Р Е Ш Е Н И Е № 449 гр. София, 26.10. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1629 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Х., в качеството му на [фирма], подадена срещу решение № 647/26.07.2010 г. по гр. дело № 288/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 20/22.01.2010 г. по гр. дело № 203/2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, в частите му, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Галена Х. К., на основание чл. 49 от ЗЗД, следните суми: сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й, в резултат на настъпило на 08.07.2004 г. ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от обезобразяване на лице, корем и дясно бедро; нарушения в участъка на десния ъгъл на устата, причиняващи постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота; трайни затруднения на движенията на левия крак; скъсяване на десен долен крайник и лека асиметрия на таза; трайно увреждане на периферното зрение; заболяване на щитовидната жлеза; нарушение в менструалния цикъл; херния; посттравматично стресово разстройство; травмена енцефалопатия и разстройство в адаптацията, съставляващи постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2004 г. до окончателното й изплащане; както и сумата 32 052.10 лв., представляваща обезщетение за причинените й, в резултат на настъпило на 08.07.2004 г. ПТП, имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за процедури по хидротерапия и балнеолечение, и за заплащане за придружител и транспорт за същите; заплащане на частна форма на обучение за три години (2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007 учебни години); заплащане на текущи (извършени и наложителни) операции за периода след 20.05.2005 г.; заплащане на изписаните по рецептите медикаменти за периода след 20.05.2005 г.; заплащане за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2004 г. до окончателното й изплащане. С определение № 1093/04.08.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване само на тази част от въззивното решение, с която касаторът е осъден да заплати законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер 90 000 лв., считано от 08.07.2004 г. до окончателното му изплащане. Допускането на касационното обжалване е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по материалноправния въпрос относно началната дата на възникването на акцесорното задължение за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, дължимо при ексцес – влошаване на здравословното състояние при непозволено увреждане, разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 10 от постановление № 4/30.10.1975 г. по гр. дело № 5/2009 г. на Пленума на Върховния съд. В касационната жалба по отношение допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение се поддържат оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В жалбата, в съдебното заседание и в писмена защита от страна на жалбоподателя се излагат доводи и съображения в тази връзка. Касаторът претендира и присъждане на разноските за настоящата инстанция по делото. От страна на ответницата по касационната жалба – ищцата Галена Х. К. – в отговора на касационната жалба и в съдебното заседание се излагат съображения за неоснователност на жалбата в разглежданата й част. Съдът, по поставения по делото правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, и при проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част, намира следното: С недопуснатата до касационно обжалване и влязла в сила част на въззивното решение, дължимото на основание чл. 49 от ЗЗД от касатора-ответник обезщетение за неимуществени вреди в размер 90 000 лв., е присъдено за установения по делото ексцес - последващото влошаване, допълнителните увреждания на здравословното състояние на ищцата (подробно конкретизирани в първоинстанционното решение), които са настъпили вследствие и след първоначалното й увреждане на 08.07.2004 г. и преди подаването на 06.07.2009 г. на исковата молба по настоящото дело, и без да са обхванати от присъденото в рамките на наказателното производство обезщетение по чл. 45 от ЗЗД. За да присъди законната лихва върху процесното по делото обезщетение за неимуществени вреди считано от датата на настъпването на процесното ПТП, т.е. от датата на първоначалното увреждане здравето на ищцата – 08.07.2004 г., въззивният съд не е изложил конкретни мотиви, а съгласно чл. 272 от ГПК е препратил в тази насока (както и относно размера на главното задължение за заплащане на обезщетение за процесните неимуществени вреди) към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е направил свои мотиви. В тях датата 08.07.2004 г. е посочена като “дата на увреждането по смисъла на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД”, респ. считано от тази дата е прието за основателно и акцесорното искане на ищцата за присъждане на законна лихва за забава. По този начин материалноправният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 10 от постановление № 4/30.10.1975 г. по гр. дело № 5/2009 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС № 4/30.10.1975 г.). Съгласно тези указания, вземането за обезщетение за влошаване здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, от който момент на ексцеса се дължат и лихвите върху това ново обезщетение – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Това разрешение следва от обстоятелството, че при ексцеса – при влошаването на здравословното състояние на увредения ищец, тези нови неимуществени вреди, които той търпи и за които му се дължи новото обезщетение, настъпват в един по-късен момент, следващ първоначалното увреждане, в причинна връзка от което са те. Именно поради това, че едва в този по-късен момент – с настъпването на ексцеса се завършва фактическият състав на деликта – настъпват вредите, за които се дължи новото обезщетение, то вземането за него възниква и става изискуемо от същия този момент на влошаването на здравето на увредения. От същия този момент и длъжникът – делинквентът, респ. отговарящият на основание чл. 49 от ЗЗД негов възложител на работа изпада в забава, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Едва от този начален момент на забавата се дължи и акцесорното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното обезщетение за периода на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД. Предвид горното разрешение на поставения в случая материалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от КТ, въззивният съд не само в противоречие с посочената т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 г., а и необосновано и в нарушение на материалноправните норми на чл. 86, ал. 1, изреч. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, е приел, че ответникът дължи на ищцата законната лихва, считано от датата на първоначалното й увреждане, а не от релевантният за това начален момент на забавата в случая – началният момент на всяко от установените по делото допълнителни увреждания на здравето й, представляващо ексцес - последващо влошаване на здравословното й състояние. Тези начални моменти не са установени конкретно по делото, въпреки множеството събрани доказателства (медицинска документация, свидетелски показания и заключения на комплексната съдебно-медицинска, съдебно-медицинската неврологична, съдебно-психиатрично-психологичната и комплексната съдебна неврологично-психиатрична експертизи) относно настъпването и наличието на процесните допълнителни последващи увреждания на здравето на ищцата през перода след датата на първоначалното й увреждане и до датата на подаването на исковата й молба по настоящото дело. При това положение и тъй като тежестта за доказване на началния момент на забавата е за ищцата, следва изводът, че акцесорната й претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е недоказана и неоснователна за периода от датата на първоначалното увреждане - 08.07.2004 г. до деня, предхождащ датата на подаването на исковата молба – 05.07.2009 г. За времето от датата на подаването на исковата в съда – 06.07.2009 г. до окончателното изплащане от ответника на обезщетението за неимуществени вреди в размер 90 000 лв., във всички случаи той дължи на ищцата и законната лихва върху тази сума, като законна последица от уважаването на тази главна парична претенция по делото (аргум. от чл. 214, ал. 2, предл. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изреч. 1 и с чл. 84 от ЗЗД). Горното обуславя извод за неправилност на въззивното решение в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 08.07.2004 г. – 05.07.2009 г. Това налага отмяната на въззивното решение в тази негова част, като вместо това следва да се постанови отхвърлянето на тази акцесорна претенция на ищцата – в частта й за посочения период. В останалата допусната до касационно обжалване негова част, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за времето от датата на подаването на исковата молба в съда на 06.07.2009 г. до окончателното изплащане на главницата, въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила в тази негова част. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната съдебна инстанция по делото, съразмерно с отхвърляната в него част от предявените по делото искови претенции, а именно – сумата 70 лв. Ищцата не е направила искане относно разноските пред касационната съдебна инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 647/26.07.2010 г., постановено по гр. дело № 288/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която Р. И. Х., в качеството му на [фирма] е осъден да заплати на Галена Х. К. законна лихва за забава за периода 08.07.2004 г. – 05.07.2009 г. върху обезщетението в размер 90 000 лв. за неимуществени вреди; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ претенцията на Галена Х. К. срещу Р. И. Х., в качеството му на [фирма], за заплащане на законна лихва за забава за периода 08.07.2004 г. – 05.07.2009 г. върху обезщетението в размер 90 000 лв. за неимуществени вреди; ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647/26.07.2010 г., постановено по гр. дело № 288/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, в останалата допусната до касационно обжалване негова част, с която Р. И. Х., в качеството му на [фирма] е осъден да заплати на Галена Х. К. законната лихва върху обезщетението в размер 90 000 лв. за неимуществени вреди, за времето от 06.07.2009 г. до окончателното изплащане на тази сума; ОСЪЖДА Галена Х. К. да заплати на Р. И. Х., в качеството му на [фирма], сумата 70 лв. (седемдесет лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.