2 Р Е Ш Е Н И Е № 151 София, 20.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ПЕТЯ КРЪСТЕВА.……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1572 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 469/22.VІ.2015 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваната осъдителна част от въззивното решение № 44 на Ловешкия ОС, ГК, от 26.ІІ.2014 г. по гр. дело № 28/2014 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправния въпрос: „Дали при наличието на клауза в договора, според която неговото изпълнение се подчинява на реда и изискванията на определен нормативен акт, е необходимо при тълкуване на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт?” Единственото оплакване на касатора „В и К [фирма]-гр. Т. е за постановяване на въззивното решение в посочената част в нарушение на материалния закон /чл.чл. 55, 20 и 20а ЗЗД/, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се отхвърли предявения срещу него от троянското [фирма] осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, както и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът касатор е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Л., че поддържа жалбата си, а ответното по касация търговско д-во – становището за неоснователност на същата, както е било веднъж изразено в писмения му отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Всяка от страните по спора е представила писмени бележки по делото. Като взе предвид оплакването и доводите на касатора, вкл. наведените в представени по делото негови писмени бележки, съобрази изразеното от ответното по касация търговско д-во становище за неоснователност на жалбата и подробно аргументираните му съображения в тази насока, изложени и в депозираната по делото писмена защита, както и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК за материалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на „В и К [фирма]-гр. Т., област Л. е основателна. При вярно установена по делото фактическа обстановка и правилната констатацията, че сключеният между страните по спора договор от 1.VІІІ.2005 г. е индивидуален, т.е. не представлява търговска сделка по смисъла на чл. 298 ТЗ при общи условия, въззивният съд е изградил решаващите си правни изводи в нарушение на приложимия към спора материален закон: Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, приета с ПМС № 73 от 4.ІV.2006 г. „на основание чл. 13, ал. 5 ЗРВКУ” и Обн. в ДВ, бр. 32/18.ІV.2006 г. Не е било спорно по делото обстоятелството, че изпълнението на задълженията по този договор с предмет „приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води” е осъществявано при действието на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги - в сила от 20 януари 2005 г., както и че с клаузата на чл. 2 от същия изпълнителят и възложителят са приели, че дейностите, включени в предмета на сделката, ще се извършват при уговорените с нея условия, но също при съобразяване „и на други действащи нормативни документи” – извън изрично изброените в текста на клаузата закони и наредби. Следователно относими към изпълнението на процесната търговска сделка са били преди всичко разпоредбите на чл. 2, ал. 2; чл. 5, ал. 1 и 3; чл. 6, ал. 1, т. 2 и 5; чл. 12, т. 3; чл. 13, ал. 2-във вр. чл. 14, ал. 3, както и на чл. 16 от този специален закон, но също и чл. 8, ал. 6-във вр. чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.ІХ.2004 г. „За условията и реда за присъединявана на потребители и за ползване на на водоснабдителните и канализационните системи”. Последните две разпоредби предвиждат, че „По преценка на оператора (т.е. на търговеца настоящ касатор-бел. на ВКС)” присъединяването към тези системи на потребители, ползващи услугите на В и К дружества за стопански нужди, „може да се извършва при условия, различни от общите условия, въз основа на договор за предоставяне на услугите ВиК”. Такъв договор между търговци има всички белези на сделката по чл. 258 и сл. ЗЗД и щом с клаузата на чл. 24 от процесния изпълнителят В и К оператор си е запазил правото едностранно да променя посочените в чл.чл. 22 и 23 от същия цени: „съобразно инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването, влияещи върху разходите за пречистване на отпадъчните води”, точният разум на тази уговорка следва да се извежда в контекста на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗРВКУ, според който при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на В и К услугите ДКЕВР /от 2015 г. с наименование „КЕВР”/ се ръководи не само от принципите по чл. 7 от този закон, но и от необходимостта за „съответствие между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на В и К услугите”. Следователно по тяхно взаимно съгласие конкретно уговорените между страните по спора цени към датата на сключване на процесния двустранен договор /1.VІІІ.2005 г./ са подлежали на едностранна промяна от изпълнителя: „след писмено отправено искане по смисъла на чл. 32 от договора”, какъвто характер има и всяка издадена от последния данъчна фактура с посочена в нея цена, различна от първоначално уговорената. Това разбиране се базира не само върху генералното правило по чл. 266, ал. 2 ЗЗД, според което, ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, „възнаграждението се съответно изменя - макар да е било уговорено изцяло”, но съобразява преди всичко и действието - към заварените от нея случаи - на разпоредбите на Наредбата от м. април 2006 г. „За регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги” и, в частност, тези, установяващи специален ред пред ДКЕВР, иницииран от съответния В и К оператор, за изменението на действащите такива цени /чл. 19, ал. 1, т. 2/. Съгласно чл. 26, ал. 2 и 3 от тази наредба водоснабдителните и канализационните оператори публикуват утвърдените цени в един централен и един местен всекидневник в 7-дневен срок след получаването на решението, както и ги оповестяват на интернет страницата си, а когато комисията /ДКЕВР/ взема решение за промяна в цените, със заявлението си В и К операторът може да поиска определяне и на по-късна дата за въвеждане на новите цени, различна от 1-во число на следващия месец. В процесния случай, с оглед изричното позоваване на Решение № Ц-012/31.ІІІ.2011 г. на ДКЕВР в направеното от настоящия касатор обявление в бр. 42/2.ХІ-8.ХІ.2011 г./ на местния всекидневник „Т. 21”, точно тези цени за пречистване на отпадъчни води, „считано от 1 декември 2011 г.”, следва да се считат надлежно променени по реда на чл. 24 от процесния договор между търговците и към релевантния за спора исков период 31.Х.2012 г. – 30.ХІ.2012 г., обхванат в процесната данъчна фактура № [ЕГН]. Изрично ще следва да се подчертае, че тези цени нямат характера на „пределни”, а на фиксирани по размер с решението на ДКЕВР, като прилагането им в отношенията между страните по процесния договор е станало не веднага, а с отлагане на действието им с осем месеца по-късно от деня на утвърждаването им. Така проведената законоустановена процедура за изменение на цени за пречистване на отпадъчни води (1.07 лв./куб. метър при трета степен на замърсяване) съблюдава изискванията по чл. 192, т. 2 и чл. 193, ал. 1 от Закона за водите не само за „възмездност в зависимост от обема, количеството и качеството на ползваните и заустваните води”, както и за „покриване на разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими за предоставяне на съответните услуги”, но и надлежно съобразява правилото на чл. 16, ал. 1 от Наредбата от м. април 2006 г., предвиждащо, че: „Цената за пречистване на отпадъчни води се образува като съотношение между необходимите годишни приходи за услугата съгласно чл. 9 и количествата пречистени отпадъчни води за годината в зависимост от степента на замърсяване, определена от акредитирана лаборатория за промишлените и др. стопански потребители”. В заключение, именно установеното по делото с приетото заключение на СТЕ осчетоводяване на процесната данъчна фактура от 30.ХІ.2012 г. в счетоводството на ответното по касация д-во – възложител, представлява факт, от който следва да се направи извод за приемане на тези утвърдени от ДКЕВР фиксирани цени за отвеждане на отпадъчни води по процесния индивидуален договор. Или отговорът на релевантния за изхода на делото във въззивната инстанция правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е, че при едновременното действие на специалния ЗРВКУ /в сила от 1.І.2005 г./, на Наредба № 4/14.ІХ.2004 г. „За условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи”, издадена на основание чл. 135, т. 15 ЗРВКУ и чл. 84, ал. 3 ЗУТ, както и на общия Закон за водите /в сила от 1.І.2000 г./, то последващото сключване на процесния индивидуален договор влизане в сила на Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, издадена на основание чл. 13, ал. 5 ЗРВКУ, е относимо към предмета на тази търговска сделка, която не е подчинена на режима по чл. 298 ТЗ, и затова - съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД – действието на този подзаконов нормативен акт към заварените случаи следва да бъде съобразено като законово основание за изменението на този договор в частта му за цената на услугата пречистване на отпадъчни води. С оглед всичко изложено обжалваното в неговата осъдителна част по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД въззивно решение на Ловешкия ОС в неговата осъдителна част, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в същата му част, ще следва да се отменят. Вместо това осъдителният иск на търговеца ответник по касация ще следва да бъде отхвърлен в предявения по делото негов размер - като неоснователен и недоказан, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от В и К оператора касатор разноски по делото, възлизащи, съгласно приложения от него Списък по чл. 80 ГПК, на сумата 3 945.56 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 44 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 26.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 28/2014 г. в обжалваната негова осъдителна част, КАКТО И потвърденото с него решение № 249/22.ХІ.2013 г. на РС-Троян по гр. дело № 650/2013 г. в същата част, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА на троянското [фирма] /ЕИК[ЕИК] и с предишно фирмено наименование „Л.”/ с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу ответното „В и К [фирма]-гр. Т. и с предмет осъждането на последното да заплати на ищеца сума в размер 17 339.24 лв. (седемнадесет хиляди триста тридесет е девет лева и двадесет и четири стотинки) по ф/ра № [ЕГН] от 30.ХІ.2012 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /28.VІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК] и с предишно фирмено наименование „Л.”/ със седалище и адрес на управление в [населено място], област Л.,[жк]- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на „В и К [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], област Л., [улица], СУМА в размер на 3 945.56 лв. (три хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща равностойността на всички направени от търговеца ответник по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД разноски по делото в трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2