Р Е Ш Е Н И Е № 373 гр.София , 27 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурор от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1179/2015 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимата Р. В. И., чрез защитника й адв.Г.И., срещу нова въззивна присъда №126 от 15.07.2015 г., постановена по внохд №250/15 г.на Ямболски окръжен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Основното оплакване в жалбата е свързано с това ,че деянието ,за което подсъдимата И. е осъдена от въззивната инстанция е несъставомерно от обективна страна, тъй като не се е установило, че инкриминираните неистински частни документи са били употребени от нея, за да докаже съществуването на правно отношение между Р. Д. П. и [фирма] . Наред с това се изразява недоволство и от отказа да бъде назначена повторна графологическа експертиза. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и да бъде постановена нова- оправдателна присъда на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК. В хода по същество на делото пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура намира атакуваната въззивна присъда за законосъобразна. Посочва, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, както и че твърдяната в жалбата обективна несъставомерност не е налице. Моли присъдата на ОС-Ямбол да бъде оставена в сила. Подсъдимата и жалбоподател Р. И. и нейният защитник адв.И., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди съображенията по касационната жалба, становището на представителят на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №69 от 19.05.2015 г., постановена по нохд №124/2015 г. Ямболски районен съд е признал подсъдимата Р. В. И. за невиновна в това ,че на 08.08.2011 г.в [населено място],в магазин на [фирма],в качеството си на длъжностно лице-специалист продажби при [фирма]-София,в кръга на службата си е съставила неистински частни документи :2 бр.договор за мобилни услуги №М2844978/08.08.2011 г. между [фирма]-гр.София и Р. Д. П., 2 бр. приложение №1 към договора за мобилни услуги №М2844978/08.08.2011 г. между [фирма]-гр.София и Р. Д. П., „Данни за потребител“ към договор с изписана в документа СИМ карта с №8935901087087353880 и „Данни за потребител“ към договор с изписана в документа СИМ карта с №8935901087087353898 и телефон Самсунг Е1081 със сериен №358009045348512, на които документи е придала вид, че изхождат и са подписани от Р. Д. П., и ги е употребила пред [фирма] [населено място], за да докаже, че съществува правно отношение между П. и [фирма] по силата на тези договори, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл.310 ал.1 във вр.с чл.309 ал.1 от НК. По протест на Районна прокуратура-Ямбол, пред Ямболски окръжен съд е било образувано внохд №250/2015 г.,приключило с присъда №126 от 15.07.2015 г., с която първоинстанционната присъда №69/19.05.2015 г. по нохд №124/2015 г. е била отменена изцяло и вместо това подсъдимата Р. И. е била призната за виновна в това ,че на 08.08.2011 г.в [населено място], в магазин на [фирма], в качеството си на длъжностно лице-специалист продажби при [фирма]-София, в кръга на службата си е съставила неистински частни документи : 2 бр.договор за мобилни услуги №М2844978/08.08.2011 г. между [фирма]-гр.София и Р. Д. П., 2 бр. приложение №1 към договора за мобилни услуги №М2844978/08.08.2011 г. между [фирма]-гр.София и Р. Д. П., „Данни за потребител“ към договор с изписана в документа СИМ карта с №8935901087087353880 и „Данни за потребител“ към договор с изписана в документа СИМ карта с №8935901087087353898 и телефон Самсунг Е1081 със сериен №358009045348512, на които документи е придала вид, че изхождат и са подписани от Р. Д. П., и ги е употребила пред [фирма] [населено място] , за да докаже, че съществува правно отношение между П. и [фирма] по силата на тези договори, поради което и на основание чл.310 ал.1 във вр.с чл.309 ал.1 във вр.с чл.54 от НК я е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимата Р. И. са били възложени и направените по делото разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият касационен състав не споделя отразеното в жалбата оплакване, че неоснователно е било отказано /без да се персонифицира от кого/ назначаването на повторна графическа експертиза на инкриминираните по делото документи. Принципно това оплакване би могло да бъде отнесено към касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр.с ал.3 т.1 от НПК- допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице. Действително в протоколите за предявяване на разследването от 01.10.2014 г. и от 05.12.2014 г. подсъдимата /тогава обвиняема/ Р. И. и нейния защитник са направили искане с подобно съдържание. С Постановление от 08.12.2014 г. прокурор при РП-Ямбол мотивирано е отказал да го уважи, приемайки, че изготвените по делото две графически експертизи са дали еднопосочни и категорични заключения , както и ,че в искането „не се сочат конкретни обстоятелства,които да оборват обосноваността на заключенията и да възникват съмнения за тяхната правилност“. Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство изцяло в правомощията на прокурора и разследващите органи е да преценят необходимостта от събирането на допълнителни доказателства и извършването на допълнителни процесуално следствени действия и тогава , когато намерят ,че такива не са нужни, понеже фактите по делото са изяснени в достатъчна степен ,мотивирано да ги откажат.Но дори и при липса на изрично произнасяне /какъвто не е настоящият случай/, правото на защита на обвиняемото лице не би било засегнато , доколкото в хода на съдебното производство ,което заема централно място в наказателния процес/ чл.7 ал.1 от НПК/, то разполага с възможност да поиска събирането на нови доказателства в т.ч. и назначаването на повторни и допълнителни експертизи, включително и такива ,които са му били отказани от разследващите. По настоящето дело, от протоколите от съдебните заседания пред РС-Ямбол и ОС-Ямбол е видно, че нито подсъдимата И., нито нейния защитник са подновили искането си за назначаване на повторна графическа експертиза, като при изслушването на изготвените по делото две експертни заключения пред първоинстанционния съд, те не са ги оспорили и дори не са имали въпроси към вещото лице, което ги е изготвило. Запознавайки се със съдържанието на извършените две графически експертизи и преценявайки обстоятелството, че използваният сравнителен материал е достатъчен по количество и качество; фактът ,че са били използвани и трите възможни вида сравнителен материал, а именно: свободни сравнителни образци , представляващи ръкописни текстове и подписи ,изпълнени преди времето на създаване на инкриминираните документи, когато се предполага , че изпълнителят не е имал умисъл за внасяне на изменения в почерка си и по тази причина са най- надеждни , условно свободни образци, изпълнени в документи, които са датирани след времето на създаване на инкриминираните документи, но не и нарочно за целите на експертизата и експериментални образци; научните методи на изследване и професионалната компетентност на вещото лице, ВКС намира, че решаващите съдилища не са имали основание по своя инициатива да допуснат повторни графически експертизи, тъй като не са били налице основанията на чл.153 от НПК. На следващо място, не се установява въззивната инстанция да е допуснала нарушение на материалния закон. Възприетите от нея фактически констатации правилно са били квалифицирани като престъпление по чл.310 ал.1 във вр.с чл.309 ал.1 от НК. Във връзка с оспорване от страна на защитата на съставомерността на посоченото по-горе престъпление и конкретно във връзка с твърдението й за липса на елемент от обективна страна, а именно „ употребата от подсъдимата Р. И. на инкриминираните неистински частни документи , за да докаже съществуването на правно отношение между Р. Д. П. и [фирма]“, ОС-Ямбол след анализ на доказателствените материали в тяхната взаимовръзка и съвкупност е изложил мотиви ,с които обосновано е отхвърлил посочената теза. За да се прецени дали инкриминираните неистински частни документи, съставени от подсъдимата, са били и употребени от нея с посочената в закона цел, е необходимо да бъде доказано, че именно тя е регистрирала в системата на оператора [фирма] процесните два броя договори за мобилни услуги № М 2844978/08.08.2011 г. с абонат Р. Д. П. , защото именно регистрацията им води до установяване съществуването на правно отношение между П. и [фирма]. И това е така, тъй като съгласно процедурата за сключване на договор за услуга, регламентираната в Приложение №4 към Договор от 01.12.2005 г. между [фирма] и [фирма], за да се активира договор за услуги, сключен между едно лице и [фирма] не е достатъчно само подписването му от клиента и съответния служител на [фирма] в качеството му на партньор на [фирма], а е необходимо запазване на направената заявка в АR Системата на [фирма] - уеб-базирано приложение за връзка между търговските обекти на [фирма] и Сектор „Активации“ към Отдел „Продажби постпейд“ в [фирма] / сектор, предназначен за проверка на данни и/или активиране на услуги в магазините на [фирма]/. Според посоченото по-горе Приложение №4, служителят на [фирма] влиза в АR Системата чрез своето потребителско име и парола. От събраните по делото доказателства се установява, че всеки служител в магазина на [фирма] –гр.Ямбол е имал собствена парола и потребителско име за влизане в системата. В обясненията си подсъдимата не отрича,че по принцип този служител, който е започнал да работи с конкретен клиент, той подписва договора с него и той прави активацията, като по отношение на процесния договор е заявила, че щом се е подписала в него в графата „за оператора“, вероятно тя го е и активирала. За несъмненото изясняване на последното обстоятелство и проверка обясненията на подсъдимата са били изискани и получени справки от [фирма] и [фирма]. От писмо-отговор, изхождащо от юрисконсулта на [фирма] от 21.10.2014 г. е видно, че договори с абонат Р. Д. П. са регистрирани в системата на Оператора „М.“ чрез магазин „Х.“ –Ямбол 2 на дата 08.08.2011 г. от служителя Р. В. И.. В писмо от 04.05.2015 г.,изходящо от [фирма] отново е потвърдена горната информация, а именно, че при направената справка в системата Х. ЕRP е установено , че клиент Р. Д. П. има направени две активации на тарифен план М. комбина на 08.08.2011 г. от служителя на „Х.“ Р. И.. Към посоченото писмо е бил приложен и printscreen от системата на „Х.“, който обективно е удостоверил горното обстоятелство. Действително в писмо от 23.02.2015 г., изходящо от [фирма] е посочено, че заявка за активиране на процесния договор е подадена от служителя на „Х.“ С. Мумджи. С допълнително писмо от 28.04.2015 г. на [фирма] е била изпратена справка от Бек офиса на дружеството, от която е видно , че заявка ext _010303_ 2 представлява искане за активация , а заявки ext _010303_ 4 и ext _010303_ 4 са искане за активация на два номера към договора. В същата справка е отразено ,че искане за активация ext _010303_ 2 е направено от С. М., но не е посочено за кой договор става въпрос, а заявки ext _010303_ 4 и ext _010303_ 4 за активация на два номера към договора, сключен с Р. П. са направени от И. Й.. От тази справка се налага извод, че договора с Р. П. не е активиран от С. М. , тъй като в справката липсва такова отбелязване и това е в противоречие с информацията, изложена в първото писмо от [фирма]. При това положение, напълно правилно ОС-Ямбол не е кредитирал съдържанието на справките, изходящи от М.“ЕАД , като в тази насока коректно е обсъдил и показанията на св.Я. Н. –автор на първата справка. С оглед на изложените съображения, ВКС намира за верен извода на окръжния съд, че подсъдимата след като е съставила инкриминираните неистински частни документи ги е употребила, тъй като ги е регистрирала в системата на [фирма], подавайки заявка за тяхната активация. Ето защо, инкриминираното поведение на подсъдимата Р. И. е съставомерно от обективна и субективна страна и в този смисъл направеното в жалбата оплакване по чл.348 ал.1 т.1 от НПК ,е лишено от основание. В касационната жалба липсва изразено недоволство по чл.348 ал.1 т.3 от НПК-явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание , поради което същото не подлежи на обсъждане. По изложените съображения, ВКС не намери основания за ревизия на атакувания въззивен съдебен акт, поради което счете ,че той следва да бъде оставен в сила, а жалбата на подсъдимата И.-без уважение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №126 от 15.07.2015 г., постановена по внохд № 250/2015 г. по описа на Ямболски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/