2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 538 София, 31.07. 2015 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 3446 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 585 от 26.05.2015 г. по ч. гр. д. № 185/2015 г. на Смоленски окръжен съд е потвърдено определение № 253 от 06.04.2015 г. на Смоленски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 189/2015 г. като международно неподведомствено на български съд. Определението на Смоленски окръжен съд е обжалвано с частна жалба вх. № 2431 от 08.06.2015 г., подадена от Н. Г. М. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като разрешеният в определението въпрос относно компетентността на българския съд да разгледа иск с правно основание чл. 127а СК, когато детето има обичайно пребиваване на територията на друга държава членка на ЕС е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Приложени са определение № 689 от 01.12.2010 г. по гр.д. № 660/2010 г. на ІV гр.о. ВКС и определение от 25.04.2012 г. по гр.д. № 298/2012 г. на Добрички окръжен съд. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК - с обжалваното въззивно определение е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 189/2015 г. на Смоленски районен съд е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. М. от [населено място] против А. М. М. от [населено място], с която е предявен иск с правно основание чл. 127а СК – искането е за разрешение, заместващо съгласието на бащата А. М. М., детето Д. А. М., родено на 13.08.2010 г. да напуска пределите на Република България и да пребивава в Германия и други страни членки на ЕС, придружавано от своята майка за неограничен брой пътувания за срок до навършване на пълнолетието му, както и за издаване на български международен паспорт на детето. С разпореждане № 597 от 17.03.2015 г. районният съд е дал указания на ищцата за отстраняване на нередовностите на исковата молба, а именно за посочване и представяне на доказателства на кой адрес пребивава детето Д. А. М.. С молба вх. № 2552 от 31.03.2015 г. ищцата е посочила, че настоящият адрес на детето е в Германия, [населено място] на М.. С определение № 253 от 06.04.2015 г., Смоленски районен съд е прекратил производството по гр.д. № 189/2015 г. поради липса на компетентност на българския съд да разгледа спора по същество. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 585 от 26.05.2015 г. по ч. гр. д. № 185/2015 г. на Смоленски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че българският съд не е компетентен да разгледа делото, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 17 във вр. с чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., компетентен да се произнесе по спора е съдът по обичайното местопребиваване на детето в държавата членка към момента на сезиране на съда. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - обуславящият изхода на спора процесуалноправен въпрос относно компетентността на българския съд да се произнесе по иск с правно основание чл. 127а СК за разрешаване на дете, имащо обичайно местопребиваване на територията на друга държава членка на ЕС да пътува извън пределите на Република България, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в решение № 234 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 1599/2010 г., ІV г.о. и определения № 689 от 01.12.2010 г. по ч. гр.д. № 660/2010 г. ІV г.о. и № 402 от 28.06.2011 г. по ч. гр.д. № 289/2011 г. ІV г.о. ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, компетентен по делата, свързани с родителската отговорност за дете, е сезираният съд в държавата-членка на ЕС по обичайно местопребиваване на детето - чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. Когато обаче спорът между родителите е дали на малолетното дете да бъде издаден български документ за самоличност и да се разреши ли на детето да напуска пределите на Република България (съгласно чл. 45 ЗБЛД и чл. 76, ал.1, т. 9 ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт и разрешението за напускане на страната следва да е от двамата родители), компетентен да се произнесе е българският съд. Предмет на гр.д. № 189/2015 г. на Смоленски районен съд е спор по чл. 127а СК относно разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на български документ за самоличност и разрешение за напускане пределите на Република България на малолетното дете Д. А. М.. Детето има постоянно местопребиваване в Република Германия, чиито съд се е произнесъл относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Искането за разрешение, заместващо съгласието на бащата не е с цел детето да бъде изведено от Република България, а за да може то да се завръща и напуска България безпрепятствено – въпроси извън компетентността на държавната администрация в Република Германия, които следва да бъдат разрешени от българския съд. Предвид изложеното, компетентен да разгледа делото е Смоленския районен съд, поради което обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора по чл. 127а СК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 585 от 26.05.2015 г. по ч. гр. д. № 185/2015 г. на Смоленски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 585 от 26.05.2015 г. по ч. гр. д. № 185/2015 г. на Смоленски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Смоленски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 189/2015 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: