10 Р Е Ш Е Н И Е № 306 София, 21.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Любка Андонова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1068 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. К., Е. Г. К. и Л. Т. К.,починал след подаване на касационната жалба и заместен по реда на чл.226 ГПК от своите наследници по закон Е. Г. К.,И. Л. К. и М. Л. К. и по касационна жалба на Е. Г. Бистрина и М. И. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 12.06.2009г. по гр.д.№546/2008г. С определение №320/10 от 16.04.2010г.,постановено по гр.д.№1572/2009г. по описа на ВКС,І ГО, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача”. Касаторите Л. И. К.,Е. Г. К., И. Л. К. и М. Л. К. поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,тъй като ищците не са доказали придобивното си основание-придобивната давност по договора от 1938г. изтича през 1958г.,но през 1957г. поради заливането на имота наследодателят на ищците се е пренесъл в друг,даден му от общината имот. Поддържат ,че неправилно е прието,че е налице присъединяване на давностно владение от продавача по предварителния договор от 1938г. Излагат съображения,че записването на имота в разписен лист на името на общия наследодател не създава собственост,а давност за имот пл.№968 не е доказвана. Поддържат също така,че не се установява идентичност на описаните в исковата молба имоти с този,за който съдът се е произнесъл по причина незаконосъобразно допуснато изменение на иска.С оглед допуснатите от съда изменения на иска излагат съображения и за недопустимост на обжалваното решение. Молят обжалваното решение да бъде отменено. Касаторите Е. Г. Бистрина и М. И. Б. поддържат,че обжалваното решение е незаконосъобразно,неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,тъй като съдът е игнорирал качеството им на добросъвестни купувачи,придобили имота въз основа на прехвърлителна сделка, годна да ги направи безспорни собственици на имота. Твърдят,че са владели имота като собственици в продължение на повече от 5 години от момента на подписване на нотариално оформен договор, като не е доказано наличие на факти,отхвърлящи обективния и субективен елемент на добросъвестното им владение.Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. Д. Х. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Ответникът по касационна жалба И. М. С. изразява становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в открито съдебно заседание и представени в същото писмени бележки. Ответниците по касационна жалба Й. Д. Б., П. М. Я. и К. Г. К. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение,постановено на 12.06.2009г. по гр.д.№546/2008г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците Л. И. К.,Л. Т. К. /починал в хода на производството пред касационната инстанция/,Е. Г. К.,Е. Г. Б. и М. И. Б.,че ищците Р. Д. Х., Й. Д. Б.,К. Г. К.,К. К. С./заместена в хода на производството от М. А. С.,И. М. С. и П. М. Я./, са собственици на 270/883 ид.части от УПИ ІІІ-1252 и 3203 в кв.16 по действащия план на [населено място] и ответниците са осъдени да предадат владението на тези идеални части. Прието е,че ищците са наследници на К. Г. К.,а ответниците /с изключение на Е. Бистрина и М. Б./ -на Т. Г. К.. Двамата наследодатели са синове на Г. Л. К.,починал на 21.03.1924г.,като по наследство от своя баща са придобили собствеността върху имот пл.№968 по плана на [населено място] от 1926г.,в който построили къща. С частен писмен договор от 30.08.1938г. братята К. и Т. К. закупили от чичо си К. К. празно дворно място от 400кв.м.-парцел І, образуван от имоти пл.№№966 и 967 по плана на [населено място] от 1926г. Прието е,че тези съседни имоти,обединени в едно цяло като къща с дворно място,се стопанисвали съвместно от братята К. и Т. К. заедно с техните семейства до наводнението през 1957г. Прието е,че са осъществявали съвместно фактическата власт в периода от 1938г. до 1957г. като към осъществяването от тях владение се присъединява и владението,осъществявано от техния праводател К. К.,от когото са получили имота въз основа на сключения през 1938г. частен писмен договор-прието е,че към 1926г. праводателят К. К. е бил във владение на имот пл.№967 и на присъединяване подлежи периода от 1926г. до 1938г. Предвид това е прието, че в полза на наследодателите Т. и К. К. е изтекъл законоустановения срок на придобивна давност в продължение на повече от 20 години /чл.34 от Закона за давността /отм./ и те са били собственици на имота към момента на наводнението-1957г. За неоснователно е прието правоизключващото възражение на ответниците по иска,че са придобили по давност и частта на ищците- прието е,че не е установено ответниците да са установили такова владение върху имота като свой,което да е годно да ги направи собственици. Изложени са съображения,че е възможно Л. Т. К. да е имал съзнанието,че е собственик на целия имот,позовавайки се на обстоятелството,че след наводнението през 1957г. имотът е бил обитаван само от наследодателя му Т. К. до смъртта му през 1963г. и сестра му П. докато се омъжи през 1965г. Прието е обаче,че сънаследникът,който сам ползва имота е владелец само на своята идеална част,а е държател на идеалните части на сънаследниците си и за да се приеме,че той владее сам за себе си цялата вещ е необходимо да обективира промененото отношение като извърши действия,които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за неговото субективно отношение към вещта. Прието е,че Л. Т. К. не е доказал дори упражняването на фактическа власт през периода от смъртта на неговия пряк наследодател до застрояването на имота. Изложени са съображения,че отбелязването като собственик в разписния лист,снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 1991г. и разпоредителната сделка /дарение през 2000г. доказват собственическо отношение към вещта,но за да настъпят последиците на придобивната давност е необходимо осъществяването и на реална фактическа власт,която да продължи непрекъснато поне 10 години /който факт е прието,че не е доказан по делото/. И тъй като Л. Т. К. не е имал права върху имота, то и такива не са придобити по силата на извършените през 2000г. и 2002г. разпоредителни сделки. По въпроса допустимо ли е присъединяване на изтекла придобивна давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача” в производството по чл.288 ГПК е установено,че е налице противоречива съдебна практика. В обжалваното решение е прието,че изтеклата в полза на “продавача” по сключения през 1938г. частен писмен договор се присъединява към давността,течаща за “купувачите” по този договор. В решение №555/28.02.1969г.,постановено по гр.д.№2052/1968г. на І ГО на ВС и решение №642/20.03.1968г.,постановено по гр.д.№198/1968г. на І ГО на ВС е прието,че получилият владението по договор-обещание за продажба на недвижим имот не може да присъедини владението на този, който му е предал владението по договора. Настоящият състав на ВКС приема за правилно становището, изразено в решение №555/28.02.1969г. по гр.д.№2052/1968г. на І ГО на ВС и решение №642/20.03.1968г. по гр.д.№198/1968г. на І ГО на ВС,а именно че получилият владението по предварителен договор за продажба на недвижим имот не може да присъедини владението на този,който му е предал владението по договора,като съображенията за това са следните: Лицето,което е получило владението върху недвижим имот по предварителен договор /обещание/ за продажба,не може да присъедини владението на този, който му е предал имота при сключването на договора, тъй като по смисъла на чл.82 ЗС може да бъде присъединено само владение на праводател,т.е. само когато се установи наличие на основание за настъпване на правоприемство по отношение на владението. Предварителният договор не представлява подобно основание,тъй като с този договор се поема само задължение за бъдещо прехвърляне на собствеността. Договорът не съдържа изявление /съгласие/ за преминаване на владението от патримониума на обещателя в патримониума на другата страна по договора. Договарянето за предаване на владението при сключване на предварителния договор касае владението като едно фактическо състояние /предава се само упражняването на фактическата власт/, но не и с намерение за своене. Този договор не е основание /за разлика на хипотезата на универсално правоприемство при наследяване/ да се приеме,че е налице правоприемство и по отношение на субективния елемент на владението. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо,но по същество неправилно с оглед възприетия от въззивния съд принцип на преобразуване на право на собственост от имот,урегулиран по предходен регулационен план, в идеални части от сега съществуващ урегулиран поземлен имот,образуван при действието на ЗУТ. Неоснователни са оплакванията на касаторите за недопустимост на обжалваното решение. В съответствие с изискванията на процесуалния закон /чл.116,ал.1,изр. трето ГПК/отм./ съдът е допуснал изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен иск,както и уточнение на претенцията с оглед актуалния регулационен статут на имота. Индивидуализирането на имот,предмет на защита по предявен иск за предаване владението на недвижим имот,следва да бъде извършено според статута му по действащия към момента на постановяване на решението регулационен план,независимо от обстоятелството дали промяната е настъпила преди или след предявяване на иска. Неоснователни са и оплакванията за неправило приложение на материалния закон по отношение на частта от имота,съответстваща на имот пл.№968 по плана на [населено място] от 1926-1927г. вкл. с оглед началния момент на давностния срок. С молба,постъпила на 21.04.2003г.,предявилите иска лица са уточнили основанието,на което претендират,че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот,а именно изтекла придобивна давност като при липса на посочване на началния момент на давностния срок,правилно съдът е приел,че по отношение на частта от имота, представляваща имот пл.№968 по плана на [населено място] от 1926г. давността е започнала да тече от 21.03.1924г. /датата,на която е починал общият наследодател Г. Л. К./. По отношение на частта от имота,представляваща имот пл.№967 по плана на [населено място] от 1926г. за начален момент на давностния срок е приета датата,на която е извършено записването на имота на името на К. Л. К.. По отношение на имот пл.№968 по плана на [населено място] от 1926г. по делото е установено по категоричен начин,че наследодателите К. Г. К. и Т. Г. К. са упражнявали фактическата власт още от 1924г. и именно в този имот са построили къща, в която са живеели до 1957г. С оглед на това правилно въззивният съд е приел,че по отношение на този имот придобивната давност е изтекла още преди 1957г. с оглед разпоредбата на чл.34 от Закона за давността /отм./ и правото на собственост е принадлежало и на двамата наследодатели на спорещите страни. За имот пл.№968 по регулационния план на [населено място] от 1926г. е отреден самостоятелен парцел ІІ-968 и следователно към 1958г.,когато е изготвен нов кадастрален и регулационен план,този имот е представлявал самостоятелен обект на право на собственост, придобит по давност от К. Г. К. и Т. Г. К.. Към 1991г. този имот е представлявал парцел ХVІ-1252 с площ от 282кв.м., по отношение на който Л. Т. К. е признат за собственик по давност,за което е съставен н.а.№61,том ІІ,н.д.№593/1991г. По делото обаче не е установено Л. Т. К. да е отблъснал владението на наследниците на К. Г. К., поради което правилно в съответствие с разясненията по приложението на чл.79,ал.1 ЗС,дадени в ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел,че не е доказано осъществяването на посоченото в н.а.№61,том ІІ, н.д.№593/1991г. придобивно основание. След като Л. Т. К. се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност за имот,част от който е притежавал по наследство от своя баща Т. Г. К. и който е държал като общ,т.е. имал е качеството държател на идеалните части на останалите съсобственици,вкл. и наследниците на К. Г. К., следвало е да обективира спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части чрез фактически действия по демонстриране на това намерение. Осъществяването на тези действия по делото не е установено, поради което правилно е прието,че към 1991г. имотът е бил съсобствен между всички наследници на К. Г. К. и Т. Г. К.. А доколкото не се установява и в периода от 1991г. до 2001г. подобни действия да са били манифестирани спрямо съсобствениците от страна на Л. И. К.,то правилно е прието,че същият се легитимира по силата на сключения на 08.05.2001г. договор за дарение /н.а.№64,том ІІ,рег.№2000, н.д.№264/2001г./ като собственик само на притежаваната от прехвърлителите идеална част от този имот. Аналогичен извод следва да бъде направен и по отношение правата на М. И. Б. и Е. Г. Б.-същите са придобили по силата на сключения на 03.04.2002г. договор за покупко-продажба /н.а.№1,том ІІ,рег.№1193,н.д.№201/2002г./ такъв обем от права върху парцел ХІ-1252,колкото е притежавал техният праводател Л. И. К.. Неоснователни са доводите на касаторите М. И. Б. и Е. Г. Б.,че са придобили тази част от имота по давност след сключване на договора за продажба през 2002г.,като владението им е било добросъвестно. Договорът за продажба е сключен на 03.04.2002г. и до датата,на която е предявен искът /15.05.2002г./ не е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.2 ЗС 5-годишен давностен срок. По отношение на имот пл.№967 неправилно въззивният съд е приел, че към 1957г. е изтекла придобивна давност в полза на К. Г. К. и Т. Г. К.-както беше отбелязано по-горе същите не са могли да присъединят владението на К. Л. К. към своето владение,което са установили самостоятелно през 1938г. По отношение на този имот обаче К. Г. К. и Т. Г. К. са установили съвладение след сключването на предварителния договор и по този факт между страните по делото не се спори. Фактическата власт върху имота е установена и осъществявана съвместно до 1957г.,след което К. Г. К. е напуснал имота,тъй като обитаваната от него част от жилищната сграда е била отнесена от наводнението.Фактическа власт върху имота след тази дата действително е продължил да упражнява само Т. Г. К.. Към 1991г. този имот е представлявал самостоятелен парцел ХV-1252 с площ 310кв.м.,по отношение на който Л. Т. К. е признат за собственик по давност,за което е съставен н.а.№61, том ІІ,н.д.№592/1991г. И доколкото до 1957г. придобивна давност не е изтекла, последващото установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота само от Т. Г. К. и позоваването на изтеклата придобивна давност само от неговия пряк наследник Л. Т. К. обосновава извода,че правото на собственост е придобито по давност само от Т. Г. К.,за което в полза на неговият наследник по закон Л. Т. К. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Обстоятелството,че до 1991г. същият не е упражнявал фактическа власт върху имота е ирелевантно, тъй като давността е изтекла в полза на неговия пряк наследодател още през 1958г. /Както е прието в т.2 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС при наличие на позоваване на изтекла придобивна давност правните последици /придобиване на вещното право/ се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79,ал.1 ЗС и по чл.79,ал.2 ЗС./Неправилно въззивният съд е приел,че и от този имот към настоящия момент наследниците на К. Г. К. притежават идеални части. С позоваването на изтеклата придобивна давност в качеството му на наследник по закон на Т. Г. К. през 1991г. Л. Т. К. е придобил правото на собственост върху целия имот по време на брака си с Е. Г. К.,след което е дарил това право на Л. И. К. /н.а.№64,том ІІ,рег.№2000, н.д.№264/2001г./,който пък от своя страна е продал имота на М. И. Б. /н.а.№1,том ІІ,рег.№1193/2002г./. Към настоящия момент правото на собственост върху съответстващата на парцел ХІ-1252 по плана от 1991г. част от УПИ ІІІ-1252,3203 в кв.16 по плана на [населено място] принадлежи на М. И. Б. и Е. Г. Бистрина в режим на съпружеска имуществена общност. През 2002г. за имоти 1252 и 3203 /парцел ХV-1252,парцел ХVІ-1252 и част от имот 3203/ е отреден общ парцел ІІІ-1252,3203 в кв.16 по плана на [населено място] с площ от 883кв.м. Това последващо обединяване на двата парцела обаче не рефлектира върху принадлежността на правото на собственост на двата парцела,от които е образуван съществуващия понастоящем УПИ ІІІ-1252,3203 като без правно значение е и обстоятелството дали предходната регулация е била приложена,доколкото при действието на ЗУТ изменението на подробния устройствен план не може да доведе до промяна на вече придобити по предходни регулационни планове права. Наследниците на К. Г. К. запазват правата си върху съответната част от имота,представляващ парцел ХVІ-1252 по плана от 1977г. /1/2 ид.част/,за която част предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от процесния имот,представляваща парцел ХV-1252 по плана от 1977г. по делото не е установено осъществяване на твърдяния от предявилите иска лица придобивен способ. Неоснователен е доводът на ответниците по касационна жалба Р. Д. Х. и И. М. С.,че доколкото не е налице позоваване в хода на процеса на изтекла придобивна давност от страна на първоначалния ответник Л. Т. К.,този въпрос не трябва да бъде изследван. След като по делото е представен нотариален акт, съставен по реда на чл.483,ал.2 ГПК/отм./ правилно съдът е приел,че извършената от нотариуса констатация за придобиване на право на собственост въз основа на изтекла придобивна давност следва да бъде зачетена, доколото по делото същата не е опровергана /в този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г./. Повторно позоваване на изтекла придобивна давност в исковото производство от лицето,в полза на което е издаден нотариалният акт, не е необходимо. В тежест на противната страна е да установи наличие на свои вещни права върху имота. Неоснователен е и доводът,че наследодателят К. Г. К. е запазил правата си върху този имот. Действително владението върху имоти, които са станали недостъпни поради наводнение не се изгубва,но само ако след отпадане на тази пречка владението е продължило. В случая след оттичането на водата само Т. Г. К. се е завърнал в имота,поради което само по отношение на него може да се приеме,че владението не е било изгубено. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която предявените искове са уважени за 270/883 ид.части от УПИ ІІІ-1252,3203 по сега действащия регулационен план на [населено място] и вместо това исковете бъдат уважени само за ½ ид.част от онази част от УПИ ІІІ-1252,3203,която съответства на парцел ХVІ-1252 по плана на [населено място] от 1977г. /съотнесена към начина на изчисляване на идеалните части според площта на имота тази идеална част съответства на претендираната от предявилите иска лица част-270/883 ид.части от целия имот/. За останалата част от имота, която съответства на парцел ХV-1252 по плана на [населено място] от 1977г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски както следва: в полза на Р. Д. Х. сумата 2180лв.,в полза на И. М. С. сумата 2250лв.,в полза на Л. И. К. сумата 1000лв. и в полза на М. И. Б. и Е. Г. Бистрина сумата 2545лв. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 12.06.2009г. по гр.д.№ 546/2008г. в частта,с която е признато за установено по отношение на Л. И. К.,Л. Т. К.,Е. Г. К.,Е. Г. Бистрина и М. И. Б. по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС,че Р. Г. К.,Й. Д. Б.,В. Г. К.,К. Г. К.,К. К. С.,заместена в хода на производството от М. А. С.,И. М. С.,П. М. Я. са собственици на 270/883 ид.части от УПИ ІІІ-1252,3203 в кв.16 по действащия план на [населено място],при съседи: УПИ І и от три страни път и Е. Г. Бистрина и М. И. Б. са осъдени да предадат владението на тази идеална част от имота и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.97,ал.1 ГПК по отношение на Л. И. К. от [населено място], [улица],Е. Г. К. от [населено място],ул.”П. Я. №14, Е. Г. Б. от [населено място], [улица],М. И. Б. от [населено място], [улица],вх.А,както и по отношение на М. Л. К. от [населено място], [улица] И. Л. К. от [населено място], [улица] качеството им на наследници по закон на починалия в хода на производството Л. Т. К.,че Р. Д. Х. от [населено място], [улица],Й. Д. Б. от [населено място], [улица],К. Г. К. от [населено място], [улица],И. М. С. от [населено място], [улица] П. М. С. от [населено място], [улица] са собственици на ½ ид.част от частта от УПИ ІІІ-1252,3203 в кв.16 по сега действащия регулационен план на [населено място], съответстваща на парцел ХVІ-1252 по плана на [населено място] от 1977г. и ОСЪЖДА М. И. Б. и Е. Г. Б. на основание чл.108 ЗС да предадат на Р. Д. Х., Й. Д. Б.,К. Г. К.,И. М. С. и П. М. С. владението върху тази идеална част от имота. ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на обективно съединяване по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС от Р. Д. Х., Й. Д. Б.,К. Г. К. /лично и като наследник по закон на В. Г. К./, И. М. С. и П. М. С. /като наследници по закон на К. Г. С./ против Л. И. К.,Е. Г. К.,М. Л. К., И. Л. К.,Е. Г. Б. и М. Г. Б. искове за признаване право на собственост и предаване владението на 270/883 ид.части от онази част от УПИ ІІІ-1252,3203,кв.16 по сега действащия регулационен план на [населено място],която съответства на парцел ХV-1252 по плана на [населено място] от 1977г. ОСЪЖДА Е. Г. К.,Л. И. К., И. Л. К.,М. Л. К.,Е. Г. Б. и М. И. Б. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на Р. Д. Х. сумата 2190лв. /две хиляди сто и деветдесет лева/,представляваща направените по делото разноски и на И. М. С. на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 2250лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски. ОСЪЖДА Р. Д. Х.,Й. Д. Б., П. М. Я.,К. Г. К. и И. М. С. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на Л. И. К. сумата 1000лв. /хиляда лева/,представляваща направените по делото разноски и на Е. Г. Б. и М. И. Б. сумата 2545лв./две хиляди петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: