Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * маловажен случай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 296

гр. София, 11 юли 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова
Галина Захарова
при участието на секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева
наказателно дело № 914/ 2014 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Ш. М. Ш. за възобновяване на нохд № 1528/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик .
Районният съд в гр. Пазарджик с присъда № 275 от 27.11.2013 г. по нохд № 1528/2013 г. признал подсъдимия Ш. М. Ш. за виновен в това, че на 25.03.2013 г. в гр.Паз., в собствения си лек автомобил държал акцизни стоки без бандерол - 40 кутии цигари на стойност 172 лева – немаловажен случай, и на същата дата и място продал на Т. В. Р. и Д. С. Е. акцизни стоки без бандерол - 10 кутии цигари на стойност 43 лева- немаловажен случай, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.55,ал.1, т.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.68,ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи при същите условия и наказанието една година лишаване от свобода, постановено по нохд № 1388/20110 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.
На основание чл.53,ал.1 ,б.”а” от НК съдът отнел в полза на държавата лек автомобил ”Ситроен К. Пикасо” и осъдил подсъдимия да заплати сторените по делото разноски.
Окръжният съд в гр. Пазарджик с решение № 53 от 09.04.2014 г. по внохд № 16/2014 г. изменил присъдата на районния съд, като отменил отнемането на лекия автомобил. В останалата част първоинстанционният съдебен акт бил потвърден.
В искането за възобновяване на делото и писмените бележки на защитата се твърди, че решенията на предходните съдебни състави са незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон и неспазване на процесуалните правила.
Изтъква се, че осъденият Ш. не е продавал цигари, а само е присъствал при продажбата. Атакува се и съставомерността на инкриминираната дейност като престъпление по чл.234 от НК, тъй като не е установен точният размер на акциза, който не е заплатен на държавата - обстоятелство от съществено значение за определяне на случая като маловажен.Защитата акцентира и върху наложеното на осъдения административно наказание по Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ и се позовава на забраната едно лице да бъде съдено два пъти за едно и също деяние.
В заключение се формулира искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия поради маловажност на случая чрез прилагане на чл.93, т.9 от НК или, алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените съображения.
Прокурорът пледира то да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
Искането е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и се отнася до съдебен акт - решение на въззивната инстанция, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Претенцията на осъдения Ш. е процесуално допустима, но неоснователна по същество поради следното :
1.Въззивният съд, въпреки лаконичността на изложените мотиви, не е допуснал съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху изграждане на вътрешното му убеждение по фактите. Извършената проверка не установи превратно ценени доказателства и пренебрегване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на правнозначимите обстоятелства, обхванати от предмета на доказване.
Защитата се позовава на пасивно поведение на съдебния състав, който не проявил активност да събере доказателства, изключващи участието на Ш. в инкриминираната продажба на цигари без акцизен бандерол.
Данните по делото показват обратното.
Съдът установил по категоричен начин, че на посочената в обвинителния акт дата подсъдимият продал на свидетелките Р. и Е. десет кутии цигари без бандерол за 32 лева. Обстоятелството , че парите били пренесени от неидентифицирано „момче от бензиностанция” не опровергава този извод. Извън съмнение е констатацията, че Ш. предоставил цигарите, като ги извадил от колата си, и ги предал на посредника. Без правно значение за съставомерността на деянието е дали той лично или чрез съпругата си - свидетелката Ж., е получил парите за цигарите. Обстановката ясно разкрива отчуждаване на предмета на престъплението и преминаването му от патримониума на подсъдимия в този на свидетелите - купувачи.
В тази връзка е уместно да се отбележи, че законодателят е дефинирал първия вариант на изпълнителното деяние на престъплението по чл.234, ал.1 от НК чрез несвършен вид на глагола – „продава”, което насочва към извършвано и продължаващо в момента действие, а не предпоставя вече реализирана веднъж или многократно продажба. Престъпление по чл.234, ал.1 от НК би било осъществено и в случаите, когато акцизните стоки само се предлагат за продан, например ако се изложат в търговски обект. В конкретния случай подсъдимият използвал друг подход за разпространение на стоката, популяризирайки в определен градски район готовност да продаде евтини цигари. По този начин той осъществил и инкриминираните съставомерни действия - продал част от цигарите, а останалите държал в тайник в колата.
2.Напълно произволно и лишено от убедителност е и твърдението , че цигарите били за лична употреба. Фактът, че случайни купувачи веднага получили част от стоката при предварително уточнена цена, както и укриването на останалите 40 кутии в кухина на автомобила, прави лишена от логика версията за запасяване поради предстоящо заминаване в чужбина.
3. Настоящият състав не споделя разбирането на защитата за доказателствен дефицит, настъпил поради процесуални нарушения. Това оплакване се аргументира с твърдение, че по този начин съдът пропуснал да установи точния размер на акциза, дължим за инкриминираните стоки, което довело до незаконосъобразно изключване на маловажност на случая съгласно чл.93,т.9 от НК.
Претенцията на защитата за квалифициране на деянието като маловажен случай / с последица отпадане на неговата противоправност по НК/, е лишена от легално основание.
Престъплението по чл.234 от НК систематично е ситуирано в Глава шеста на НК, посветена на престъпления против стопанството, в раздел втори, включващ престъпления в отделни стопански отрасли. Престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи са обединени в Глава седма от НК и там са престъпните състави, регламентиращи посегателствата върху данъчните отношения. Налага се заключение, че обектът на увреждане по чл.234 от НК надхвърля обществените отношения, регламентиращи правото на държавата да събере определен данък, и се разпростира върху сложната система на търговския оборот. Последният зависи от движението на стокови и парични потоци, намиращи се под прякото влияние на данъчното законодателство, но със самостоятелно значение извън необходимостта от попълване на фиска. В подкрепа на този ред на мисли е и обстоятелството, че предмет на престъплението по чл.234 са продаваните стоки, а не неплатеният данък /арг. от чл.234, ал.2, т.3 и ал.3 от НК /
Ето защо, макар неплатеният акциз да е имплицитна част от стойността на предмета на престъплението по чл.234,ал.1 от НК, точният размер на данъка не е от естество да определи съставомерността на деянието на плоскостта на разграничаване на маловажните от немаловажните случаи.
Както е добре известно маловажен е този случай, при който степента на обществена опасност и моралната укоримост са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Стойността на предмета на конкретното престъпление - 215 лева, правилно не е приета за доминиращ елемент в комплекса от фактори , характеризиращи деянието и дееца. Съдът е отбелязал, че разкриването на престъпната дейност на подсъдимия е провокирано от популярносттта му на продавач на цигари без бандерол, който не е се отказал от този източник на доходи въпреки условното наказание за същото престъпление. Проявената от него активност и изцяло користните подбуди показват висока степен на обществена опасност на дееца и опровергават аргументите на защитата за малозначителност на деянието, което се вписва в общата картина на масови пласьори на акцизни стоки без бандерол.
4. Несподелими са и доводите на искателя, че е наказан два пъти за едно и същи деяние – веднъж по административен ред на основание чл.123,ал.6 от ЗАДС чрез сключване на споразумение с Агенция Митници , и втори път с коментирания съдебен акт.
Оплакването поставя за пореден път въпроса за съотношението между административна и наказателна отговорност. Настоящият състав намира, че в една добре структурирана правна система наказателната и административната отговорност не би следвало да имат зони на тъждественост, предизвикващи конфликт с правилото „non bis in idem” чрез едновременно санкциониране на едно и също деяние като административно нарушение и като престъпление.
Възприетата от българската правна традиция диференциация на наказателната отговорност винаги е признавала примата на наказателноправните пред административноправните норми ТР № 85/1066 г. на ОСНК на ВС , ТР №51/1979 г. на ОСНК на ВС. Принципно, едно деяние, третирано като престъпление, не би следвало да бъде предмет на административна санкция /вж. чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН/. Административната отговорност, която е насочена към ограничен кръг правонарушения с по-ниска степен на обществена опасност, се реализира по самостоятелен процесуален ред, характеризиращ се с по-голяма бързина и оперативност. Ето защо тя дефинитивно е в състояние да изпревари времево наказателната процедура, която е съобразена с други нива на отговорност, определени от важността на защитаваните лични и обществени интереси. Подобна хипотеза не препятства реализирането на наказателната отговорност, а по силата на принципа „ non bis in idem” изключва административнонаказателната санкция. Съгласно чл.70, ал.1, б.”г” от ЗАНН, когато с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административно наказание, е престъпление, административното производство се възобновява, което води и до отмяна на наказанието и прекратяване на производството.
Водим от горното и след като не установи предпоставки за възобновяване на делото , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,
Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ш. М. Ш. за възобновяване на нохд № 1528/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.
2.