Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2 498_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 780 София, 27.12. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева ВЛАДИМИР Й. при участието на секретаря Стефка Тодорова, в присъствието на прокурора Д., разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 498 /2010 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1010 от 28.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 08.07.2009 г. по гр.д. № 778 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 4 с-в., в частта, с която са отхвърлени частично искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ на С. С. М., С. М. М., А. М. Х. и В. М. М. срещу С. дирекция на вътрешните работи за неимуществени вреди от смъртта на М. М. М. съответно за разликите над 12,000 лева до предявения размер 20,000 лева за първата ищца и за разликите над 7,500 лева до предявените размери 10,000 лева за всеки от останалите ищци, заедно със законната лихва върху тези разлики от 09.01.2001 г.. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса дали обезщетението за лихва за забава от деня на увреждането следва да се включва в размера на обезщетението за претърпени вреди, който е решен в противоречие с приетото в решение № 185 /02.11.1998 г., по н.о.х.д. 148 /1997 г., 5-чл. с-в. на ВКС и решение № 271 /1992 по н.о.х.д.221 /1992 ІІІ н.о. на ВС, с които е прието, че лихвите като обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение не се вземат предвид при определяне размера на задължението. Решението не е допуснато до обжалване по втория изведен въпрос, свързан с претенциите за имуществени вреди. Жалбоподателите - ищци С. С. М., С. М. М., А. М. Х. и В. М. М. - преживяла съпруга и деца на М. М. М., твърдят, че решението е неправилно в частта, с която въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната от тях част, с която исковете им за неимуществени вреди са отхвърлени за разликите над уважените от въззивния съд размери до целите предявени размери поради неправилно приложение на материалния закон – нарушен е принципът за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като неправилно въззивният съд при определяне на размерите на обезщетенията е взел предвид натрупаните от 2001 г. лихви. Ответникът по исковете СДВР оспорва жалбите на ищците, твърди, че присъдените обезщетения са завишени. Касационната жалба на ответника по исковете СДВР е върната с влязло в сила разпореждане на С.. Представителят на В. касационна прокуратура твърди, че в допуснатата част касационните жалби са неоснователни, че С. не е допуснал нарушение на материалния закон във връзка с размера на определеното обезщетение, а в крайна сметка присъденият размер безспорно е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема същото, което е прието и в посочените решения - № 185 /02.11.1998 г., по н.о.х.д. 148 /1997 г., 5-чл. с-в. на ВКС и решение № 271 /1992 по н.о.х.д.221 /1992 ІІІ н.о. на ВС, че дължимата законна лихва не се взема предвид и не следва да се включва в размера на обезщетенията за причинените от престъплението имуществени и неимуществени вреди; че лихвите като обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение не се вземат предвид при определяне размера на задължението. За приетото с обжалваното решение : Исковете са за обезщетение на болки и страдания, претърпени от ищците от причинената на 09.01.2001 г. от двама служители на СДВР смърт на съпруга и бащата на ищците, извършителите са осъдени с влязла в сила присъда, както и за обезщетение на преживения от ищците стрес от невярната информация за инцидента. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.1 и чл.7 ЗОДОВ и съгласно чл.243,ал.2 и чл.245 ЗМВР (отм.) ответникът следва да отговаря за вредите, причинени от негови двама служители, които по време на изпълнение на свои задължения са причинили смърт на наследодателя на ищците, че по делото е доказано, че ищците са преживели мъка и страдания от загубата на своя съпруг и баща, починал преждевременно на 44 годишна възраст, че твърденията за предоставена невярна информация от ответника са недоказани, при определяне на размера на обезщетенията съдът се е позовал на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил, че при определяне на размера на обезщетението, се е съобразил и с момента на настъпването на вредите – 9 януари 2001 г., с оглед на което е приел, че обезщетение в размер на 12,000 лева за съпругата и ом размер на по 7,500 лева за всяко от трите деца са в състояние да обезщетят причинените неимуществени вреди; след това съдът е отбелязал, че обезщетението е дължимо със законната лихва от датата на събитието – 09.01.2001 г., че законната лихва има за цел косвено да обезщети вредите от забавеното плащане, но като се има предвид дългия период от време от януари 20001 г. до момента (08.07.2009 г.), то лихвата ще доведе на практика до реално увеличение на получената от ищците сума, че само за илюстрация съдът е извършил съответно изчисление и е установил, че законната лихва върху главницата 12,000 лева до юни 2009 г. е около 13,800 лева, а лихвата върху главница 7,500 лева надхвърля 8,600 лева. както беше отбелязано, в решението си (в диспозитива) съдът е присъдил главници 12,000 лева и по 7,500 лева, ведно със законни лихви от 09.01.2001 г. По касационните основания: От изложеното е видно, че действително въззивният съд е обсъждал размерите на изтеклите лихви върху определените вече размери на обезщетенията, но дължимите законни лихви не са включени в размерите на обезщетенията, които са определени преди това в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Т.е. – въззивният съд не е включил размерите на изтеклите лихви между обстоятелствата, които са послужили за преценка на размера на обезщетенията съгласно ППВС № 4 /1968 г. Поради което въззивният съд не е допуснал противоречие с посочените решения - № 185 /02.11.1998 г., по н.о.х.д. 148 /1997 г., 5-чл. с-в. на ВКС и решение № 271 /1992 по н.о.х.д.221 /1992 ІІІ н.о. на ВС Също така: макар и да е извършвал изчисления на размерите на изтеклите лихви за забава, съдът е присъдил законна лихва в съответствие с чл.86 вр. чл.84,ал.3 ЗЗД и с приетото в ТР № №3 /22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3 /2004 г. ОСГК. Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че въззивният съд не е допуснал наведеното с касационната жалба на ищците нарушение на материалния закон. При тези изводи и тъй като друг довод за неправилност на решението в допуснатата до обжалване част не е наведен, следва извод за неоснователност на допуснатите до разглеждане касационни жалби. С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски,ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат.. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 08.07.2009 г. по гр.д. № 778 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 4 с-в., в допуснатата до обжалване част, с която са отхвърлени част от размерите на искове за неимуществени вреди. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.