Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр.София, 8 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФАНИ ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурор от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 699/2010 г. Делото е образувано по касационна жалба от упълномощените защитници на подсъдимия А. К. А. , адвокатите Л. К. и В. Х. от САК срещу въззивно решение № 175 от 12.06. 2010 г., постановено по ВНОХД №242/10 г., на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД , с което е изменена присъдата от 15.12.2009 г. по НОХД № 352 / 2009 г. на ПЕРНИШКИ окръжен съд като деянието от престъпление по чл.116, ал.1 т.6 от НК е преквалифицирано в престъпление по чл.115 от НК и вр. с чл.55, ал.1 т. 1 НК съдът е намалил размера на наказанието на подсъдимия А. К. А. на ОСЕМ години лишаване от свобода. Изменил е решението и в гражданско - осъдителната част като е намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди от деянието на тридесет хиляди лева, присъдено на гражданската ищца Б. А.. В ЖАЛБАТА се изтъква, че решението е : „противозаконно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила”. В подкрепа на посочените оплаквания се правят следните доводи : съдилищата не са извършили правилен анализ и оценка на събраните доказателства ; присъдата и решението почиват на предположения за деянието и авторството от подсъдимия, поради което е нарушен чл.303 НПК ; нарушен е чл.103, ал.3 НПК , тъй като са направени изводи във вреда на подсъдимия поради това, че не е доказал възраженията си; нарушен е и чл.107, ал.З и ал.4 от НПК, тъй като обясненията на подсъдимия не са подложени на внимателна проверка; не са изчерпани възможностите за събирането на нови доказателства, които да потвърдят или отхвърлят достоверността на направените възражения от подсъдимия срещу обвинението за авторството на деянието; не са обсъдени всестранно всички доказателства по делото; липсват експертни психологични и психиатрични изводи анализ при оценката на достоверността на обясненията на подсъдимия и обвързаността им със съответните медицински констатации относно смъртта и нараняванията; не е даден отговор на въпросите дали по начина и средството, с което е извършено деянието, констатираните наранявания по трупа на пострадалия е възможно да настъпят в резултат на възприетото по делото въздействие ; не са разпитани полицаите, които са задържали подсъдимия и водещите разследването относно обстоятелствата, които те са възприели ; не е издирен и разпитан таксиметровия шофъор, посочен от подсъдимия ; Иска се приложение на чл.354 ал.З, т.2, вр. с чл.348 ал.1, т.2 от НПК - отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият А. и защитата, адвокатите К. и Х. се явяват лично и поддържат жалбата.Според защитата подсъдимият е направил признание за деянието в разпита си пред съдия защото му е било внушено от полицаите, че ако се признае за виновен ще бъде освободен от ареста.Иска се връщане на делото за доразследване за назначаване на съдебномедицинска експертиза за проверка на твърденията на подсъдимия по повод признанията, дадени в разпита по чл.222 НПК. Гражданската ищца и частна обвинителка Б. М. А. редовно призована не се явява. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че доказателствата са обсъдени всестранно, а изводите за приложението на закона - правилни. В последната си дума подсъдимият А. оспорва авторството на инкриминираното деяние.Иска отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и прие следното : Касационната жалба Е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 15.12.2009г. по нохд№ 352/09г. на Пернишкия окръжен съд подсъдимият А. К. А. е признат за виновен в това, че на 05.03.2009г. в[населено място], на ул." 16-та" по особено мъчителен начин за убития /удушаване с ръка/, умишлено е умъртвил М. П. К. от[населено място], поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 пр.2, във вр. с чл. 115 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на шестнадесет години „лишаване от свобода". На основание чл. 57, ал . 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 61, т.2 от ЗИНЗП е постановено наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален „строг" режим. С присъдата подсъдимият А. е осъден да заплати на Б. М. А. от[населено място], кв."Рудничар" , [улица], сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2009г., до окончателното й изплащане. В останалата част предявеният иск, до претендираният размер, е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноските по делото от 3105,07лв., и държавна такса от 3200 лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. С решение от 12.06.2010г. по внохд№ 242/10г. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, образувано по жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е изменена като деянието е преквалифицирано от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК в престъпление по чл. 115 НК. Във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 НК наказанието на подсъдимия А. е намалено на осем години лишаване от свобода. Присъдата е изменена и в гражданско - осъдителната й част, като присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието на гражданската ищца Б. М. А. – майка и наследник на пострадалия К. е намалено от осемдесет хиляди лева на тридесет хиляди лева. За разликата искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдена е следващата се държавна такса от 1200 лв., а в останалата й част, присъдата е потвърдена. Поддържаният в касационната жалба довод за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането , проверката и оценката на доказателствените източници е сведен до оспорване авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление. Възраженията срещу доказателствената дейност на съдилищата по същество не намират опора в данните по делото. Упражнявайки контролните си правомощия, касационната инстанция не намери нарушения от посочената категория. Събрани са всички доказателства, относими към предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 НПК, чрез средствата и способите, уредени от процесуалния закон, проверени и оценени по надлежния ред, при спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави. Без основание се поддържа, че доказателствата са оценявани едностранчиво и при убеждението на съда за предварително установена доказателствена сила на обясненията на подсъдимия дадени пред съдия по реда на чл.222 НПК, без да се събират и проверяват други, опровергаващи тезата на обвинението. Този въпрос е поставян и пред втората инстанция, която е изпълнила в пълен обем задълженията си на последна по фактите инстанция и детайлно е проверила констатираните от окръжния съд фактически обстоятелства. Известно е от теорията и практиката, че осъдителната присъда може да бъде основана не само на преки, но и на косвени доказателства, когато веригата от тях, води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на престъплението, и то по начин, който да изключва други възможни версии. Позицията на подсъдимия относно извършеното убийство е обективирана първоначално в приобщените от съдилищата по фактите негови обяснения, дадени пред съдия в досъдебната фаза. Те са събрани на 08.03.2009 г.(спр. стр.13-14 от досъд.произв.) в рамките на започналото досъдебно производство срещу него, три дни след престъпното събитие – причиняването смъртта на пострадалия М. К.. Неоснователно се твърди в жалбата че съдилищата безкритично и едностранчиво са възприели за достоверни тези обяснения , вместо дадените от него в съдебната фаза , в които той развива друга фактическа версия за деянието и авторството. Съдилищата са приложили закона спрямо проверката на достоверността на обясненията на А., като са имали предвид, че освен източник на доказателствени факти, обясненията на подсъдимия са и сериозен инструмент за упражняване правото му на защита. Съдилищата са подложили на обстоен и задълбочен анализ всеки отделен факт, съобщен в обясненията на подсъдимия по реда на чл.222 НПК , съпоставяйки го с останалите доказателствени източници. Чрез проверката на данните от останалите доказателствени източници аргументирано е защитена по реда на чл.339, ал.2 НПК и чл.305, ал.3 НПК достоверността на обясненията на подсъдимия , дадени пред съдия. Тези данни напълно съвпадат с данните от заключенията на Д.-експертизите на веществените доказателства, с данните от протокола за оглед на местопроизшествие, със съдебно- медицинските, психиатричната и психологическа съдебномедицински експертизи и с писмените доказателства по делото, разкриващите мотива за извършване на деянието от подсъдимия. Несъмнено доказано е, че на инкриминираните дата и място автор на убийството на М. К. е подсъдимият. По делото е изяснено, че подсъдимият е натрупвал многогодишна неприязън към пострадалия с поведението му на незачитане на обществения ред, тъй като А. и семейството му са били подложени от него на системен тормоз от еженощното и до ранните утринни часове пускане на силна музика, злоупотреба с алкохол и поддържането на необичайно висок шум, който е пречел на спокойствието и съня на подсъдимия и семейството му. По делото са събрани и обсъдени многобройни жалби до Р. на МВР за времето от 2007- 2009 г., подавани от подсъдимият с искане за намеса на полицията, както и са приложени многобройни предупредителни протоколи по ЗМВР, подписани от пострадалия да спазва установения обществен ред, което се е оказало безрезултатно усилие от страна на подсъдимия. Именно поради това безсилие , когато на инкриминираната дата подсъдимият отново е предупредил пострадалия да не пуска силно музика, поради ранното му ставане сутрин в четири часа за работа, на това предупреждение пострадалият му е отговорил с ругатни. Именно това поведение е изяснено като мотивиращо подсъдимия да нанесе с намиращият се до оградата винкел два удара по главата на пострадалия, а след това да го стисне за гърлото с дясната си ръка до степен предизвикала счупването на подезичната кост на гръкляна и задушаването с летален изход. Все в същата насока са доказателствените изводи за идентификацията на изолираната кръв от веществените доказателства, каквито са иззетите от лекия автомобил на подсъдимия черна пластмасова лайсна, част от мокет, елемент от закопчалка на колан, стелка от кола, принадлежаща единствено на кръвта на пострадалия М. К.. Вярна оценка са получили установените по делото факти за проникването на кръвта на жертвата върху предметите във вътрешността на лекия автомобил на подсъдимия. Невярно се твърди за липсата на експертен психологичен и психиатричен анализ и оценка на достоверността на обясненията на подсъдимия и обвързаността им със съответните медицински констатации относно смъртта и нараняванията . По делото е даден аргументиран отговор за механизма на извършване деянието.Констатираните наранявания по трупа на пострадалия са съпоставени с обясненията на подсъдимия дадени пред съдия и напълно кореспондират с обективните находки от удара с винкела от който са причинени процесните разкъсно-контузни рани на пострадалия по главата и находката за счупената подезична кост, указваща за причината за задушаването, която е изолирана и като пряк фактор за настъпване смъртта на пострадалия. От съдебно медицинската експертиза е установено, че смъртта на пострадалия се дължи на счупване на дясно рогче на подезичната кост в резултат на удушаване и е настъпила сравнително бързо,като процесното счупване на рогчето е получено от притискане с ръце, начин на въздействие върху пострадалия, за който сам и подробно, подсъдимият е съобщил в обясненията си пред съдия. Инстанциите по фактите са отговорили аргументиращо защо не са приели за достоверни твърденията в обясненията на подсъдимия в последвалата съдебна фаза на процеса относно това , че той е заварил вече умъртвения пострадал и при тези обстоятелства го бил натоварил в автомобила си, откарал го и го заровил край пътя. Тази теза съдът е отхвърлил като недостоверна , не само защото е напълно изолирана от всички останали доказателства, но и защото е нелогична и абсурдна. При положението, че подсъдимият твърди, че не е участвал в действия по лишаването на пострадалия от живот, а „това са били сторили преди него лица, пътуващи в две, или три леки коли( броят на колите в дадените обяснения в съдебната фаза е различен) , е неправдоподобно поведението да извозва и заравя трупа на лице умъртвено от другиго, вместо да сигнализира на компетентните органи за факта на намирането на трупа.съдействието на анонимните извършители е неправдоподобен акт на съпричастност към чужда анонимна дейност спрямо пострадалия. Съдилищата са отбелязали изрично в мотивите си, че обясненията на подсъдимия и пред двете предходни инстанции са взаимно противоречиви и съществено се различават от тези дадени пред съдия в досъдебната фаза. Ето защо и доказателствените искания в тази насока са правилно отхвърлени от съдилищата. По делото няма никакви данни да е въздействало на подсъдимия при разпита му пред съдия. Подсъдимият не е бил принуждаван да твърди или отрича определени факти и събития. Вън от това , подробностите разкрити за деянието си и поведението на пострадалия непосредствени при извършването му, които в подсъдимият е разкрил при този разпит, както и подробният механизм на деянието, напълно кореспондират с данните от много по-късно изготвените по време, в хода на процес изводи на : Д. - експертизите на веществени доказателства, от доказателствени факти от протокола за оглед на труп и от СМЕ, изясняваща механизма на причиняването на смъртта на пострадалия, поради което те обективно не могат да бъдат предмет на внушения, както напълно голословно сочи защитата. В този смисъл, ВКС намира, че осъществената доказателствена дейност е в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон и изцяло споделя съображенията на въззивната инстанция, обективирани в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което счита, че са спазени принципите за правилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, регламентирани с нормите на чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Установено е по делото, че подсъдимият в момента на деянието не е бил в състояние на физиологичен афект, нито на страх, или уплаха и смущение е основано на заключението на СМПЕ, поради което напълно голословно се твръди, че доказателственият анализ на поведението на подсъдимия не е подплатен с изводи от експертно мнение на психолози и психиатри. Въз основа на правилно изведената фактическа обстановка се споделят съображенията,че деятелността на подсъдимия по същността си осъществява от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.115 НК, при пряк умисъл. Липсващите основания за прилагане разпоредбата на чл.118 НК намират опора в данните за последователното и целенасочено употребяване от подсъдимия на метален винкел , после на удушването на жетвата, при липса на медико-биологичните признаци на стеснение на съзнанието в този момент и при липса на деяние от категорията на инкриминираните по чл.118 НК. Задълбоченият психологически анализ на съдилищата за личностовите особености на подсъдимия и фактологията на интерперсоналните негативи от поведението на пострадалия, трупани с години от подсъдимият, са намерили правилна и справедлива интерпретация при отмерване тежестта на наказанието му, което е значително смекчено. Предвид тези мотиви ВКС не намери основания за отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт , поради което и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК същият следва да бъде оставен в сила, поради което Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 175 от 12.06. 2010 г., постановено по ВНОХД№242/10г., на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :