1 2 Р Е Ш Е Н И Е №27 гр. София,07.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 746 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [община] за отмяна на Решение № 50086 от 03.02.2023г. по т.д. № 490/2021г. на ВКС, І т.о., с което след отмяна на Решение № 11788 от 05.08.2020г. по в.т.д. № 716/2020г. на САС, ТО, 13 състав, общината е осъдена да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ“М.-П-И. К.“ на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 1 389 103.36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19.09.2014г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 3.10.2017г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 233 123, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 9.12.2015г. до 2.10. 2017г. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т. 1 ГПК, като твърди, че с Доклад от Н. С., управител на „Контач“ ЕООД, са констатирани редица липсващи, но актувани като извършени, строителни работи и некачествено извършени такива на „Закрит плувен басейн-Благоевград“, както и на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК - неистинност на приет по делото официален документ. С молбата са представени Доклад от Н. С., управител на „Контач“ ЕООД и 2 бр. декларации. В с.з. молителят представя Договор № 98-00-475 от 21.12.2022г. Ответникът ЕТ“М.-П-И. К.“ депозира отговор, с който излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. С влязло в сила Определение № 402 от 06.06.2023г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане подадената от [община] молба за отмяна, предявена на основание чл.303, ал.1,т.2 ГПК, на Решение № 50086 от 03.02.2023г. по т.д. № 490/2021г. на ВКС, І т.о. Настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.2, във вр.с ал.1 ГПК, намира следното: С постановено по настоящото дело Определение № 402 от 06.06.2023г. молбата за отмяна, предявена на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, е приета за процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, има за предмет влязло в сила съдебно решение и е спазен преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният от И. П. К., действащ като ЕТ“М.-П-И. К.“, иск по чл. 266, ал.1 ЗЗД против [община] за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 389 103.36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по Договор за инженеринг № 98-00-213/19.09.2014г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 3.10.2017г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 233 123, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 9.12.2015 г. до 2.10.2017г. По делото е установено, че възложената от ответната община по Договор за инженеринг от 19.09.2014г. работа е изпълнена от ищеца, в качеството на изпълнител, и същата е приета от възложителя. При преценка видовете, количествата и стойността на изпълнените работи са съобразени приетите основно и допълнителни заключения на приета по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, като част от експертните изводи са възпроизведени в мотивите на решението. Посочено е, че заключенията са основани на извършени от вещите лица оглед на строежа и на представените по делото писмени доказателства, в частност на документацията по обществената поръчка, включваща ценовото предложение на изпълнителя и на актовете и протоколи за установяване обстоятелствата при подготовката, започването и изпълнението на строителството, установени в Наредба № 3 от 31.07.2003г. Извършените СМР на стойност 4 355 282.74 лв. с ДДС са приети от възложителя, съответно подлежат на заплащане на основание чл.266, ал.1 ЗЗД. Независимо от установено по делото обстоятелство, че по отношение на част от тях възложителят е отказал да подпише съставените от изпълнителя протоколи обр. 19 за действително извършени и подлежащи на заплащане СМР, изводът за приемането им от възложителя е основан на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число Констативен акт обр.15 от 17.11.2015г. за установяване годността на приемане на строежа, протокол обр.16 за установяване годността за ползване на строежа и разрешение за ползване на същия от 19.11.2015г. Тъй като за сумата от 1 389 103.36 лв., представляваща част от установената стойност на извършените и приети от възложителя СМР, е установено неизпълнение на задължението за плащане, с решението, чиято отмяна се иска, съдът е осъдил ответника да я плати на ищеца, ведно с лихвите за забава. С молбата за отмяна е представен входиран на 18.01.2023г. в [община] от Н. С., управител на „Контач“ ЕООД, относно: Заключения от оглед на закрит плувен басейн, собственост на [община], за енергийно обследване на съоръжението, с който по възлагане на кмета на общината посоченият експерт е установил актуалното състояние на обекта, като е констатирал липси на част от елементи и системи от обследваните инсталации. В хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на която се позовава молителят, отмяна на влязлото в сила решение може да се поиска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за правния спор факти и обстоятелства, които да не са били включени в доказателствения материал по делото, но без да са новосъздадени, т.е. писменият документ да съдържа информация от такова естество, че ако е приет в инстанцията по същество, съдът въз основа на него да може да формира различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. Освен това, за да могат да установят нови за спора обстоятелства, тези доказателства трябва да са допустими по ГПК. Представеният от молителя като писмено доказателство - Доклад от Н. С. за установяване актуалното състояние на енергийната система на процесното съоръжение е новосъздаден частен документ, обективиращ констатираните от експерта липси и недостатъци в обследваните инсталации към датата на огледа, което по никакъв начин не удостоверява, а и не е и годно да удостовери изпълнението на извършените от изпълнителя СМР към датата на подаването на исковата молба по делото. Този частен документ, обективиращ извършването на възложена от молителя частна експертиза, по принцип е негодно доказателство, а още по-малко – ново писмено такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. При този извод, дали процесният доклад е подписан от Н. С., в качеството й на управител на „Контач“ ЕООД, което не се и оспорва от насрещната страна, представеният от молителя и приет в с.з. Договор № 98-00-475 от 21.12.2022г., с който [община] е възложила на „Контач“ ЕООД обследването на енергийната ефективност на процесното съоръжения, в подкрепа твърдението за автентичността на доклада, е без значение за спора. Представените с молбата по чл.303 ГПК и приети в с.з. две декларации от 10.01.2023г. на лицата А. Г. Ч. и Г. Т. Н., заявили несъответствие между техните и положените от тяхно име подписи в Констативен акт образец 15 от 17.11.2015г. за установяване годността за приемане на процесния строеж, също не са основание за отмяна на съдебното решение. Съдържащи едностранни изявления на трети, неучастващи в делото лица, сочените декларации са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, и предполагат последващи доказателствени искания на страните. Според т. 4 на ППВС № 2/77 г. (неизгубила действието си и при ГПК от 2007г. поради идентичността на правната уредба), законът не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Освен това, дори и тези декларации да бяха налични в хода на производство, същите не биха се отразили на изводите относно вида и обема на реално изпълнените строително монтажни работи. Заявеното от двамата проектанти на обекта съмнение в автентичността на положените под имената им в Констативен акт, обр.15 подписи, не означава неизпълнение на описаните в същия СМР. Изводът в решението, чиято отмяна се иска, че процесните СМР са изпълнени, е направен не само въз основа на посочения констативен протокол, но и на останалите съставени в процеса на строителство актове и протоколи, вкл. Протокол обр.16 на държавна приемателна комисия за приемане на строежа, обсъдени в множество експертни заключения. С оглед изложеното, молбата за отмяна на заявеното основание – чл.303, ал.1,т.1 ГПК следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата, И. П. К., действащ като ЕТ “М.-П-И. К.“, чрез адв. П. П., с отговора на молбата за отмяна и в проведеното публично съдебно заседание, претендира присъждане на деловодни разноски. С оглед изхода на делото в настоящото извънредно производство и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на същия следва да се присъди сумата от 49 055 лв. – реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело. Като неоснователно се преценява заявеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като размерът на договореното и изплатено от страната адвокатско възнаграждение не надвишава минимума по чл.9, ал.4 вр. чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, молбата на [община] за отмяна на влязлото в сила Решение № 50086 от 03.02.2023г. по т.д. № 490/2021г. на ВКС, І т.о. ОСЪЖДА [община] да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ “М.-П-И. К.“, ЕИК[ЕИК] сумата от 49 055 лв., разноски за настоящото извънинстанционно производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.