Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 14 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора от ВКП МАДЛЕН ВЕЛИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 564/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на Глава Тридесет и трета НПК по искане на осъдения Б. М. Х. за възобновяване на внохд№ 355/2012 год. на Окръжен съд гр. Ловеч, по което с решение №114/12.11.2012 год. е потвърдена присъда №54/03.10.2012 год. по нохд №267/2012 год. на Районен съд гр. Ловеч. В искането се поддържа оплакване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал.1, т. 3 НПК за допуснато нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието по чл. 54 НК. Претендира се явна несправедливост на наложеното наказание за престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, поради завишаване на неговия размер. Решаващите съдилища не са съобразили данните за тежкото семейно и материално положение на осъдения - баща на две малолетни деца и нуждата им от издръжка, невисоката степен на обществена опасност на деянието, поради ненастъпване на общественоопасни последици от извършването му. Прави се искане за намаляване размера на наложеното наказание от една година лишаване от свобода, на десет месеца лишаване от свобода . В съдебното заседание пред ВКС осъденият Б. М. Х. не се явява редовно призован. Във връчената му лично призовка е заявил, че не желае да упражни правото си на лично участие в процеса. Явилият се и назначен от ВКС служебен защитник на осъдения - адвокат Л. К. С. от САК поддържа искането за възобновяване на въззивното дело и изменяване на въззивното решение с намаляване размера на наказанието. Основен аргумент е настъпили общественоопасни последици от извършване на деянието. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането. Не е допусната явна несправедливост на наказанието, което е справедливо – определено е при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Осъденият Х. е системен нарушител на закона за движението по пътищата. Поведението му е съобразено и с целите на наказанието по чл.36 НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПРИЕ СЛЕДНОТО: Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила решение при наличието на особено съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 54/03.10.2012 г., по НОХД № 267/2012 г., Ловешкият Районен съд, трети състав е признал подсъдимия Б. М. Х. за виновен в това, че на 03.01.2012 год. в 16,15 часа, в [населено място] управлявал МПС-л.а., с рег.№ - собственост на М. И. М., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, с наказателно постановление №145/10 от 17.05.2010 год. на Началника на РУ на МВР гр. Левски, влязло в сила на 02.03.2011 год., поради което и на основание чл. 343в, ал.2, вр. ал. 1НК, вр. чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е постановено определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от „закрит” тип. По въззивна жалба от подсъдимия Х., чрез неговия пълномощник, е било образувано внохд№ 355/2012 год. на Окръжен съд гр. Ловеч, по което с решение №114/12.11.2012 год. присъдата е потвърдена обжалваната присъда. Единственото конкретно съображение в искането по същество се свежда до това, че наказанието е завишено, тъй като не съответствало на степента на обществена опасност на деянието и дееца, липсвали общественоопасни последици, не е съобразено тежкото материално и семейно положение на осъдения. Съставът на ВКС намира , че по делото няма данни в подкрепа на наведеното основание за възобновяване на делото. Решаващите съдилища не са нарушили правилата за индивидуализацията на наказанието на осъдения Х.. Фактическите обстоятелства, въз основа на които те са индивидуализирали наказанието на осъдения за извършеното деяние, са изчерпателно обсъдени и анализът им не сочи на основание за последващо смекчаване правното положение на осъдения Х.. ВКС изцяло споделя аргументите на въззивната инстанция, че наказанието на Х. правилно е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК. Оценена е тяхната тежест и съотношение помежду им. Данните поделото сочат, че за периода от 17.10.2007 година до 16.06.2010 година подсъдимият е наказван четиринадесет пъти за извършени административни нарушения по чл.177, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП за управление на МПС без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, въпреки че през този период е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. От приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства от досъдебното производство (справка за съдимост на л.18-20 , справка за нарушения по ЗДП на л.5-7 ) до момента на постановяване на присъдата, четири от осъжданията му са за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Последната присъда за същото деяние е влязла в сила на 28.04.2006 година с наложено наказание лишаване от свобода от една година, но очевидно това наказание не е способствало за поправянето и превъзпитанието на Х., нито го е предупредило да преустанови общественоопасната си дейност по транспорта. Правилно решаващите съдилища са отразили в мотивите си, че той е системен нарушител с многобройни нарушения на ЗДвП и отговорността му следва да се определи най-малкото при баланс на индивидуализиращите вината обстоятелства, поради което невярно се твърди за неотчитане на данните за младата възраст, семейното положение на осъдения и необходимостта от грижа за малолетните му деца. Тези обстоятелства са анализирани при условията на чл. 54, ал. 1 НК и няма нарушение на закона. Законосъобразно наказанието е определено при балансиращи вината на дееца обстоятелства. Неоснователно се твърди от защитата на осъдения , че липсвала обществена опасност при осъществяване съставът на чл. 343в, ал. 2 НК, тъй като нямало настъпили вредни последици. Фактът че престъплението е на формално извършване не предпоставя липса на обществена опасност на инкриминираното деяние. Не във всички случаи общественоопасните последици от престъпното деяние са и елемент на състава на съответното престъпление ,предвидено в Особената част на НК. Обществената опасност е елемент от правната характеристика на престъплението и съдържа поставянето в опасност или реалното увреждане на обществените отношения - обект на защита от съответния престъпен състав в НК. Обществената опасност в случая е имплицирана в извършване на самото изпълнително деяние – управлението на МПС от неправоспособен водач, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние не е зачел забраната за управление на МПС - поведение потенциално застрашаващо безопасността на движението, без оглед на това дали са настъпили или не каквито и да било последици. Правилен се явява изводът на решаващите съдилища, че по-ниско по размер наказание не би способствало за постигане целите по чл. 36 НК по отношение на искателя. При тези изводи като прие, че не са налице данни за възобновяване на делото, В. трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав, съгласно чл. 424 - чл. 426 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. М. Х. за възобновяване на производството по внохд№ 355/2012 год. на Окръжен съд гр. Ловеч, по което с решение №114/12.11.2012 год. е потвърдена присъда №54/03.10.2012 год. по нохд№267/2012 год. на Районен съд гр. Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: