да допусне събиране на нови доказателства. По касационната жалба: По делото липсват данни касаторът да е участвал в производството по адм. д. № 3908/1995 г. на ВАС на РБ, І-во отд., с решението по което е отменено решение на областния управител за отмяна на решение № 164/1992 г. на кмета на общината. Освен това областните управители не са компетентни да упражняват контрол върху актовете на кметовете по чл. 4 З., поради което и решението на областния управител е следвало да бъде прогласено за нищожно, без да се разглежда въпросът за наличие на мероприятие. Ето защо решението на административния съд не обвързва касатора. При това положение и предвид разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира за неправилен извода на въззивния съд, че решението за отмяна на отчуждаването като административен акт е породило правно действие и ищците се легитимират за собственици. При формиране на този извод съдът, обсъждайки само спорния имот, не е изискал данни дали мероприятието, за което е извършено отчуждаването, фактически е започнало към момента на влизане в сила на З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, съответно реализирано ли е, и тъй като вещите лица не са изготвили необходимата за целта скица за мероприятието като цяло, не е установено къде, в рамките на предвиденото, съответно реализирано, мероприятие, се намира спорният имот. По делото е безспорно установено и това е прието в мотивите към обжалваното въззивно решение, че през имота по исковата молба преминава част от асфалтиран път, съставляващ подход към гаражи. С гласни доказателства, които съдът постановил в основата на своя съдебен акт при преценката за наличие на владение /показанията на свидетелите В. А., Т. С., М. Д. и Н. Х./, е установено, че спорният имот попада в границите на комплекса на МБАЛ «Св. М.» и се намира в терена, ограден от болницата. Следвало е да се изясни, след оглед на място и справка по съответните планове към момента на отчуждаването и при влизане в сила на З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, дали при влизане в сила на посочения реституционен закон /25.02.1992 г./ мероприятието, за което е извършено отчуждаването, фактически е започнало, съответно осъществено ли е; каква е площта на отчуждения от наследодателката на ищците имот и на възстановения имот; асфалтовият път кога е изграден, представлява ли част от осъществено мероприятие, засяга ли имота на наследодателката на ищците, предвид данните, че на нейно име е записан имот пл. № 12837, като се изготви и съответната скица. Като не е възложил допълнителна задача на техническата експертиза и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства по фактическия състав на реституцията по З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на нови процесуални действия. При него, с оглед оплакването в касационната жалба за неправилност на извода по активната материалноправна легитимация, съдът следва да изиска от ищците становище относно правото им на собственост върху целия имот пл. № 2563 предвид данните в заключенията на техническите експертизи, че като идентичен с два имота по кадастралния план от 1956 г.: имот № 12837 /записан в разписния лист на П. Т. С./ и имот № 12838 /записан на К. С. Я./, той е съсобствен на две лица, а ищците претендират възстановяване като наследници само на собственицата на имот пл. № 12837; следва да обсъди и довода, че владението на възстановения на ищците имот се осъществява от друг правен субект - Медицинския университет, а не от ответника, сега касатор. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 62 от 18.01.2011 г. по в. гр. д. № 1937/2010 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ЧЛЕНОВЕ: