Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 08.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 876 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Г. Ф., чрез защитника, против присъда № 237 от 11.07.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 188/2017 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Застъпена е тезата, че събраните доказателства не обуславят несъмнен извод подсъдимият Ф. да е извършвал изкопни работи в охранителната зона на археологическия резерват, използвайки технически средства. В нейна подкрепа са изложени твърдения какви фактически обстоятелства се съдържали в свидетелските показания и до какви фактически изводи бил достигнал първоинстанционният съд, за да го оправдае поради недоказаност на обвинението - свидетелските показания изяснявали, че към момента на деянието не били предприети никакви действия по разследване (не бил извършен оглед и съответно не бил съставен протокол, не било запазено местопроизшествието и не били иззети следи или предмети); че предвид показанията на св. А. за присъствието в изкопа на антична керамика, които се потвърждавали от данните в протокола за оглед на местопроизшествие, съставен няколко месеца по-късно, по делото не се установявало процесуално следственото действие да е било осъществено на същото място, на което към инкриминираната дата две лица извършвали изкопни работи; че по делото не било доказано използването на лопати и акумулаторна батерия с прикрепени диодни лампи, защото при отсъствието на съставен протокол в противоречие с изискванията на чл. 128 и чл. 131 НПК и неяснота от кого, къде и кога веществените доказателства са били иззети, тяхната връзка с престъплението или неговия извършител не могла да бъде установена от протокола за оглед на веществени доказателства и експертизите, които са ги изследвали. Направено е искане за отмяна на новата присъда на Великотърновския апелативен съд и оправдаване на подсъдимия (формулирано като потвърждаване на оправдателната присъда на първоинстанционния съд). В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата и настоява да бъде уважена по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, развитите съображения от страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 237 от 11.07.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 188/2017 г. е отменена присъда № 12 от 21.03.2017 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 990/2016 г. в частта, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение и подсъдимият П. Г. Ф. е признат за виновен в това, на 9.04.2015 г. в землището на [населено място] , област П., в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, не по законоустановения ред (регламентиран в чл. 147-152 от Закона за културното наследство) да е извършвал изкопни работи (в охранителната зона „А”) на територията на недвижима културна ценност – античен град „У. е.” при [населено място], [община], като при извършване на деянието е използвал технически средства, поради което и на основание чл. 277а, ал 3, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на пет хиляди лева. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществено в нея са формулирани доводи и съображения, които по същината си са насочени да опровергаят обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд, разгледал и решил делото по същество, а именно: че деянието е извършено на територията на археологическия резерват - античен град „У. е.”, а подсъдимият е един от извършителите на изкопните работи, осъществявани посредством използването на технически средства (две лопати и акумулаторна батерия с прикачена към нея пластина с три броя диодни лампи). Необосноваността обаче не е касационно основание, което може да доведе до отмяна на постановената нова присъда от Великотърновския апелативен съд. Прегледът на мотивите показва, че част от твърденията, които жалбоподателят противопоставя, не отговарят и на съдържанието на съдебния акт, който обжалва. Въззивният съд изрично е изолирал цитираните веществени доказателства и протокола за техния оглед от материалите, послужили като основа за изграждане на осъдителни изводи. Не е използвал и експертните заключения при специализираното изследване на веществените обекти, приложени по делото. Освен това, съдът го е направил на същото основание (не бил съставен протокол и веществените доказателства не били приобщени по реда, предвиден в НПК), което се изтъква в касационната жалба на подсъдимия. Заетата от него позиция, обвързана и с текста на чл. 128 и на чл. 131 НПК, поначало произтича от погрешното разбиране, че при отсъствието на съставен протокол за изземване на веществените обекти, кръгът от обстоятелства, свързани със средствата за извършване на престъпното деяние, незаконосъобразно са били приети за доказателствено установени посредством свидетелски показания. Разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. В случая въззивният съд е използвал оценените като достоверни показания на св. К. и св. С., които еднопосочно били пресъздали, че при обход на района, включващ и охранителната зона на археологическия резерват, първоначално те слухово и зрително възприели шум от копаене, забиване на лопата в земната повърхност и светлина, идващи от конкретно място, към което се насочили; че при приближаването им в непосредствена близост до изкопа забелязали оттам да изскачат и да се разбягват в различни посоки две лица, едно от които подсъдимият Ф., задържан недалеч в резултат на преследване от полицейския служител (св. С.); че връщайки се на същото място посочените свидетели забелязали присъствието на две лопати и акумулаторна батерия с диодни лампи, поставена в издълбано пространство на стена от изкопа и следи от прясно изкопана пръст във вътрешността му. Подкрепа за тези показания съдът е открил и в показанията на св. Д.. Ето защо, процедирайки по напълно допустим начин и след като е изложил надлежно мотиви, позволяващи да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното убеждение, Великотърновският апелативен съд не е допуснал в този аспект съществено процесуално нарушение. При решаване на въпроса за мястото на извършване на изкопните работи и принадлежността му към територията на античен град „У. е.”, (охранителна зона А, включена в границите му), съдът отново е отдал решаващо значение на достоверните показания на свидетелите, обсъждайки прецизно както описаното от тях разположение на изкопа, в т.ч. спрямо други значими в района обекти, така и точното му местоположение, което св. К. и св. С. онагледили чрез посочване върху приложената по делото карта. Великотърновският апелативен съд не е пропуснал да отдаде дължимото внимание на показанията на св. А. и данните в протокола за оглед на местопроизшествие за открити битови и керамични отпадъци в изкопа, респ. да обсъди направеното възражение от страна на подсъдимия и неговия защитник, че от протокола за проведен на 13.08.2015 г. оглед на местопроизшествие не се установявало мястото да е същото, на което на 9.04.2015 г. са били извършвани изкопни работи. Мотивите на присъдата позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че посоченото възражение е било ефективно разгледано от съда по същество и отхвърлено с ясни и изчерпателни съображения, изведени от материалите по делото, които задълбочено са били разисквани поотделно и в логическата им зависимост. И от тази гледна точка не се оправдава допуснато съществено процесуално нарушение. Макар в жалбата да е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона, тя не съдържа конкретни доводи в подкрепа на оплакването на подсъдимия. В рамките на възприетите фактическите положения съдът е извел и мотивирал наличието на всички признаци от състава на престъплението в обективно и субективно отношение. На подсъдимия Ф. е наложено кумулативно наказание лишаване от свобода и глоба в най-ниския размер, предвиден в санкцията на чл. 277а, ал. 3 НК, а изпитателният срок е определен на минимума от три години по чл. 66, ал. 1 НК. Така индивидуализирано наказанието не разкрива явна несправедливост. При отсъствието на касационно основание присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 237 от 11.07.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 188/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: