4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 37 гр. София, 29.01.2021 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1069 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Национална агенция за приходите, София обжалва решение № 73 от 08.1.2020 г. по т.д. 4187/19 г. – Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 73 от 08.01.2020 г. по т.д. 4187/19 г. , СГС за оставяне без уважение искането на Национална агенция за приходите за възобновяване на производство по несъстоятелност на „Рема трейд“ ЕООД. В касационната жалба касаторът е изложил съображения за незаконосъобразност на решението на въззивния съд. Счита, че е нарушено правилото на чл. 632, ал.2 от ТЗ съобразно действителния му смисъл. А именно подаване на молба в преклузивния едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност. Констатациите за липса на доказателства за наличие на достатъчно имущество сама по себе си била ирелевантна за основателност на молбата, доколкото не била свързана с наличието и на другата предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, а именно предплащане на определена сума за разноски в определения от съда по несъстоятелност срок с определението с акта на съда, с който била оставена без уважение молбата за възобновяване на база наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските по несъстоятелност. Нямало разпоредба за срок за предплащане на разноските. Достатъчно условие за възобновяване на производството била молбата да е депозирана в преклузивния срок. Сочи, че съдът не е зачел искането му, а именно при отхвърляне на искането му за възобновяване на производството поради наличие на имущество, което може да обезпечи провеждане на производство по несъстоятелност, то да му се даде възможност да привнесе разноски. Моли да се отмени изцяло решението на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1. Установеният в ал.2 на чл.632 ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност счита ли се спазен с подаване на молбата, съдържаща искането за възобновяване или в рамките на този срок трябва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б от ТЗ. Сочи, че по този правен въпрос има трайна практика на ВКС, изразена решение № 99 от 23.06.2011 г. по т.д. 59/11 г., 2 ТО, решение № 101 от 28.01.2013 г. по т.д. 149/12 г. 1 ТО, решение № 212 от 26.11.2012 г. по т.д. 512/12 г., 2 ТО, решение № 73 от 11.5.2012 г. по т.д. 1117/11 г. 1 ТО на ВКС. Ответникът „Рама трейд“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба. Ответникът „Дунарит“ АД оспорва касационната жалба. Моли да се отмени решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва решението страна. С решението си въззивният съд е потвърдил решение № 73 от 08.01.2020 г. по т.д. 4187/19 г. , СГС, с което е оставено без уважение искането на НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Рама трейд“ ЕООД на основание чл. 632 , ал. 2 от ТЗ. Въззивният съд е приел, че молбата на НАП е подадена в едногодишния преклузивен срок, предвиден в чл. 632 от ТЗ. Но е приел, че не е доказано наличието на внесени разноски за провеждане на производството по несъстоятелност в размер на 19 000 лв, определени от първоинстанционния съд на основание чл. 629 б от ТЗ. Прието е, че съдът определя разноски, необходими за провеждане на несъстоятелността на основание чл. 629 б от ТЗ, като постановява определение, подлежащо на вписване в книгата по чл. 634 в от ТЗ, с което всички кредитори са известени за размера на разноските. Това определение продължавало да има своето действие и след постановяване на решението на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Нямало задължение на съда да даде нов срок за внасяне на разноските. Молителят можел да стори това и в процеса пред въззивния съд. Според въззивния съд, въззивникът не бил оспорил мотивите на съда за липса на имущество за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност, не бил представител доказателства за предвнасяне на такива до произнасяне на съда във въззивното производство. Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за служебно допускане касационно обжалване. По отношение на формулираните от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че в предмета на делото е включен правният въпрос за това следва ли в едногодишния срок по чл. 632 от ТЗ освен заявяване на искане за възобновяване на производството от кредитор да се представят и доказателства за налично имущество, респ. за привнасяне на разноски съобразно определението по чл. 629 б от ТЗ, постановено преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Липсата на доказателства за налично имущество и липса на внесени разноски е обусловило и изхода на спора. Поради това поставеният правен въпрос от касатора е значим за изхода на спора. По този начин касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, с поставения въпрос. Видно е, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в цитираните решения, съгласно която едногодишният срок , предвиден в чл. 632, ал. 2 от ТЗ се отнася само за искането за възобновяване на производството по делото, но не и за реалното внасяне на разноските. По изложените съображения, ще следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК касационно обжалване по поставения правен въпрос: Установеният в ал.2 на чл.632 ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност счита ли се спазен с подаване на молбата, съдържаща искането за възобновяване или в рамките на този срок трябва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б от ТЗ. НАП, на основание чл. 84, ал.1 от ГПК не дължи разноски за разглеждане на касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 73 от 08.1.2020 г. по т.д. 4187/19 г. Апелативен съд – София. Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: