5 Р Е Ш Е Н И Е №108 Гр.София, 22.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2418 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 335/30.11.12г., постановено по гр.д.№ 353/12г. от Варненския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 268/23.12.12г. по т.д.№ 2261/11г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] и Ж. С. Ж., [населено място] иск за признаване за установено съществуването на вземане на сума за разликата над уважената част на иска от 186.63 евро и предявения размер от 25666.22 евро по два броя записи на заповед с падежи на 01.09.08г. и на 01.09.09г., за което е издадена заповед за изпълнение № 1295/01.02.10г. от Варненския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на издадената заповед за изпълнение са вземанията по два записа на заповед, издадени на 22.08.2007г. от [фирма] и авалирани от Ж. С. Ж., всеки един за сумата от по 14245.20 евро с падежи - първият на 01.09.2008г., а вторият – на 01.09.2009г. По делото не се е спорило, че записите на заповед обезпечават изпълнението на задълженията на лизингополучателя по договор за финансов лизинг №[ЕИК], по който лизинговото имущество е на стойност 69377.40 евро, дължима на периодични вноски за период от 4 години, а сборът на лизинговите вноски за една година е в размер на 14245.20 евро. Записите на заповед са издадени на датата на сключване на договора за лизинг, а уговорените падежи – на 01.09.2008г. и на 01.09.2009г. съвпадат с края на първата и с края на втората година по погасителния план към договора за лизинг. Изложени са съображения, че записите на заповед обезпечават изпълнението на задълженията на лизингополучателя за първите два погасителни периода по аргумент от чл.5.1 от Общите условия на договора, според който обезпечението е за всички вземания за лизингодателя, но с настъпила изискуемост съответно на 01.09.08г. и на 01.09.09г., съвпадащи с падежите по записите на заповед. Апелативният съд не е възприел тезата на кредитора, че обезпечението е дадено за изискуемите вземания до пълното изпълнение на лизинговия договор, предвид фиксирания падеж на записите на заповед, предявяването им на падежа, поради което е счетено, че абстрактното отношение не обхваща последващи задължения, чиято изискуемост не е настъпила. С определение № 201/18.03.2014г. по т.д.№ 2418/13г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса за връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект. Становището на състава на ВКС по поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК произтича от следното: В приложените към касационната жалба решения, от които решение № 241/12.10.12г. по т.д.№ 279/12г. на Русенския окръжен съд и решение № 1783/14.12.12г. по т.д.№ 2611/12г. на Варненския окръжен съд са влезли в сила, е прието при аналогична фактическа обстановка, че с издадения запис на заповед се обезпечава изпълнението на всички поети от издателя задължения по каузалното правоотношение, а не само тези с настъпила изискуемост към датата на падежа по ценната книга. С решение № 86/18.06.13г. по т.д.№ 139/12г. на ВКС, ІІ т.о. се е произнесъл по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното отношение като причина за неговото издаване в контекста на въведено в процеса възражение за обезпечителна функция на записа на заповед спрямо конкретно каузално правоотношение, което е счетено за неоснователно от въззивния съд поради недоказаност на гаранционната функция на ценната книга. В решението по същество на спора е прието, че макар и в договора за лизинг между издателя и поемателя по записа на заповед да не е изрично посочено, че заплащането на лизинговите вноски за всяка година се обезпечава с издаването на запис на заповед, изводът за гаранционно – обезпечителната му функция следва от обстоятелствата относно датата на издаване на ценната книга, падежа и размера на вноските. В производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се установява съществуването на вземането на издадената заповед за изпълнение, като при заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК предмет на делото е вземането по записа на заповед. Въведените твърдения или възражения на страните за връзката между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, подлежат на изследване доколкото същите биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Погасителен ефект за вземането по записа на заповед при въведени възражения за плащане на задължението по каузалното правоотношение настъпва само при доказана обезпечителна функция на ценната книга спрямо изпълнението на конкретни задължения по каузалното правоотношение между издателя и поемателя. От друга страна, вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно –обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане съгласно чл.418, ал.3 ГПК, същото следва да е с настъпила изискуемост. В производството по чл.422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. Ако записът на заповед има обезпечителна функция само за част от задълженията по каузалното правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпили падеж към датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната книга. По изложените съображения съставът на ВКС намира, че отговорът на поставения правен въпрос следва да е в смисъл, че в производството по чл.422 ГПК от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. По същество на касационната жалба. Предвид отговора на поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение е правилно. Съгласно договор за финансов лизинг №[ЕИК] лизингодателят – настоящ касатор е предоставил на лизингополучателя [фирма] автомобил „Тойота Лексус” за срок от 48 месеца на стойност 61983 евро при месечни вноски в размер на 1187.10 евро с уговорени падежи по погасителен план. На 22.08.2007г. – датата на сключване на договора, са издадени процесните записи на заповед, всеки за сумата от 14245.20 евро и с уговорени падежи – на 01.09.2008г. и на 01.09.2009г., които съвпадат с края на първата и с края на втората година по погасителния план към договора за лизинг и по размер съответстват на сбора на вноските за по една година. Обезпеченията по договора са посочени в приложение 2 и включват записи на заповед, без направена конкретизация относно броя и датата на издаване. Видно от чл.5.1 от Общите условия към договора „за обезпечаване на всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя по договора за финансов лизинг, лизингополучателят учредява в полза на лизингодателя поисканото и одобрено от лизингодателя обезпечение”. Съображенията на въззивния съд по тълкуването на посочената клауза на общите условия към договора съответстват на уговорките по договора и на целта на предоставеното обезпечение. Гаранционно-обезпечителната функция на записите на заповед е по отношение на вноските, дължими към датите на падежите – 01.09.2008г. и 01.09.2009г. , предвид на съвпадението на падежите на ценните книги, както и с оглед на обстоятелството, че поетите задължения по записите на заповед са за суми, представляващи сбор от вноските за съответния период по договора за финансов лизинг. Изводите на въззивния съд за частично погасяване на задължението по каузалното правоотношение, от което следва и недължимост на вземането по записа на заповед са правилни, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила на основание чл.293, ал.1 ГПК. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335/30.11.12г., постановено по гр.д.№ 353/12г. от Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.