Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 19 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…....Руско КАРАГОГОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2256 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба адв. К. – защитник на подсъдимия Р. К. П. срещу решение, постановено по внохд № 306/12г. на Апелативен съд гр. Пловдив. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо предвид здравословното състояние на подсъдимия и изразената критичност към извършеното. Настоява се за изменяване на решението като се намалят наложеното наказание лишаване от свобода и присъдените обезщетения по гражданските искове. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите доводи и искане. Особеният представител на частния обвинител и граждански ищец А. Я. – адв. Д., дава становище за неоснователност на жалбата. По отношение на искането за намаляване размера на наказанието представя писмено възражение. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди по гражданския иск е справедливо. Становището за неоснователност на жалбата се поддържа и от особения представител на частния обвинител и граждански ищец А. М. – адв. Т., която предлага решението на апелативния съд да се остави в сила. Частният обвинител А. В., редовно призована, не се явява в съдебното заседание на касационния съд. Представителят на ВКП изразява мнение, че с решението си касационният съд следва да допринесе за уеднаквяване на съдебната практика относно обезщетението по предявен граждански иск. В последната си дума подсъдимият П. изразява съжаление за случилото се. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 25 от 08.06.12г., постановена по нохд № 213/12 г. на Пазарджишкия окръжен съд, подсъдимият Р. К. П. бил признат за виновен в това, че на 18.11.2011г. в курорта „Ц. чарк” по главен път ІІІ-376, 4-ти километър, управлявайки лек автомобил марка ”Опел”, модел „А.-комби”, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал. 2 и чл.21, ал.1 и 2 от ЗДП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на З. В. Я. и средна телесна повреда на А. М. М., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, б. „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 и 2 от ЗДвП, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр с чл.54, ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода срок от седем години. На основание чл.343г, във вр с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият П. бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Със същата присъда подсъдимият П. бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място управлявал лек автомобил марка ”Опел”, модел „А.-комби”, с ДК [рег.номер на МПС] в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред с Наказателни постановления на Началника на РУП Пещера, както следва с №297/01.06.2011г., влязло в сила на 01.08.2011г. и с №190/27.04.2011г., влязло в сила на 21.09.2011г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 1 от НК, във връзка с чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54, ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода срок от девет месеца. На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият Р. П. бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил подсъдимия да изтърпи едно общо най - тежко наказание в размер на седем години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затвор, към което наказание на основание чл.23, ал.2 от НК присъединил наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл. 68, ал. 2 от НК съдът постановил да не се изтърпява отложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, по присъда №42/05.04.2011г. по НОХД №89/2011г. по описа на РС- Пещера, изменена с Решение №107/20.05.2011г. по ВНОХД №280/2011г. по описа на ОС- Пазарджик, в сила от 20.05.2011г. Със същата присъда подсъдимият Р. П. бил осъден да заплати в полза на малолетната А. З. Я. чрез представляващия я особен представител адв. Г. Л. Д. сумата от 170 000лв., обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане, като гражданският иск бил отхвърлен до пълния му размер като неоснователен. Със същата присъда подсъдимият Р. П. бил осъден да заплати в полза на непълнолетния А. М. М. лично и със съгласието на особения представител адв. А. В. Т. сумата от 25 000 лв., обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане, като гражданският иск бил отхвърлен до пълния му размер като неоснователен. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на ДТ върху уважените граждански искове и на направените разноски по делото. Предмет на настоящото дело е касационната проверка на решение № 151 от 19.10.2012г., постановено по внохд № 306/12г. на Апелативен съд гр. Пловдив. С цитираното решение първоинстанционната присъда била изменена, като: - подсъдимият П. бил оправдан да е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП; - наложеното наказание за престъплението по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б” пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК било намалено на шест години и два месеца лишаване от свобода; - наложеното наказание за престъплението по чл.343в, ал.1 от НК било намалено на осем месеца лишаване от свобода; - определеното по реда на чл.23, ал.1 от НК общо наказание било намалено на шест години и два месеца лишаване от свобода; - присъденото обезщетение в полза на А. З. Я. било намалено на 100000лв. и ДТ върху уважената част на гражданския иск съответно намалена на 4000 лв. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Не могат да бъдат възприети доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Съдебното производство пред окръжния съд се е развило по глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият П. признал изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило определянето на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства първоинстанционният съд е отчел проявеното критично отношение към извършеното и заболяването на подсъдимия от дегенерация на ретината (кокоша слепота), а като отегчаващи – миналите осъждания за престъпления по чл.343б от НК и лошите характеристични данни. Подсъдимият е 57 годишен ( [дата на раждане] ), която възраст не може да бъде приета за напреднала и съответно да бъде фактор, смекчаващ отговорността. Определянето на наказанието при баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства около средния предвиден за престъпленията размер, с извършената корекция от страна на въззивния съд на приложението на чл.58а, ал.1 от НК, съответства на обстоятелствата от значение за реализиране на отговорността и е справедливо. Подсъдимият следва да търпи общо наказание в размер на шест години и два месеца лишаване от свобода за две престъпления, като спрямо него е намерила приложение и разпоредбата на чл.68, ал.2 от НК, като е освободен от ефективното изтърпяване на условното наказание, наложено по предходна присъда, в размер на шест месеца лишаване от свобода. С оглед изложеното липсват основания за допълнително смекчаване на отговорността. Оплакването в жалбата за несправедливост при определяне на обезщетението по предявените граждански искове също е неоснователно. По отношение на присъденото обезщетение в полза на малолетната А. Я. инстанционните съдилища са изложили доводи, които се споделят от касационния съд. Обстоятелствата, че малолетното дете е лишено завинаги от родителска грижа и подкрепа предвид смъртта на единствения си родител – майката З. Я., както и липсата на каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на резултата, са били отчетени от съдилищата. Въззивният съд е намалил присъдената сума в полза на малолетната Я. на 100000 лв., който размер е съответен на утвърдената съдебна практика и е в съответствие с принципа на справедливостта, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение на А. М. е леко завишено по размер в сравнение с критериите, установени в практиката за репариране на вреди от непозволено увреждане. В случая обаче липсват основания за намаляването му. От показанията на св. М. Топалова се установява, че и към момента на разглеждането на първоинстанционното дело, здравословните проблеми на М. от пътното произшествие не са отзвучали – последният получавал припадъци трикратно след произшествието, имал постоянно главоболие и реагирал болезнено на светлина. Предвид така събраните доказателства касационният съд намери, че присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец А. М. е справедливо и няма основания да бъде намалено. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151 от 19.10.2012г., постановено по внохд № 306/12г., на Апелативен съд гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: