4 Р Е Ш Е Н И Е № 45 Гр. София, 01 март 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 123/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. А. Д., защитник на подс. И. Т. Х. против присъда № 19/14. 09. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 202/2016 год. по описа на Окръжен съд – Перник. В касационната жалба и допълненията към нея са изложени доводи както за необоснованост на съдебния акт, така и за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, относимо към правилата за анализ и оценка на доказателствата и за формиране на вътрешното убеждение, което е довело и до незаконосъобразност на съдебния акт, т. е. до неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за оправдаване на подсъдимата. В съдебно заседание подс. И. Х. не изразява лично становището си относно основателността на касационната жалба. Защитникът ѝ поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 27/20. 04. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 93/201 год., Районният съд – Трън е признал подс. И. Т. Х. за невиновна в това на 06. 09. 2015 год. след 18.30 часа на път ІІ-63 да е управлявала МПС – л. а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 %о – 2,17 %о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК. Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимата по повдигнатото ѝ обвинение. С присъда № 19/14. 09. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 202/2016 год., Пернишкият окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, признал е подсъдимата за виновна в извършването на престъплението по чл. 343 Б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55 от НК ѝ е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично за срок от две години. На основание чл. 343 Г от НК подсъдимата е лишена от правоуправление на МПС за срок от две години, като е приспаднато времето от 06. 09. 2015 год. до влизане на присъдата в сила, през което тя е била лишена от това право по административен ред. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се подчертае, че основната част от аргументацията в жалбата е свързана с необоснованост на присъдата без да са съобразени спецификите на стадия, в който се намира съдебното производство, и без да се отчитат правомощията на касационната инстанция. Последната е единствено съд по правото, с оглед на което необосноваността и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основания. С изключение на случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, ВКС не може да установява нови фактически положения, нито да събира доказателства. Той се произнася въз основа на фактологията, описана в мотивите на въззивния съдебен акт, като при наличието на съответни доводи проверява единствено доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност при формиране на вътрешното убеждение. Ето защо възраженията за необоснованост на присъдата не следва да бъдат обсъждани. Същевременно внимателният прочит на мотивите към проверявания съдебен акт не дава основание да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на Пернишкия окръжен съд. Контролираната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения, произтичащи от чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдила поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доказателствени средства както с оглед процесуалната им годност, така и предвид тяхното съдържание и относимостта им към предмета на доказване, очертан в обвинителния акт. Извършен е внимателен и критичен анализ и са изложени убедителни съображения досежно достоверността на свидетелските показания, които са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и доказателствено значение. Констатациите относно едно от правно значимите обстоятелства – момента на пътнотранспортното произшествие, който се явява и такъв на извършване на деянието, не са произволни и не представляват недопустимо предположение, както неоснователно твърди защитата. Те са изведени след съпоставяне на акта за установяване на административно нарушение, имащ характер на писмено доказателство в наказателния процес, със заявеното от полицейските служители Б. Г., А. А. и Д. Н., при съобразяване, от една страна, че свидетелите са лицата, установили първоначален контакт с подсъдимата именно по повод на катастрофата, а от друга, че е изтекъл немалък период от време, през който логично е избледнял споменът им относно детайлите на инцидента. Не се подкрепят от материалите по делото и доводите за игнориране на противоречията в показанията на свидетелите Г. и А. относно момента на получаване на сигнала от случайно преминаващ гражданин и времето, по което те и колегата им Н. пристигнали на местопроизшествието. Несъответствия в заявеното от тях безспорно са били налице, но те са преодолени още от първостепенния съд посредством поставянето на двамата полицаи в очна ставка, при която е установено, че инкриминираните събития са се състояли след 18.30 часа, а не след 17.30 часа, както настоява да бъде прието защитникът. Въззивната инстанция е отделила необходимото внимание и на версията на подсъдимата, че високата алкохолна концентрация в кръвта ѝ е последица от прием на медикаменти и от поглъщането на минимално количество водка след пътнотранспортното произшествие. Съдът е достигнал до заключение, че се касае за защитна теза, неподкрепена от доказателствената съвкупност, след като е взел предвид както отбелязаното върху протокола за съдебномедицинска експертиза, изготвена по реда на Наредба № 30, за консумация единствено на две бири, така и показанията на полицейските служители съгласно които те са заварили на местопроизшествието само водачката на автомобила и тя не е споделила за употреба на алкохол след катастрофата. Съобразена е и съдебномедицинската експертиза, допусната от първостепенния съд, съгласно която би следвало подсъдимата да е изпила повече от 200 грама водка след инцидента, за да достигне концентрацията на алкохол в кръвта ѝ 2,17 %о. Същото заключение е поставено и в основата на извода за недостоверност на твърденията за употреба на медикаменти, като е отчетено, че Х. не е съобщила за такава на лекаря, подписал протокола по Наредба № 30, а свид. Л. К. е отрекъл да познава подсъдимата и да ѝ е предписвал лекарствата, посочени в представената от нея рецептурна бланка. Най-сетне, неоснователни са и аргументите на защитата, касаещи констатациите на окръжния съд досежно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата към момента на пътнотранспортното произшествие. Контролираната инстанция е анализирала заключението на съдебномедицинската експертиза и разясненията на експерта по време на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, съобразила е интервалите от време между пътния инцидент, изследването с техническо средство и вземането на кръвната проба, отчела е минималната разлика в алкохолното съдържание между тестването с „Дрегер“ и кръвната проба и на стр. 4 от мотивите убедително е защитила извода си, че подсъдимата е управлявала МПС с концентрация на алкохол над 1,2 %о. Логична и законосъобразна последица от тази фактическа констатация е признаването на И. Х. за виновна по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК. С оглед изложеното касационната инстанция не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. Въззивната присъда не страда от пороците, визирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19/14. 09. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 202/2016 год. по описа на Окръжен съд – Перник. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.