ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София, 23.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република
България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети
март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА
ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 69 по описа за 2009г.,
приема следното:
Производството е по частната касационна жалба на адвокат Р като процесуален представител на А. А. А. от гр. В. срещу определението на Варненския окръжен съд, постановено на 08.VІІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1604/2008г.
Ответникът по частната жалба К. Х. П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване, евентуално за нейната неоснователност.
Ответникът Ж. Н. Й. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
При произнасянето по допустимостта на касационното обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното определение ВОС е оставил в сила определението на Варненския районен съд от 26.V.2008г., с което е прекратено производството по гр.д. № 2551/2008г., образувано по искането на А. А. с правно основание чл.523 ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението по изп.д. № 35 по описа на ЧСИ З. Д. № 8*ъззивният съд е приел, че искането, релевирано на 02.ІV.2008г., е направено след изтичането на предвидения в посочената разпоредба 3 дневен преклузивен срок, даден от ЧСИ по протокол за принудително отнемане на вещи от 21.ІІІ.2008г., изтекъл на 24.ІІІ.2008г.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – че срокът по чл.523 ал.2 от ГПК е преклузивен, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на провото. Изложени са съображения в тази връзка, че третото лице, заварено в имота, по отношение на който е предприет въводът във владение, и имащо права, изключващи тези на взискателя, може да иска спиране на изпълнението и след изтичане на тридневния срок, но преди извършване на въвода. С прекратяването на делото се нарушава правото на защита на А. , тъй като по този начин срещу нея ще бъде извършен въвод, лишен от правно основание. В изложението са релевирани и съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради необсъждане на доводите в частната въззивна жалба за недопустимост на изпълнителното производство и че не е налице в случая хипотезата на чл.523 ал.2 от ГПК, което е нарушение на чл.188 ал.1 от ГПК и на практиката по приложението му, обективирана в ППВС № 7/1965г., в ТР № 1/2001г. на ОСГК, както и в две решения на ВКС, обуславящо основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване в случая следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса преклузивен ли е срокът по чл.523 ал.2 от ГПК. По процесуалноправния въпрос за необсъждане от въззивния съд на всички доказателства и доводи не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване – този въпрос не е съществен в случая с оглед приетата от въззивния съд недопустимост на искането за спиране на изпълнението поради просрочването му.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че срокът по чл.523 ал.2 от ГПК е преклузивен, каквито са всички процесуални срокове. С пропускането им отпада възможността за валидно упражняване на предвидените в закона правомощия. С оглед на това е несъстоятелно релевираното в частната жалба становище, че до извършване на въвод във владение завареното в имота трето лице, имащо права, изключващи тези на взискателя, може да иска спиране на изпълнението и след изтичане на посочения срок. Това би обезсмислило напълно разпоредбата на чл.523 ал.2 от ГПК, а би довело и до невъзможност за осъществяване на изпълнение, каквато не може да е и не е целта на законодателя.
Не почива на закона и твърдението, че с прекратяване на производството по искането за спиране се накърнява правото на защита на жалбоподателката. Това е така, тъй като претендираните права относно имота, предмет на въвода във владение, тя може да осъществи по друг ред и в друго производство.
Изложените съображения налагат извод, че частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, ГО, от 08.VІІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1604/2008г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд, ГО, от 08.VІІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1604/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: