Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2252/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр.София, 28 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2252/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитникът на подсъдимия Д. Д. Д. срещу решение № 324 от 8.Х.2013 год. по внохд № 733/2012 год. на Софийския апелативен съд.Решението се обжалва като „незаконосъобразно”,”необосновано”,а осъждането на жалбоподателя-като „некореспондиращо със събраните по делото доказателства”.Искането е за отмяна на въззивното решение с оправдаването на Д.. В съдебно заседание подсъдимият Д. и защитникът му,изготвил касационната жалба,я поддържат. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалваното решение и предлага то да се остави в сила. ВКС установи: С присъда от 17.І.2013 год. по нохд № 4337/2009 год. на Софийския градски съд подсъдимите С. С. Х.и навършилият 16 години непълнолетен Д. Д. Д. са признати за виновни в това,че в съучастие като съизвършители са извършили на 14.Х.2007 год. грабеж от дома на М. Б. С. в [населено място],ул. „С. век „ № 4,[жилищен адрес]при който грабеж умишлено са умъртвили намиращата се в дома си М.Б.С. и са отнели движими вещи и пари с обща стойност 66 лв.,за което и на основание чл. 199,ал.2,т.2 НК Х. е наказан със 17 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим,а Д.,на същото основание,но във вр. с чл. 63,ал.2,т.1 НК,е осъден на 7 години лишаване от свобода,също търпими в затвор при строг първоначален режим. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не е налице твърдяната незаконосъобразност.Макар въззивното решение да се обжалва и като „незаконосъобразно”,доводи в подкрепа на това касационно основание-неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на закона,който е следвало да се приложи /чл. 348,ал.2 НПК/-не са изложени.Доколкото,все пак,такова възражение в жалбата има,отговорът е,че съобразно приетите за установени от предходните две инстанции факти е приложен законът,който е следвало да се приложи и е приложен правилно. Изложението в касационната жалба е посветено на доказателствения анализ,извършен от първо- и второинстанционния съд с възражения срещу правилността му,и тези възражения не могат да бъдат споделени.Доводите в касационната жалба повтарят тези от въззивната жалба,с които защитникът на Д. е оспорвал правилността на извършения от първата инстанция анализ на установените факти,поради което на тях отговор е даден с въззивното решение.Противно на твърдяното в жалбата,авторството на Д. и съучастникът му е безспорно установено не „преимуществено” и не „предимно” на техните обяснения,а още на показанията на свидетелите Св.П. и внукът на пострадалата, Б.С.:първата е възприела две лица,продължително пребиваващи вблизост до балкона на находящото се на първия етаж жилище на пострадалата,от които лица впоследствие е разпознала Х.,а вторият е възприел и впоследствие е разпознал и двамата подсъдими,заварени от него в дома на баба му,след като М.С. вече е била убита,а парите и вещите й-отнети.Че Х. и Д. са проникнали в дома на М.С. и откъде,че са я умъртвили и по какъв начин,че са отнели нейни пари и вещи,че Х. е предложил да пренощуват в дома й,което предложение Д. отхвърлил,както и за причината,принудила ги да напуснат жилището оттам,откъдето са проникнали в него,данни се съдържат отново не само и не единствено в обясненията,които двамата са дали при досъдебното разследване и които обяснения първоинстанционният съд е включил по надлежния процесуален ред в годния за обсъждане доказателствен материал,но и в показанията на полицейските служители Ил.Ц.,К.В. и Др.В.,както и в експертното заключение относно причината за настъпването смъртта на М.С..Направените в жалбата намеци /”хипотетичната възможност”/,че „самопризнанията на Д. Д.” биха могли „да бъдат събрани по насилствен начин”,е безпредметно да се коментират не само защото предполагат неустановено към момента и по предвидения процесуален ред престъпление,извършено от длъжностно лице или лица,но и защото коментираните обяснения са дадени по реда на чл. 222 НПК,съществуващ включително за елиминиране на възможността,обвиняемият да бъде принуждаван от орган на досъдебното разследване към нежелано самопризнание,или пък към заявяване на обстоятелства,които не съответстват на действителността.Въззивният съд е отговорил и на твърденията за „водещата роля” на подсъдимия Х.,както и дали и доколко Д. е бил „манипулиран” от по-възрастния си съучастник да извършат престъплението.Нееднократните психиатрични и психологични освидетелствания на двамата подсъдими категорично са заключили,че нито Хаджикинов е имал лидерска позиция в отношенията между двамата,нито Д. е бил лесно манипулируем,откъдето логично следва,че не Х. се е наложил за „кумир”,а това е бил доброволен и следващ личностовите му особености избор на Д..Защитата на подсъдимия Д. отново задава и въпроса,”каква е била необходимостта жертвата да бъде умъртвена”,когато „и за двамата подсъдими е било ясно,че тя се намирала в състояние на силно алкохолно опиянение”.Като се остави настрана фриволното приписване на подсъдимите на пророчески способности /че М.С. се е намирала в посоченото състояние е установено едва след аутопсията на трупа й/,отговорът на този въпрос е в обясненията на Х. и Д.,предадени в предпосл. абзац на с.6 от въззивното решение,а отговорът на въззивния съд както по този въпрос,така и по въпроса за неяснотата,според защитата,на мотива за извършване на престъплението,е даден на с. 12. С оглед на дотук изложеното,липсата на заявени със съответните им доводи други касационни основания и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324 от 8.Х.2013 год. по внохд № 733/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: