О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60655 София, 03.08.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело №4776/2016 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното : Производството е по чл. 288 ГПК . Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. чрез адв. К. Б. , срещу решение №1132 от 03.06.2016г по в.гр.д № 812/2016 г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №5418 от 24.18.2015г по гр.д. № 227/2014г на Благоевградски окръжен съд .Отхвърлен е иск на настоящия касатор за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 180 000 лева от нарушаване на правото на ЕС, чрез бездействия на посочения като ответник Окръжен съд Кюстендил при издадена от този съд Европейска заповед за арест (ЕЗА) в производство , приключило с постановяването на осъдителна присъда . След взизане в сила на присъдата ищецът е бил задържан в Кралство Испания и предаден на българските власти при обстоятелства ,довели до невъзможност за него да се ползва от правата по Рамково решение 2002/584/ПВР при задължането му в друга страна- членка. В реда на хронологията се сочи ,че с определение от 27.11.2007г по н.о.х.д № 148/2005г на Кюстендилски ОС,е била издадена ЕЗА с цел «провеждане на наказателно преследване» срещу ищеца . Твърди се нарушаване правото на ЕС, тъй като след постановяване , респ след взизане в сила на присъдата Кюстендилски ОС не издава нова заповед за арест (ЕЗА) в която да се отрази ,че исканото за задължане вече е с различна цел ,а именно «привнеждане в изпълнение на наложеното наказание»(т.1.8 и т. 5.2 раздел пети от исковата молба ). Според твърденията в исковата молба, в изпълнение именно на ЕЗА ,издадена с цел «провеждане на наказателно преследване», ищецът е задължан на 05.12.2011г в Кралство Испания ,и предаден на българските власти за привеждане в изпълнение на наложено наказание (т.1.9 от и. м.).Приведен е в затвора [населено място] , където изтърпява наказанието и понастощем. Възобновяване на делото е отказано .Така ищецът счита ,че е лишен от правата си по чл. 4а т.1,б.»г» и т.3 създадени с Рамково решение 2009/299 ПВР на Съвета за изменение на Рамково решение 2002/584 ПВР на Съвета ,по- специално от възможността да поиска от испанския съд да упражни правомощията си като откаже да изпълни ЕЗА(т.1.10 от исковата молба ) ,освен това е увреден при изпълнение на ЕЗА поради противоречие с гаранциите по цитирания текст на Рамковото решение , като е бил лишен от право да поиска възобновяване на съдебното производство ,водено срещу него (т.1.12 ,и-м.) на основание ,по което възобновяване не може да бъде отказано. Не са били дадени гаранции от българската държава за възобновяване на производството , съответно в последствие възобновяване на делото е отказано.Гаранциите по §4а от Рамковото решение,в случаите на ЕЗА,издадени въз основа на задочно поставновени присъди, испанският съд не е могъл обективно да приложи в неговия случай , тъй като не е бил уведомен за издаването на задочна присъда срещу ищеца. На следващо място, ищецът Т. изтъква лишаване от възможността да поска от испанската държава да му бъде дадена възможност да изтъпри наказанието си в страната , с която има трайно установени връзки - нарушено е пряко произтичащо от общностното право( чл. 4 т.6 от РР 2002/584/ПНР ) субективно право на ищеца. От нарушаване на посочените права се заявяват неимуществени вреди , акцентира се здължението на държавите по силата на чл. 288 ДФЕС (т.1.13 от и.м) Ищецът е репликирал възраженията на ответника за липса на нарушение от страна на съда. В писмено страновище изтъква ,че към момента за задържането и предаването на ищеца Кюстендилски ОС не е известил компетентните органи ,че оттегля ЕЗА от 2007г, или че същата е загубила действие поради влязла в сила присъда по н.о.х.д № 185/2005 на КОС , а ищецът е бил предаден на българската дъргжава именно въз основа на ЕЗА ,издадена от този съд през 2007г и от това са произтекли претендираните вреди .В защитата си по делото е подържал тези доводи за допуснато от ответника нарушение . Искът е предявен на основание чл.4, §3 от ДЕС, разгледан от съдилищата по реда и предпоставките на ЗОДОВ срещу Кюстендилския окръжен съд. По делото е възникнал спор относно правнорелевантните факти. Първоинстанционният съд е изискал в цялост приключилото нохд 284/2005г на КОС, образувано по обвинителен акт срещу ищеца и други лица.За първото съдебно заседание настоящият касатор е призован чрез защитника си в досъдебното производствно и не се е явил лично ,поради което мярката му за неоткронение е променена в «задържане под стража» Същият е обявен за общонационално издирване ,което не е дало резултат .С определение от 27.11.2007г на КОС е издал ЕЗА ,с реквизитите по чл.37 ЗЕЕЗА, с цел провеждане на наказателно преследване. Съответната дирекция на МВР е уведомила КОС за задържане на ищеца в Кралство Испания на 14.04.2009г ,по което задържане ,предаване на В. Т. от испанските власти не е установено.По наказателното дело са постъпили данни ,че срешу ищеца е висящо наказателно производство в Кралство Испания ,в съдебна фаза. Към този момент осъдителната присъда на КОС не е била влязла в сила..Присъдата е влязла в сила на 28.10.2009г , след като решението на САС за нейното потвърждаване от същата дата не е обжалвано. Няма данни ищецът да е бил снет от международно издирване. Чрез договорно ангажиран защитник , на 21.09.2020г същият е поискал възобновяване на наказателното производство , отказано поради пропуснат срок по чл.423, ал.1 НПК .При отказа е прието ,че срокът е започнал да тече от 14.04.2009г, когато ищецът е задължан в Кралство Испания въз основа на издадената от Кюстендилски ОС ЕЗА .Междувременно ,на 07.02.2011г ищецът е задържан в Р.Италия, но два дни по- късно е освободен поради неполучаване на достатъчно информация от българските власти . Имало е данни за въведен в ШИС сигнал за международно издирване от испанските власти за арест и екстрадиция по ЕЗА , издадена от испански съд в [населено място]. На 08.02.2011г Окръжна Прокуратура К. е издала ЕЗА с цел изпълнение на влязлата в сила присъда ,представена в копие по делото. От постановление на ВКП от 13.12.2011г, отдел «Международно-правно сътрудничество» и протокол относно екстрадицията, първоинстанционният съд е направил фактичски извод ,че на 05.12.2011г ищецът е бил задължан и на 16.12.2011г съответно предаден на българските власти на основание последната ЕЗА ,издадена от Прокуратурата на 08.02.2011г с цел изпълнение на наказанието лишаване от свобода.Твърденията на ищеца са останали противоположни. Доказателственото искане на ищцовата защита за прилагане в цялост на преписка П-8/2010г на ОП К., която съдържа документите по привеждане в изпълнение на ЕЗА , е отхвърлено . Макар да е изтъкнал установена практика на СЕС,че възможността да се получи обезщетение от държава -членка за нарушение на общностното право е необходима особено когато , както е в настоящия случай , пълното действие на общностите норми е поставено в зависимост от действия на държавата и следователно , при липсата на такива частноправните субекти не могат да предявят пред националните юрисдикции правата ,произтичащи от общностното право ,първоинстнационният Благоевградски ОС , е отхвърили иска поради изключенията , които създадения с РР 2009/299/ППВ нов §4а е предвиждал . Изтъкнато е, че ищецът черпи права от нарушение , поставило го в невъзможност да иска от съда в Кралство Испания да откаже изпълнение на ЕЗА ,без да е доказано ,че в случая е приведена в изпълнение сочената от ищеца ЕЗА , издадена от ответника КОС през 2007г .Не е осъществено предаване от испанските на българските власти след задържането на 14.04.2009г , в изпълнение на първата ЕЗА. Не е установена и причината, но по косвен път БлОС е заключил, че предаване не е осъществено поради висящи производства срещу ищеца в тази страна Пропускането на срока за възобновяване при задочното осъждане се дължи на поведението на самия ищец ,като е обсъдена изменената редакция на чл.423, ал.1 НК (ДВ бр.93/25.11.2011г). Налице е и хипотеза , в която факултативните основания за отказ на изпълняващата държава по §4а при ЕЗА с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода в задочно воден процес,не могат да бъдат изтъквани .Както в издадената от КОС ЕЗА с цел провеждане на наказателно производство , така и в издадената на 08.02. 2011г от ОП-К. ЕЗА е посочено, че ищецът е призован лично или е уведомен по друг начин за датата и мястото на заседанието , но е напуснал границите на Р. България въпреки наложената забрана за това .Изводите са основани на доказателствата по приложеното наказателно производство .В този случай съгласно § 4а от РР 2002/584/ПВР правомощието за предаване не е обусловено от предоставянето на гаранции от издаващата държава за възобновяване на задочно проведен процес и отказ на това основание от изпълняващата държава-членка е изключен .Дори ако се приеме ,че ответникът КОС е бил задължен след взилане в сила на задочната присъда да оттегли издадената ЕЗА с цел наказателно преследване , отговорността не слдва да се ангажира , тъй като не е налице причинна връзка между твърдяните вреди и процесуалните действия и бездействия на ответника .Ищецът е бил регистриран в ШИС -2 на основание ЕЗА издадена от ОП К. на 08.02.2011г с цел изпълнение на присъдата ,в която връзка е изтъкнат чл. 26, 27 от РР 2007/533/ПВР. . Въззивният съд на свой ред е оставил без уважение искането на жалбоподателя(понастощем касатор), да бъде приложена в цялост преписката по екстрацицията му. Като основание на иска е възприет чл. 4, § 3 от ДЕС , вр. чл . 4от ЗОДОВ. Въззивният съд е прел фактическата обстановка по делото за изяснена от първоинстанционния съд и фактическите изводи в решението са възприети при условията на чл.272 от ГПК.Посочено е ,че ищецът е бил подсъдим по НОХД № 184/2005г. по описа на Окръжен съд Кюстендил и че с определение от 27.11.2007 г. съдът е разпоредил издаване на Европейска заповед за арест (ЕЗА) с цел на задържането – провеждане на наказателно преследване. По делото е постановена осъдителна присъда от 21.01.2009 г и на 08.02.2011г. Окръжна прокуратура К. . е издала ЕЗА с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода.Ищецът е задържан в Кралство Испания и предаден на българските власти на 16.12.2011 г. За да потвърди отхвърлянето на иска по същество, въззивният съд е изложил единствено свои съображения от правна страна. Решаващо е приел ,че претендираната вреда не е от кръга актове и действия ,визирани в чл. 2 ЗОДОВ и съгласно ТР№5/2013 г на ОСГК на ВКС съдът е легитимиран да представлява държавата в ограничено посочени случаи. Когато се касае до оплакване от действията на съда във връзка с проведено срещу ищеца наказателно производство, мотивите на ТР№5/2013 г на ОСГК на ВКС са изтъкнати от Софийски апелативен съд като приложими.Достатъчно основание за да се отхвърли предявения срещу ответника иск е,че според тълкуването ,приложимо във всички случаи на незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи по наказателни дела ,отговорността за вреди се поема от този ,който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата. Следващото съображение за отхвърляне на иска са твърдения на ищеца в исковата молба , възприети и обсъдени от въззивния съд като основани единствено на факта, че Окръжен съд Кюстендил не е издал друга ,нова ЕЗА в която да е отразено, че целта на задържането е привеждане в изпълнение на наложено наказание. Въззивният съд е изтъкнал ,че в чл. 56 , ал.1 ЗЕЕЗА са посочени компетентните органи ,които издават ЕЗА за Р.България.Съдът издава ЕЗА за подсъдим , а прокурорът – за осъден с влязла в сила присъда и следователно КОС не е имал задължението и правомощието да издава ЕЗА след влизане на присъдата в сила, каквото е „ основното обстоятелство , на което ищецът основава претенцията си„ Поради това е прието ,че за отговорността на ответника е без значение въз основа на коя от двете ЕЗА ищецът е бил задържан в Кралство Испания . Оплакванията на ищеца от решението на първата инстнация,фактическите твърдения и прави доводи на защитата не са обсъдени от въззивния съд в решението . В касационната жалба отново се поддържа,че фактическата обстановка е различна от въприетата по делото и че ищецът е задържан именно въз основа на ЕЗА от 27.11.2007г , като същата е била преведена и изпратена /за което има косвени доказателства/,съответно разгледана в проведеното съдебно заседание на Централен следствен съд Мадрид ,Испания на 07.12.2011г. Оспорват се и двете правни съображения на въззивния съд. Подчертава ,се при обжалване на първоинстанционното решение жалбоподателят не е твърдял КОС да е имал задължение да издаде ЕЗА след влизане в сила на постановена от него присъда , а че е следвало този съд да отмени издадената ЕЗА (която след издаване на присъдата вече не отговаря на действителната фактическа обстановка ) както и да уведоми компетентния орган (в случая Прокуратурата на РБ )че същата е загубила действие , поради влязлата в сила присъда.Липсват мотиви на САС по заявеното фактическо основание ,което засяга правото на защита ,накърнено е изискването за справедлив съдебен процес.Излагат се съображения в подкрепа на правното основание на иска при факти ,които съдилищата не са взели предвид. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване касателно прякото приложение на двете рамкови решения и позоваването на тях до транспонирането им в процес срещу държавата и по въпрос следва ли разпоредбите на РР 2002/548/ПВР и РР2009–299/ПВР да се тълкуват като допускащи ситуация като разглежданата в главното производство ,при която след постановяване на задочна присъда, властите са издали ЕЗА с цел гарантиране изпълнението на присъдата ,но не са оттеглили предходна ЕЗА ,издадена с цел осигуряване явяването на лицето пред съд, като в резултат се е стигнало до невъзможност на задържаното лице да се възползва от правата по член 4а от РР 2002/584/ПВР пред съда на изпращащата държава ,както и да поиска възобновяване на наказателното производство от молещата държава. В изложение, касаторът е поставил въпрос относно прилагането на ТР№5/2015г ОСГК , на което се е позовал въззивния съд - дали в него са тълкувани всички хипотези на отговорност на съдилищата за вреди ,включително за отговорност на националния съд при нарушаване правото на ЕС .Формулира се и въпрос допустимо ли е посредством тълкувателни решения, задължителни за съдилищата , държавите - членки да изключват отговорността на съдебните органи за вреди от нарушаване правото на ЕС.Сочи се основание по чл.280 ал.1, т.3 по тези въпроси. Формулиран е и въпрос: „ Допустимо ли е при преценка основателността и доводите и възраженията на страните съдът да не изхожда от факти , на които страните се позовават и да извлича правни последици от фактически обстоятелства ,които страната не е посочила”. По въпроса се сочи основание за допускане до обжалване съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК и се прилага практика на ВКС . Вторият от формулираните въпроси се сочи и като въпрос , свързан с тълкуване правото на ЕС, поради което се изтъква необходимост настоящият съд да направи преюдициално запитване до СЕС . Отговор не е постъпил . С определение №173 от 13.06.2017г на настоящия състав на ВКС произвоството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно постановление по т.дело № 2/2015 г. на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС тъй като негов предмет на тълкуване е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС.Искането за приемане на тълкувателно постановление е отклонено от Колегиите на ВКС и ВАС и тълкувателното производство е прекратено с определение от 25.03.2021г предвид приети законодателни изменения ,поради което настоящето касационно производство е възобновено и насрочено за произнасяне в производството по чл.288 ГПК с определение №128 от 20.04. 2021г на ВКС , 3-то г.о Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира ,че при дадения от въззивният съд отговор на първия от формулираните въпроси, във втората му част , свеждащ се до въпрос следва ли в резултат на тълкуването , дадено с Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г на ОСГК съдилищата да не отговарят за вреди от нарушаване правото на ЕС , е изпълнено условието същият да е произнесен от въззивния съд в решаваща за изхода на спора насока. Въпросът за надлежния ответниик, като процесуален субституент на държавата в исково производство по реда на ЗОДОВ, при разглеждане на иска за вреди от нарушаване на общностното право , е произнесен в решението с отхвърляне на иска по основание , без да намерят приложение указания ,свързани с процесуални изисквания към дейността на съда при така възприетото от въззивата инстанция тълкуване, изведено от мотивите на Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г на ОСГК , при евентуално ненадлежно посочен ответник по иска. Позоваване на тълкувателно решение , което още към момента на своето постановяване от ОСГК визира друга , вече променена редакция на закона (преди ЗИД на ЗОДОВ , ДВ бр 38/2012г.) ,за да се постанови разрешение относно необхваната от задължителното тълкуване хипотеза , допуска изтъкването на посоченото от защитата основание на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК поради което е осъществено и специалното селективно основание за допускане до касационно обжалване по поставения първи въпрос . С отрицателни последици за ищеца поради същото тълкуване се обосновава вторият от формулираните въпроси в изложението : “Допустимо ли е посредством тълкувателни решения, задължителни за всички съдилища ,държавите-членки да изключват отговорността на съдебните органи за вреди от нарушаване правото на ЕС“., Тезата в условието на въпроса не следва от съдържанието на нито едно тълкувателно решение , включително изтъкнатото от въззивния съд в случая. Също така ,.Софийски апелативен съд не е приемал , че Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г на ОСГК съдържа задължително тълкуване за случая по делото. Държавите- членки не могат да изключват своята отговорност за вреди , причинени от национални съдилища при нарушение на общностното право , но и подобно изключване не е изводимо от съществуването на тълкувателна уредба от вида на предвидената в ЗСВ и осъществявана от върховните съдилища в Републиката , имаща за цел да посочи точното съдържание на национален закон Тълкуване в тези рамки е дадено и с приемането на ТР по т.д №5/2013г на ОСГК по въпроси срещу кой орган и по какъв ред правото на обезщетение за вреди се реализира срещу държавата, в отделни законови хипотези , ограничително изброени Въпросът в изложението не е конкретен,не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и по него касационно обжалване не следва да се допуска. Ако се приеме, че надлежен ответник по иска е друг орган в системата на съдебната власт ,който не е съд и е различен от посочения в настоящата исковата молба, то въззивният съд е следвало да предприеме съответни процесуални действия в хода на съдебното производство, преди да обяви изводите си с решението. Не е необходимо в случая този правораздавателен критерии да се извежда от практиката на СЕС, а още по- малко да се поставя въпрос за нейното създаване .Касае за практиката по прилагането процесуалния закон и не е необходимо отправяне на преюдициално запитване по въпрос , в съдържанието на който евентуално допуснато процесуално нарушение от съд ,разглеждащ иск за обезщетение се въприема от ищовата страната като наложен чрез задължително тълкуване ред,недопустимо целящ да ограничи отговорността за нарушение на правото на ЕС . Третият формулиран въпрос е “при преценка основателността на доводите и възраженията на страните, допустимо ли е съдът да не изходжда от фактите ,на които страните се позовават ; да извлича правни последици от обстоятелства на които страните не се позовават„, Настоящият състав на ВКС приема съображенията на защитата за основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК .Разглеждайки въпроса дали ответникът е имал правомощие да издаде нова ЕЗА- въз основа на издадената присъда , въззивният съд е основал съображенията си на твърдения и доводи ,различни от поддържаните пред този съд ,в противоречие с формирана практика на ВКС , част от която изтъкната и опредметена в реш. № 554/2012г по гр.д № 1163/2010г на 4-то г.о и реш. № 58/2014г по гр. Д № 7025/2013г , 2-ро г.о на ВКС. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Допуска до касационно обжалване решение №1132 от 03.06.2016г по в.гр.д № 812/2016 г на Софийски апелативен съд. Делото да се докладва за насрочване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.