3 РЕШЕНИЕ № 764/ 2010 София, 19.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1645/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1692/22.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №218/15.7.2008 г. по гр.д.№297/2009 г. по описа на С. окръжен съд, г.о. по подадена от ответника по исковата молба [община] по следните процесуалноправни въпроси: 1. Какво следва да се разбира по законовия термин “указание” по смисъла на чл.260, т.3 ГПК ?, и 2. Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение, но същите не са подробно мотивирани, т.е. чл.269 ГПК дава ли възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци според последния съд не са в достатъчна степен мотивирани. ?, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира следното: На първия от поставените въпроси, а именно “Какво следва да се разбира по законовия термин “указание” по смисъла на чл.260, т.3 ГПК ? “, следва да се посочи, че в случая не става въпрос за указание, което съдът отправя към някоя от страните, като например указания за изправяне нередовност на искова молба, или указания за изправяне нередовност на жалба. В случая като “указание” по смисъла на чл.260, т.3 ГПК следва да се разбират конкретните оплаквания, доводи, поради които жалбоподателят не е доволен от обжалваното от него решение или определение. По втория от поставените въпроси, а именно “Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение, но същите не са подробно мотивирани, т.е. чл.269 ГПК дава ли възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци според последния съд не са в достатъчна степен мотивирани. ? “, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че в случая е налице разлика между правомощията на въззивната инстанция по новия ГПК и тези по отменения процесуален закон. По отменения ГПК дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност - т.19 ТР №1_04-01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно сега действуващия ГПК, по който е започнало разглеждането на настоящия спор, правомощията на въззивния съд са строго лимитирани. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба съдът не е задължен да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение. По касационната жалба. В обжалваното решение е прието, че обжалваното решение е валидно и допустимо и като въззивният жалбоподател – [община], не е изложил конкретни доводи за неговата неправилност съдът не дължи служебно произнасяне по правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. С въззивното решение са изложени и изводи по жалбата на ищцата Н. П., като е уважена жалбата й в частта относно лихвата. В касационната жалба на ответника по исковата молба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт с оглед приложението от съда на чл.269 ГПК. Сочат се и оплаквания във връзка с изводите на първата инстанция. Не се правят оплаквания относно изводите на съда за присъдената с въззивното решение лихва. Претендират се разноски. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Р.. Ответницата по касация Н. В. П. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на С. окръжен съд е правилно. С оглед отговора на поставените въпроси и предвид категоричността на разпоредба на чл.269 ГПК обосновано и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че не дължи произнасяне по правилността на първоинстанционното решение. Поради това и касационната инстанция не дължи отговор на оплакванията, които визират изводите на първоинстанционния съд. Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №218/15.7.2009 г. по гр.д.№297/2009 г. по описа на С. окръжен съд, г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: