Ключови фрази
Предявяване на установителен иск * недопустим съдебен акт * спиране на производството по делото


Р Е Ш Е Н И Е


№ 157

София, 07.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3214/2018 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 469 от 12.07.2019 г. настоящият съдебен състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 122 от 18.06.2018 г. по т.д. № 76/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 8 от 16.01.2018 г. по т.д. № 77/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявения от „КТБ“ АД (н.) против „Елит Петрол“ АД и против „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „Елит Петрол“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.), включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по т.д. № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч: регресно вземане в размер на 88 432.67 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към Й. Й. Й. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. и законна лихва в размер на 738.41 лв.; регресно вземане в общ размер на 28 019.70 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към М. Ц. Р. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г., ведно със законна лихва в размер на 233.96 лева. Обжалването е допуснато поради вероятност атакуваното решение да е недопустимо, поради наличие на висящо обуславящо дело, с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представляван от А. Д. и К. М., двамата заедно осъществяващи правомощието на синдик, чрез процесуален пълномощник, поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение, поради наличие на висящ преюдициален спор пред СГС – т.д. № 1580/2017 г., имащо за предмет нищожност, съответно относителна недействителност на прихващането, извършено от „Нафтекс Петрол“ ЕООД с вземания, придобити от дружеството по силата на договори за цесия, вкл. и такива, сключени с Й. Й. и М. Р.. Тези доводи, поддържани и в съдебно заседание на 30.10.2019 г., са основани на клаузата на чл.12, ал.3 от договорите за цесия, обвързваща действието им с валидността на последващото прихващане. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд не е отчел наличието на преюдициален спор и вместо да спре производството по делото, е изложил доводи, че висящото производство е без значение за съществуването на регресните вземания. Евентуално, поддържат се оплаквания за необоснованост на изводите за съществуване на регресните вземания и несбъдване на прекратителното условие по чл.11, ал.1 от договорите за цесия. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора в публичното съдебно заседание, се иска обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, с указания за спирането му до приключване на все още висящото пред СГС преюдициално дело.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по жалбата „Елит Петрол“ АД е заявил становище, че атакуваното от несъстоятелната банка решение на АС-В.Търново е допустимо и правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Търново, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е формирал следните изводи: По отношение на регресно вземане в размер на 88 432.67 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към Й. Й. Й. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. и регресно вземане в общ размер на 28 807.38 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към М. Ц. Р. по договор за цесия от същата дата, е изразено становище за липса на данни тези договори да са прекратени. Предвиденото в договорите за цесия отлагателно условие – цесионерът „Нафтекс Петрол“ ЕООД да е отправил изявление за прихващане, отразено в съответните банкови операции, на вземанията, които цесионерът придобива с този договор към „КТБ“ АД (н.) и неговите задължения към банката, е счетено за настъпило, с оглед представените по делото заявления с вх. №№ 11359 и 11329 от 06.11.2014 г. до квесторите на банката. С оглед заключението на СИЕ възраженията за недействителност на договорите за прехвърляне на вземания са отхвърлени като недоказани. Съдът е съобразил представените по делото платежни нареждания, както и заключението на СИЕ, от които се установява, че „Елит Петрол“ АД е погасило част от задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към Й. и Р. по сключените цесионни договори и регресните му вземания са счетоводно отразени.
Въззивният съдебен състав, преценявайки клаузата на чл. 12, ал. 3 от договорите за цесия, според която, при уважаване на предявени искове за недействителност на прехвърлянето на вземания, договорите за прехвърляне на вземания се прекратяват с обратно действие, е установил липсата на доказателства за прекратяване на договорите за цесия. Според съда, наличието на висящо производство пред Софийски градски съд за прогласяване на нищожността, евентуално – за обявяване на относителната недействителност на извършеното прихващане от „Нафтекс Петрол“ ЕООД на вземания към „КТБ“ АД (н.) със задължения към банката, не е основание за извод за прекратяване на договорите за цесия. От друга страна, съдът е констатирал, че банката не е навела изрични доводи за недействителност на прихващането.
Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е процесуално недопустимо, тъй като е постановено въпреки наличие на предпоставките чл.229, ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по делото, с оглед висящността на т.д. № 1580/2017 г. на Софийски градски съд, решението по което би имало значение за правилното решаване на настоящия спор. Видно от представения още пред първата инстанция заверен препис от депозирана от А. Д. и К. М., упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/, искова молба срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД , въз основа на която е образувано т.д. № 1580/2017 г. на СГС, в предмета на спора е включено прогласяване нищожността, евентуално обявяване недействителността по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н/ на прихващанията, извършени от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/ с вземания срещу банката, произтичащи и от договори за цесия от 05.11.2015 г. с Й. Й. и М. Р. /цеденти/, с допълнителни споразумения към тях. Преписът от посочената искова молба е приложен към молба на КТБ АД /н/ от 25.07.2017 г., заедно данни за движение на образуваното пред СГС т.д. № 1580/2017 г. Молбата, с приложенията към нея, е депозирана в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания в с.з. на 17.07.2017 г., като ищецът /сега касатор/ изрично е уточнил, че резултатът от висящото пред СГС дело е относим към спора пред ОС-Ловеч, с оглед разпоредбата на чл.12 от договорите за цесия, уреждаща последиците от уважаване на тези искове. Твърденията на ищеца за висящност на посоченото дело пред СГС по искове с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН и евентуални искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, не са оспорени от насрещните страни. В чл.12 ал.3 от процесните договори за цесии, сключени с цел последващи прихващания на задължения на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/ към „КТБ“ АД /н/ / по арг. от чл.11, ал.1/, е предвидено, че в случай, че с влязло в сила решение прехвърлянето на вземането или прихващането бъдат признати за недействителни, вкл. и относително недействителни, договорът за прехвърляне на вземането се прекратява с обратно действие. Макар и в исковата молба по настоящото дело да не е налице изрично позоваване на чл.12, ал.3 от договорите за цесия / с оглед последващо завеждане на т.д. № 1580/2017 г. на СГС/ произнасянето по действието на цесионните договори, вкл. по задълженията на цесионера за заплащане на съответната цена, частично изпълнени от „Елит Петрол“ АД, е обвързано с валидността на последващите прихващания. Решението по т.д. № 1580/2017 г. по описа на СГС би имало значение за правилното решаване на спора по в.т.д. № 76/2018 г. на АС-Велико Търново, с оглед необходимостта да бъде зачетено правоустановителното действие на силата на пресъдено нещо, която би се формирала при уважаване на предявени искове по т.д. № 1580/2017 г. на СГС по отношение на всички кредитори на несъстоятелността. Именно поради това, налице е процесуална пречка за развитие на производството пред АС – Велико Търново, поради неговата обусловеност от производството пред СГС. Наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е констатирано своевременно от съда, независимо от повторно представяне на доказателства за висящността на спора пред СГС по посоченото дело.
Предвид горното, настоящият състав преценява атакуваното въззивно решение като недопустимо. То е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. На основание чл.293, ал.4 ГПК решението подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши необходимите съдопроизводствени действия, при съобразяване на данните относно висящността на обуславящото дело. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при зачитане на които следва да процедира въззивният съд при повторното разглеждане на делото.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд дължи произнасяне и по разноските, сторени в настоящото касационно производство, на основание чл.294, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 122 от 18.06.2018 г. по т.д. № 76/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 8 от 16.01.2018 г. по т.д. № 77/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявения от „КТБ“ АД (н.) против „Елит Петрол“ АД и против „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „Елит Петрол“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.), включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по т.д. № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч: регресно вземане в размер на 88 432.67 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към Й. Й. Й. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. и законна лихва в размер на 738.41 лв.; регресно вземане в общ размер на 28 019.70 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към М. Ц. Р. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г., ведно със законна лихва в размер на 233.96 лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: