Ключови фрази
Неоснователно обогатяване - субсидиално приложение * задължения на въззивния съд * правомощия на въззивната инстанция * доклад по делото * правна квалификация

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160
София, 07.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т. д. № 2148/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] срещу решение №88 от 17.03.2015г., постановено по в.т.д. №1506/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №385/24.07.2014г. по т.д.№383/2012г. на Старозагорски окръжен съд в обжалваните му части.
С определение №330 от 26.04.2016г., постановено по реда на чл.288 ГПК, настоящият касационен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма], следните суми: 1. сумата 11 956.61лв., представляваща стойност за поддръжка на светофарните уредби с ДДС, които не са обект на обслужване по договор 470/14.04.2006г. за периода от 1.10.2010г. до 14.04.2011г., 2. сумата 33 125лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]с [улица], 3. сумата 30 102лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица], 4. сумата 28 284лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица], както и 5. сумата 20 463лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица].
В останалите му обжалвани части /по отношение на уважените искови претенции на [фирма] против [община] съответно за сумите 29 736.32лв. и 7 755.42лв./ въззивното решение не е допуснато до касация .
Касационното обжалване на въззивното решение в посочената му част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед поставения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК значим за спора въпрос, а именно:„За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл.146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?”.
В проведеното открито заседание на 28.09.2016г. пълномощникът на касатора [община] поддържа касационната жалба по съображенията, изчерпателно посочени в нея. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че в нарушение на процесуалните правила, въззивната инстанция не е изготвила нов доклад по делото, независимо от констатираната от въззивния състав погрешна правна квалификация в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК и независимо от факта, че оплакването за допуснатото процесуално нарушение във връзка с доклада се съдържа във въззивната жалба. Претендира връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.293 ал.3 ГПК.
Пълномощникът на ответното в касационното производство дружество [фирма] застъпва становището, че решението в частта му, за която е допуснато касационно обжалване, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че въззивният съд не дължи повтаряне на опорочените действия на първата инстанция във връзка с квалификацията на исковете и с разпределянето на доказателствената тежест, тъй като във въззивната жалба не е поискано събиране на доказателства с оглед неправилната квалификация в доклада. Излага подробни съображения за неоснователността на касационната жалба в писмена защита.
Както касаторът, така и ответното дружество, претендират разноски за касационната инстанция като процесуалния представител на [фирма] прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №385/24.07.2014г. по т.д.№383/2012г. на Старозагорски окръжен съд в частта му, с която ответната [община] е осъдена да заплати на ищеца [фирма] сумата 11 956.61лв., представляваща стойност с ДДС за поддръжка на светофарните уредби които не са обект на обслужване по договор 470/14.04.2006г. за период от 1.10.2010г. до 14.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г.; сумата 33 125лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]с [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г.; сумата 30 102лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г.; сумата 28 284лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г., както и сумата 20 463лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г.
За да потвърди първоинстанционното решение по отношение на посочените по-горе пет обективно съединени иска, въззивният съд е посочил, че с оглед направеното в исковата молба и в писменото становище на ищеца от 8.05.2013г. разграничение и уточнение на претенциите, правното основание на тези искове е по чл.59 ЗЗД, а не по чл.266 ЗЗД, както неправилно е прието от първоинстанционния съд в доклада по чл.146 ГПК. Апелативният съд е приел, че неправилната квалификация на исковете по чл.266 ЗЗД в доклада по чл.146 ГПК не задължава въззивната инстанция да предприеме процесуални действия по посочване и събиране на доказателства пред въззивната инстанция, независимо от направеното оплакване във въззивната жалба, тъй като във въззивната жалба въззивникът не е посочил и не е поискал извършването на процесуални действия по събирането на такива доказателства. Съдът е изложил виждането си, че доколкото събраните по делото доказателства са достатъчни за решаване на спора по същество, не се налага извършването на допълнителни процесуални действия за отстраняване на допуснатата неточност в доклада по чл.146 ГПК. На тази база исковете са уважени като е посочено, че присъдените суми представляват стойността на извършените работи по поддръжка, реконструкция и изграждане на светофарните уредби, и че спестявайки тези разходи, ответникът [община] се е обогатил неоснователно за сметка на [фирма].
Настоящият касационен състав намира, че въззивното решение / в частта му по отношение на която е допусната касация/ е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая неправилното квалифициране на посочените искове в доклада по чл.146 ГПК като претенции за дължимо възнаграждение по чл.266 ал.1 във вр. с чл.258 ЗЗД е отчетена в мотивите на първоинстанционното решение, но въпреки това окръжният съд е уважил исковете на основание чл.59 ЗЗД при разпределена доказателствена тежест с неточния доклад по чл.146 ал.1 ГПК. В т.4 от въззивната жалба на [община] е направено оплакване за допуснато от окръжния съд нарушение на чл.146 ГПК, изразяващо се в неточна правна квалификация на част от исковете, което е обусловило липсата на правилни указания на съда относно разпределянето на доказателствената тежест. Въпреки това, въззивният съд не е провел подготвително заседание, нито е дал указания в откритото заседание към страните за възможността страните да предприемат процесуалните действия, които са пропуснали да извършат, поради неточността в доклада.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос: „За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл.146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?” е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от ТР №1 от 9.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, в което е посочено, че „в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания”. От посоченото разяснение на ВКС следва извода, че задължението на въззивния съд да даде указания, не е обвързано с искане във въззивната жалба за ангажиране на доказателства, нито с преценката на въззивния съд, че събраните доказателства са достатъчни. Това е така, тъй като предприемането на съответните процесуални действия от страните по посочване на относимите за спора доказателства е следствие на указанията на съда в доклада, респ. следствие от указанията, дадени от въззивния съд във връзка с неточния доклад, а не обратното, както е прието във въззивното решение – съдът да дава указания само в случай, че въззивникът е поискал допускане и събирането на доказателства съобразно точната правна квалификация.
Неоснователно е твърдението на ответното дружество по касация, че допуснатото процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд не е съществено и не е следвало да бъде отстранено от въззивната инстанция с оглед становището на съда, че по делото са събрани достатъчно доказателства за уважаване на исковете. Претенцията по чл.59 ЗЗД предполага наличието на различен фактически състав /неоснователно обогатяване/ от фактическия състав, основаващ вземането на кредитора по чл.266 ЗЗД /договорна отговорност/. В тази връзка и с оглед направените оплаквания във въззивната жалба за неправилно разпределение в доклада по чл.146 ГПК на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, въззивният състав е следвало да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относимите по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради неточност на доклада и дадените указания.
Допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №1 от 9.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, обуславя наличието на касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК в частта му, в която е допусната касация. На основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание съдът да извърши разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти съобразно възприетата от него правна квалификация и да предостави възможност на страните до посочат и представят доказателства с оглед на тази квалификация. На основание чл.294 ал.2 ГПК при връщане на делото за ново разглеждане компетентен да се произнесе по направените от страните искания за разноски пред ВКС е въззивният съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №88 от 17.03.2015г., постановено по в.т.д. №1506/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №385/24.07.2014г. по т.д.№383/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на ищеца [фирма]: 1.сумата 11 956.61лв., представляваща стойност с ДДС за поддръжка на светофарните уредби които не са обект на обслужване по договор 470/14.04.2006г. за период от 1.10.2010г. до 14.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г.; 2. сумата 33 125лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]с [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г.; 3. сумата 30 102лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г.; 4. сумата 28 284лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г., както и 5. сумата 20 463лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012г., както и в частта му относно присъдените разноски.
Връща делото на основание чл.293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд в отменената част на въззивното решение.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :