Р Е Ш Е Н И Е № 296 гр. София, 04 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 696/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Т. срещу присъда №511 от 12.12.2012г., на Благоевградски окръжен съд /ОС/, обявена по внохд №282/2011г. Подадената жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради налични основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК - нарушения на материалния и процесуален закон. В подкрепа на визираните оплаквания се предлагат лишени от конкретика съображения за необоснованост - несъответност между приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка и приобщения доказателствен материал по наказателното дело. Очертават се фрагментарни доводи и за съществуващи пороци в процесуалната дейност на Окръжен съд - Благоевград, изразяващи се в „едностранчиво събиране и разглеждане” на доказателствата, и в липса на мотиви, обусловили неправилно приложение на материалния закон. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнително представено писмено изложение се релевира и пренебрегване на изискванията на чл.246 от НПК с внесения срещу Г. Т. обвинителен акт, съдържащ непълноти и противоречия относно фактите, значими за предвидените в чл.279 от НПК форми на изпълнителното деяние на криминализираното престъпление. Обстойно, въз основа на тълкуване на императивните предписания на Регламент 562/15.03.2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, и с акцент на обстоятелството, че соченият нормативен акт премахва граничния контрол на лицата, пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на Европейския съюз, се аргументира престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия. В съдебно заседание на 28.05.2013г., Г. Т. се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба и допълнението към нея, и пледира за тяхното уважаване. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №1269 от 18.05.2011г., по нохд №567/2010г., Районен съд-Сандански е признал Г. А. Т. за невиновен в това на 18.07.2010г., в района на 41 граничен репер, намиращ се в землището на [населено място], да е направил опит да излезе през границата на страната ни с Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на власт и не през определените за това места, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което в съответствие с чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК. Със съдебен акт №511 от 12.12.2012г., по внохд №282/2011г. , в производство, инициирано по протест на прокурора, Благоевградски ОС упражнявайки правомощията, с които е оторизиран от разпоредбата на чл.336, ал.1, т.2 от НПК, е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление и при условията на чл.58, б.”А”, вр.чл.42а и чл.42б от НК лимитирал произтичащите от това санкции - ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/ - Сандански в компетентния съд обвинителен акт срещу Т., и с реализираната от въззивната инстанция процесуална и доказателствена дейност. Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правната разпоредба на чл.55 от НПК и на основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС на РБ. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпно посегателство с характеризиращите го обективни признаци /време, място, начин на извършване/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология; и визирал приложимия материален закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са лимитирани и необходимите данни за очертаване на визираните в чл.279, ал.1 от НК форми на изпълнителното деяние, съществуващи самостоятелно, но не и взаимно изключващи се - влизане /излизане/ през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Изчерпателно са описани фактите, сочещи на действията на Г. Т., който знаейки законния ред за напускане на страната и при ясното съзнание за налични предходни осъждания и висящи досъдебни производства, предпоставили обявяването му за издирване от органите на МВР, на 18.07.2010г. предприел неправомерно преминаване на границата на България с Република Гърция, в района на 41 граничен репер, находящ се в землището на [населено място]. При осъществения контрол, Върховният касационен съд не констатира и допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и чл.107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, довели до дерогиране на материалния закон. Въззивният състав, по реда на чл.313 - чл.340 от НПК е проверил изцяло първоинстанционната присъда, като след проведено съдебно следствие, последвано от прецизно, задълбочено и всеобхватно обсъждане на инкорпорираната доказателствена съвкупност, е формирал своите изводи по фактите и по приложимото право. Наведените с жалбата на Г. Т. бланкетни възражения, сочещи че съдържанието на доказателствените източници по делото очертава различна от описаната в атакувания акт фактология, индицира на неспазване правилата на формалната логика в оценъчната дейност, което е неотносимо към правомощията по чл.354, вр.чл.348,ал.1,т.т.1-3 от НПК и е извън обсега на компетентност на настоящата инстанция. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Той не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираната инстанция фактически положения, доколкото не се релевира и установява несъблюдаване на процесуалния закон, при събирането и анализа на доказателствата. Правата на подсъдимото лице не са ограничени с реализираните от ОС-Благоевград процесуално-следствени действия /разпит на Г. М./ и чрез интерпретацията на гласните и писмени доказателствени средства, довели до постановяване на осъдителен съдебен акт. За разкриване на обективната истина в наказателния процес и за изясняване на твърденията на подсъдимия пред първостепенния съд, сочещи на местонахождението му в района на [населено място], за да се срещне с вуйчо си, занимащ се с риболов в инкриминирания ден, въззивният състав е допуснал като свидетел Г. М. и изслушал депозирания от него разказ, че бил на работа на обект в [населено място], за което Т. бил уведомен при състоял се със съпругата му разговор Доказателственият материал, приобщен чрез обясненията на Г. Т.; свидетелските показания на В. М., Н. Т., В. К., М. Е., Б. А., Г. М.; и приложената документация /обстоятелствен протокол №21329 от 18.07.2010г. за извършено нарушение на държавната граница, заповед за задържане на лице от същата дата и схема на мястото на задържане, официални справки от МВР за регистрация на Г. Т. и обявяването му за общонационално издирване/, обезпечава обвинението, с изискуемия се доказателствен интензитет. По несъмнен и категоричен начин е установено, че на 18.07.2010г. патрулиращи гранични полицаи забелязали Г. Т. /издирван от органите на реда, във връзка с водените срещу него наказателни производства за престъпления от общ характер/, Б. С. и неизвестно по делото лице, в землището на [населено място], вблизост до 41 репер, и след нужната легитимация отправили към тях разпореждане да спрат незабавно за извършване на проверка. Доказани са и последвалите бягство на нарушителите в посока Република Гърция, и задържане на Т. и С. от униформените служители в коритото на реката, преди да успеят да пресекат граничната бразда и да напуснат територията на страната. В коментирания смисъл, въззивната инстанция с демонстриран юридически усет и проявен професионализъм е подложила на обсъждане лансираната от подсъдимия защитна версия за случилото се на инкриминираната дата, разколебана от заявеното от неговия родственик М. и опровергана от разпитаните в процеса на разследване гранични полицаи, и същата ценена, при съблюдаване правната природа на обясненията на Г. Т. - източник на доказателства и средство на защита, и чрез обективно съотнасяне с останалата доказателствена маса. Не е налице и очертаната в касационната жалба липса на мотиви в постановения от ОС-Благоевград въззивен съдебен акт. Атакуваната присъда отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на акта. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като се предложи съответната подкрепяща го аргументация. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от съда. След подробен анализ на направените от първостепенния съд фактически и правни констатации, и при съобразяване на приобщената по делото доказателствена съвкупност, Благоевградски ОС е описал релевантната за обвинението срещу Г. Т. конкретика и извел заключение за престъпна съставомерност на деянието по чл.279, ал.1 от НК, обусловило отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и обявяване на нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице, за инкриминираното престъпление. Въззивната инстанция не е нарушила и материалният закон. Правната норма на чл.279, ал.1 от НК субсумира прояви на неправомерно поведение, изразяващи се във влизане или излизане през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Обект на защита срещу това престъпление е установеният ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона без оглед на констатирано вътрешно или външно посегателство спрямо същия. Съгласно параграф 1 /първи/ на Допълнителните разпоредби към Правилника за приложение на закона за Министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/, държавната граница е линията, която огражда територията на Република България, като вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра. Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони /гранични ивици/ и на определени за това места – ГКПП. Статутът на граничните контролно-пропускателни пунктове; същността и видовете гранична проверка; и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на нашата държава, или при присъствие в съответната гранична област, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове.ГКПП са обособени зони /обхващащи територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка/, със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При преминаването през зоната на ГКПП физическите лица, и намиращите се в тяхно владение - превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен /паспортно-визов/, митнически и ветеринарно-санитарен контрол, след реализирането на които се получава разрешение за влизане или излизане от страната. Съществени промени в установената уредба, обезпечаваща охраната на държавната граница се констатират след влизането на Република България в Европейския съюз /01.01.2007 година/ и те касаят фактическото либерализиране на граничните проверки при преминаване на граждани от страните-членки на тази общност. Предвидените гранично-пропускателни пунктове обаче продължават да съществуват, като нормативно установената контролна дейност, извършвана от работещите там длъжностни лица не противоречи на съвременния облик и тенденциите в европейското законодателство.В Регламент /ЕО/ №562/2006 година на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/ е очертано съдържанието на понятията гранично-пропускателен пункт, граничен контрол и гранични проверки /чл.2, т.8, 9, дял І, Общи разпоредби/. Интерпретацията на последните категорично обосновава изводи, че и към настоящия момент на определените от компетентните органи, пропускателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, е налице граничен контрол и се осъществяват проверки, за да се гарантира че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или за излизане на територията на държавите-членки. В чл.21 от цитирания Регламент изрично е посочено и това, че премахването на граничния контрол на вътрешните граници на Европейския съюз не възпрепятства упражняването на полицейските правомощия от компетентните органи на държавите - членки съгласно националното законодателство, когато полицейските мерки: i) нямат за цел граничен контрол; ii) основават се на обща информация и опит относно възможни обществени заплахи и целят противопоставяне на трансграничната престъпност; iii) планирани са и изпълнени по начин, различаващ се от системните проверки на лица на външните граници; или iv) са извършени въз основа на проверка на място. То не накърнява и проверките за сигурност на летища и пристанища; възможността държавите-членки да предвидят в националните си закони задължение на лицата за притежание и носене на документи за самоличност; съответно задължението граждани на трети страни да докладват присъствието си на територията на дадена държава-членка по силата на разпоредбата на чл.22 от Шенгенската конвенция. В коментирания смисъл са представените към регламента нотификации на Република България по чл.37 от Регламент 562/2006г. Последвалото синхронизиране на законодателството на България е в очертаните от Регламента насоки за развитие на нормотворчеството. Член 4, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, предписва за посочените лица влизане и напускане на територията на България с валидна лична карта или валиден паспорт. Нововъведение в Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове е чл.9, ал.2, по силата на който на ГКПП на вътрешните граници компетентните служби изпълняват полицейски правомощия, които не целят граничен контрол и са в съответствие с чл.21 от Регламент №562/2006г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите, като те са изчерпателно лимитирани в разпоредбите на чл.52б и чл.85 от ЗМВР и ППЗМВР. Предвидените в чл.74-79а от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/,административни проверки от оторизираните власти на ГКПП и произтичащите от тях ограничения, в обсега на които забраната за напускане на страната на осъдени на лишаване от свобода български граждани до изтърпяване на наказанието им и възможността да не се разреши преминаване на границата от лица, спрямо които има повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода, също са съобразени с Регламент №562/2006г. Те са обусловени от необходимостта да бъде охраняван обществения ред и вътрешната сигурност на страните от общността. Лексическото, логическо и систематическо тълкуване на материалноправната норма на чл.279, ал.1 от НК, в контекста на визираната правна уредба, формира с изискуемата се категоричност вътрешното убеждение, че подсъдимият е консумирал състава на престъпление, насочено против установения ред на управление. Г. Т., при форма на вина - пряк умисъл, е направил опит да премине през границата на България с Гърция на неопределено за това място /извън ГКПП/ и без разрешение на надлежните органи, обективирано в реализиране на проверка за самоличността и за наложени на лицето ограничения за напускане на страната, каквито видно от приложените на л.10-13 от досъдебното производство и л.126 на нохд №567/2010г. официални справки, са били налице до 26.07.2010г., съгласно предписанията на чл.75 и чл.76 от ЗБЛД. Ирелевантно за очертаната престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираното поведение по чл.279 от НК, е акцентираното от защитата на подсъдимия Т. обстоятелство, сочещо на премахването на граничния контрол на лицата, пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на Европейския съюз. В разисквания казус, полицейските органи за граничен контрол и охрана на държавната граница са осъществили правомощия по смисъла на предоставените им от чл.21, б. ”А” на Регламент №562/2006г., при извършена проверка на нарушители на място, като те са се основавали на професионалния им опит за възможни заплахи за обществената сигурност и са били насочени срещу презграничната престъпност. Предприетите действия са и в обхвата на предвидената в чл.85 от ЗМВР компетентност, реализирана чрез преследване и задържане на нарушители при преминаване на границата, като след залавянето на двама от тях и в хода на изпълнение на задълженията по установяване на самоличността им, във връзка с регистрираната неправомерна проява, е констатирано, че Т. е обявен за общонационално издирване за престъпления от общ характер, санкционирани с влезли в сила присъди и предмет на досъдебно разследване към момента. По справедливост е отмерена и наказателната отговорност. Правилно, при условията на чл.58, б.А” от НК, с оглед стадия на престъпната дейност, са индивидуализирани санкционните последици на подсъдимия като вид и размер - ПРОБАЦИЯ, с мерки за контрол и въздействие задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител. Лимитираната наказателна санкция / минимално предвидената в закона/ е преценена при съблюдаване на тежестта на инкриминираното посегателство и на личната опасност на дееца, в съответствие е с целите на специалната и генерална превенция, очертани в чл.36 от НК, и не индицира на касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. По предложените съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената му компетентност, следва да остави в сила атакувания от подсъдимия Г. Т. съдебен акт, с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда от 18.05.2011г. на РС - Сандански, обявена по нохд № 567/2010г. Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №511 от 12.12.2012г. на Благоевградски ОС, постановена по внохд №282/2011г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.