Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * договор за кредит * нищожност на договор * Неравноправни клаузи в потребителски договори

Р Е Ш Е Н И Е

№.72

гр. София,02.08.2016 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№686 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. С. срещу решение №18231 от 12.11.2014 г. по в.т.д.№15 315/2013 г. на СГС. С обжалваното решение е обезсилено решение №9396 от 15.07.2013 г. по гр.д.№10970/2012 г. на СРС, с което са признати за нищожни по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от Н. Е. С. срещу [фирма], клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот НL41961 от 15.09.2008 г., отхвърлени са исковете за признаване на нищожни на клаузите на чл.3, ал.1 и чл.23 от същия договор, както и клаузите по чл.2, ал.2, чл.3, ал.1, чл.5, ал.1, чл.4, ал.2, пр.2, чл.6, чл.8, изр.2 и чл.10 от Допълнително споразумение от 21.07.2010 г., уважен е частично иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че в случая разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е неприложима, а въззивният съд не се е произнесъл с определение по чл.70 от ГПК относно определената от него цена на исковете. Навеждат се доводи, че начинът на определяне на цената на иска от съда, на база бъдещи несигурни събития, освен, че не се съдържа в ГПК, създава измислени пречки за защита правата на потребителите.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №25 от 12.01.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Оценяем или неоценяем е искът за установяване на нищожността на отделни части от договор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от Н. Е. С. срещу [фирма] искове за установяване нищожността на клаузите по чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора за кредит са оценяеми, като цената им е разликата между сбора на анюитетните вноски, определими съобразно лихвения процент на банката към датата на сключване на договора и сбора на анюитетните вноски, определени от банката в приложение на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора, за срока на действието му, следващ исковата молба. В този смисъл и тъй като цената на исковете за нищожност на тези разпоредби, определена по визирания механизъм, надвишава сумата от 25 000 лв. и обосновава родова подсъдност на исковете пред СГС, въззивният съд е обезсилил изцяло решението на СРС, вкл. и в частта по иска по чл.55 от ЗЗД, поради обусловеността му от изхода на исковете по чл.26 от ЗЗД.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение №449 от 29.07.2015 г. по т.д.№1596/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. В цитирания акт се приема, че хипотезата на чл.69, ал.1, т.4, пр.1 от ГПК не може да бъде приложена по аналогия при прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор, когато не се оспорва правната връзка, респективно основанието на дължимата към кредитора престация, дори когато редактираната или отпадаща като последица от уважаване на иска клауза въздейства върху размера на вземането на кредитора – т.е. когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира не касае основанието на вземането и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина на определяне на вземането или други елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване на нищожността на тази клауза е неоценяем.
След допускане на касационно обжалване на процесното съдебно решение, е постановено и Решение №76 от 15.07.2015 г. по т.д.№888/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което по реда на чл.290 от ГПК е прието, че установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита, е неоценяем, като същият е подсъден по правилото на чл.103 от ГПК на районен съд и съдът определя държавна такса при предявяването му по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съставът на ВКС е възприел становище, че при оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи /и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено/, паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора, а същият ще е приложим между страните без нищожните си части /чл.26, ал.4 от ЗЗД/, поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска, а единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение /а не на самостоятелен иск/ за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл.69, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл е посочил, че в разпоредбата на чл.69, ал.1 от ГПК липсва изрично правило за определяне на цената на иск за оспорване на съществуването само на отделна клауза от договор, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.69, ал.2 ГПК и съдът да определи първоначалната цена на иска - при липса на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне на приблизителна цена по чл.70, ал.3 ГПК искът е неоценяем и при предявяването му съдът събира държавна такса по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, като не възприема разрешението, дадено в определение №290/09.04.14 г. по ч.т.д.№953/14 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /на което се позовава ответникът по касация/, според което като база за определянето на цената на иска за обявяване за неравноправна на клауза в потребителски договор следва да послужи използваният от ищците алгоритъм за изчисление на търсените като недължимо платени от банката суми за лихви, такси и комисионни, но съобразени за целия срок на договора.
В случая предявените установителни искове са за установяване на нищожност на отделни неравноправни клаузи от договор за банков кредит /в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита/, като иск за обявяване на нищожността на целия договор не е предявен, нито се оспорва правната връзка, респективно основанието на дължимата към кредитора престация. В този смисъл и с оглед на отговора на правния въпрос, въззивното решение, с което е определена цена на установителните искове /като разлика между сбора на анюитетните вноски, определими съобразно лихвения процент на банката към датата на сключване на договора и сбора на анюитетните вноски, определени от банката в приложение на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора, за срока на действието му, следващ исковата молба/ е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, а делото - върнато за ново разглеждане на Софийския градски съд съгласно чл.293, ал.3 от ГПК, за произнасяне по същество по въззивната жалба срещу обжалваното първоинстанционно решение, като на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,Върховният касационен съд


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №18231 от 12.11.2014 г. по в.т.д.№15 315/2013 г. на СГС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.