Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 140   София, 16 март 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА         Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 март две хиляди и десета година, в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   БЛАГА ИВАНОВА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 35/2010 година.     Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Е. Ц. против въззивна присъда № 140/ 19.11.2009 год. по в.н.ч.х.д. № 1328/2009 год. на Варненския окръжен съд. В жалбата, поддържана лично и чрез процесуалния представител в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени основанията по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Отправено е неконкретизирано искане за отмяната на атакувания съдебен акт. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като прецени становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 475/02.09.2009г., по н.ч.х.д. №2102/07г.на Варненски районен съд и постановена нова, с която е признат за виновен подсъдимия В. Е. Ц. за извършено престъпление по чл.130,ал.2НК и на основание чл.305,ал.5 НПК и чл.81,ал.3, във вр.с чл.80, ал.1,т.5 НК, не му е наложено наказание. С първоинстанционната присъда е признат за невиновен и оправдан подсъдимия Ц по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.130,ал.2 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не могат да бъдат възприети възраженията за процесуалната незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място, присъдата не е постановена от незаконен състав. Обстоятелството, че член на съдебния състав е участвал при вземане на решение по друго наказателно производство, свързано по някакъв начин с настоящето,не води автоматично до извод за предубеденост. Липсват каквито и да било доказателства в тази посока. Отсъствието на предубеждение, разгледано в контекста на чл.6,т.1 ЕСПЧОС и съобразно решение, постановено по делото П. срещу Белгия от 01.10.1982г. на Европейския съд за правата на човека е несъмнено, при кумулативната даденост на субективния и обективен подход за достатъчност на гаранциите по изключването на всякакво съмнение в това отношение. На второ място, са несъстоятелни възраженията, че в разрез с процесуалния закон, въззивната инстанция е разгледала по същество жалбата на частния тъжител, предвид обстоятелството, че при първото разглеждане на делото от районния съд, производството е прекратено, поради изтекла давност. Това действително е така, но присъдата е отменена от окръжния съд, защото подсъдимият е бил лишен от процесуалното си право да изрази лично желание производството да продължи, независимо от настъпилата давност. При новото разглеждане на делото, с оглед позицията на подсъдимия, първоинстанционният съд е разгледал делото по същество и постановил присъда, с която е признат за невинен и оправдан А. Вън от всякакво съмнение, за частния тъжител съществува правната възможност да я атакува пред въззивната инстанция. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. При формиране на вътрешното убеждение за взетото решение от предходната инстанция, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата, по същество са изтъкнати доводи за “необоснованост” на атакувания съдебен акт и “непълнота” на доказателствения материал, които настоящият съдебен състав, оставя без коментар, предвид липсата на такива касационни основания за проверка на въззивните актове. В унисон с разпоредбата на чл.305,ал.3 НПК, въззивната инстанция е изложила в достатъчен обем съображения, относно обстоятелствата, които са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Гласните доказателствени източници са анализирани от окръжния съд, като изложени достатъчно доводи, защо са кредитирани едните-показанията на С. ,Панайотова , а други – обясненията на подсъдимия - не са възприети. В резултат на внимателна преценка на цялостния доказателствен материал и собствен фактически и правен анализ, въззивната инстанция е извела законосъобразни изводи. Обстойно и аргументирано са изложени съображения, относно механизма на причиняване телесните увреждания на С. Заедно с това, тези гласни доказателства са оценени като корелиращи на констатираното от съдебно медицинска експертиза-травматичното увреждане е получено при наслагващите се удари с твърд предмет върху главата и тялото на пострадалата, а не само в резултат на блъскането от подсъдимия.   Настоящият съдебен състав намира, че оплакването за неправилно приложение на материалния закон, е неоснователно. Вън от всякакво съмнение, поведението на подсъдимия Ц е било насочено към засягане телесния интегритет на С. умишлена форма на вина. Законосъобразно въззивната инстанция не е наложила наказание на подсъдимия, поради настъпването на давността. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивната присъда-в сила.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 140/19.11.2009год., в.н.о.х.д. № 1328/09год. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: