4 Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 13 ноември 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор К. И. изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 822/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Г. Д. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила определение № 25/04.06.2018г. на Военно-апелативен съд на Република България, постановено по чнд № 26/2018г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 11/27.02.2018г. по чнд № 215/2017г. на Софийския военен съд. В искането за възобновяване и допълнителните съображения към него са заявени основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че постановените спрямо осъдения съдебни актове са резултат от несправедлив процес- при липса на компетентност на военния съд да разглежда производството и при „подстрекаване” на свидетелите да лъжесвидетелстват. В съдебно заседание на касационната инстанция, защитникът на осъдения застъпва становище за основателност на направеното искане. Прокурорът застъпва позиция за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, установи следното: С атакуваното определение Военно-апелативният съд е потвърдил определение №11/27.02.2018г. по нчд № 215/2017г. на Софийски военен съд, с което на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК на осъдения И. Д. са групирани наказанията по нохд № 155/2014г. на СВС, нохд № 150/2016г. на СВС и нохд № 217/2011г. на СВС на осн. чл.25, ал.1` във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК. Определението е постановено на 04.06.2018г., когато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен касационен контрол. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирано лице и е депозирано в законоустановения по чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Установено е по делото, че спрямо осъдения Д. са постановени следните осъждания: 1. С присъда по нохд № 217/2011г. на Софийски военен съд, влязла в законна сила на 18.04.2013г., И. Д. е осъден за деяние по чл.252, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, извършено в периода от м.10.2006г. до м.10.2010г., като му е наложено наказание 5/пет/ години лишаване от свобода, 5000/пет хиляди/ лева глоба и конфискация на 3 бр. автомобили. - със същата присъда осъденият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, извършено в периода от 16.07.2007г. до 14.12.2007 година, като му е наложено наказание 1/една/ година лишаване от свобода. - на осн. чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК съдът групирал посочените по-горе наказания, като наложил най-тежкото от тях- 5/пет/ години лишаване от свобода, като към него присъединил кумулативните наказания – глоба и конфискация. 2. С присъда по нохд № 155/2014г. на Софийски военен съд, влязла в законна сила на 27.10.2015г. И. Д. е осъден за деяние по чл.345 от НК, извършено на 01.10.2013г., като му е наложено наказание 10/десет/ месеца лишаване от свобода. 3. С присъда по нохд № 150/2016г. на Софийски военен съд, влязла в законна сила на 15.11.2017г. молителят е осъден за деяние по чл.212, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 10.12.2012г. до 14.05.2013г., като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2/две/ години и 6/шест/месеца. С атакуваното по реда на възобновяването определение Военно Апелативният съд е утвърдил извода на първоинстанционния съд, че по отношение на осъдения Д. са налице предпоставките за групиране на наложените му с присъди по нохд № 155/2014г. на Софийски военен съд и по нохд № 150/2016г. на СВС наказания, като се определи най-тежкото измежду тях, а именно- 2/две/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода, а наложеното наказание по нохд № 217/11г. на СВС следва да бъде изтърпяно отделно, тъй като не се намира в съвкупност с останалите две осъждания. Неоснователно е възражението, че Военно-апелативният съд не е разполагал с правомощия да се произнесе в процедурата по чл.306, ал.1, т.1 от НПК във връзка с искането за групиране на наложените на осъдения наказания. Отдавна е изяснено/ т.3 на ТР № 3/2009г. на ОСНК/, че съгласно чл.39, ал.1 от НПК компетентен да определи общо наказание/по правилата на чл. 25 от НК, чл. 23 от НК и чл. 27 от НК/ за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В настоящия случай последната влязла в сила присъда е тази по нохд № 150/2016г. на Военен съд- София и именно той се е явявал компетентния съд в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, въпросите по които са разрешени с атакувания понастоящем съдебен акт. Без разглеждане следва да се оставят доводите на жалбоподателя, наведени във връзка с оплакването за справедливостта на процеса, доколкото свидетели били депозирали неверни показания. В процедурата по чл.306, ал.1, т.1 от НПК не се събират гласни доказателствени средства, а единствено – на базата на доказателствено обезпечени данни за осъжданията на дееца, се преценяват предпоставките по чл.23, чл.25 и чл.27 от НК. В настоящия случай инстанциите по същество са се позовали на данните от свидетелството за съдимост на осъдения Д., както и на писма от ВОП, и МП ГД”ИН” относно начина на изтърпяване на наложените спрямо него наказания „лишаване от свобода” и срока на предварителното му задържане, както и на Решение №10/10.04.2017г. по внохд № 86/2016г. на Военно-Апелативния съд, присъда № П 217/16.02.2011г. по нохд № П 217/2011г. на Софийски военен съд, определение № П 217/2011г. по нохд № П 217/2011г. на СВС, присъда № 155/01.12.2014г. по нохд № 155/2014г. на СВС, присъда № 56/20.10.2016г. по нохд № 150/2016г. на СВС, като пред тях не са разпитвани свидетели. Очевидно молителят претендира съществени процесуални нарушения, свързани с допускането, събирането и анализа на свидетелски показания в отделните производства по нохд № 217/2011г. на СВС, нохд № 155/14г. на СВС и нохд № 150/2016г., по които са постановени влезли в сила съдебни актове, които не са предмет на проверка в настоящото производство. Неподкрепената с конкретни съображения претенция за материална незаконосъобразност на атакуваното определение, също е неоснователна. Добре е видно, че деянията по нохд № 155/14г. на СВС и по нохд № 150/2016г. на СВС са осъществени при условията на реална съвкупност- преди да е имало влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. Паралелно с това - тези деяния/ по нохд № 155/2014г. на СВС и по нохд № 150/2016г. на СВС/ са извършени и довършени след като е била влязла в сила присъдата по нохд № 217/11г. на СВС- 18.04.2013година. Затова контролираните съдебни инстанции принципно правилно са разрешили въпросите относно начина на групиране на наказанията, приемайки, че по отношение на осъжданията по нохд № 155/14г. на СВС и по нохд № 150/2016г. на СВС са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо най-тежко наказание в размер на 2/две/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода, а що се касае до осъждането по нохд № 217/11г. на СВС - то не се включва в съвкупността и наложеното по него наказание следва да се изтърпи отделно, тъй като последващите осъждания са в условията на рецидив спрямо него. С оглед на гореизложеното настоящият състав, счита че в случая не са допуснати претендираните в искането за възобновяване нарушения, поради което и на основание чл.426 във връзка с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения И. Г. Д. за възобновяване на наказателното производство по чнд №26/2018г. на Военно Апелативен съд на Република България и отмяна на влязлото в сила определение № 25/04.06.2018г. на Военно-апелативен съд на Република България, постановено по чнд № 26/2018г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 11/27.02.2018г. по чнд № 215/2017г. на Софийския военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: