Р Е Ш Е Н И Е № 50112 гр. София, 22.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1628 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на С. Д. Л. срещу решение № 74 от 5. 04. 2021 г. по в. т. д. № 320/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 251 от 14. 04. 2020 г. по т. д. № 47/2019 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която предявеният от С. Д. Л. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск за присъждане на законната лихва върху сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12. 02. 2014 г., е отхвърлен за периода от 20. 08. 2015 г. до 12. 02. 2017 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че като не е уважил иска за законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 20. 08. 2015 г. до 12. 02. 2017 г., съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и на процесуалните правила предвид необсъждане на въззивните доводи относно лихвите върху дължимото обезщетение. Излага доводи, че при вземания с периодичен характер, каквото е и вземането за лихви, погасени по давност следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период преди датата на завеждане на исковата молба, а останалите, които са в този тригодишен период – за непогасени. В случая исковата молба била подадена на 20. 08. 2018 г., съответно при уважено от съда възражение за погасяване на акцесорното задължение за лихва по давност, същото било дължимо, считано от 20. 08. 2015 г. до окончателното изплащане на общо присъдената главница. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено, като законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се присъди от 20. 08. 2015 г. Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД не е депозирал отговор на касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният му представител юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изводите на въззивния съд относно периода, за който е погасено вземането за законна лихва, съответстват на материалния закон. Трето лице помагач на страната на ответника Застрахователна компания „Олимпик- клон България“ КЧТ не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 12. 02. 2014 г. на пътя В.-М. е настъпило ПТП с участие на лек автомобил Фолксваген с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил Ман с прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС] ; при десен завой водачът на движещият се с 120 км/ч лек автомобил изгубил контрол над автомобила и навлязъл в насрещното пътно платно, което довело до челен удар между посочените превозни средства; при ПТП загинали четирима от пътниците в лекия автомобил, между които и застрахованият при ответника негов водач Емир Х., а ищецът – водач на товарния автомобил получил счупване на дясната ключица. Решаващият състав е формирал изводи, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди при ПТП с оглед наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покриваща отговорността на виновния за произшествието водач на лекия автомобил, както и че не се установява ищецът да е съпричинил вредоносния резултат. Въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесните увреждания на ищеца вследствие ПТП възлиза на 30 000 лв. Изложил е съображения, че направеното от ответника възражение за частично погасяване по давност на акцесорната претенция за лихви е основателно и върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва за забава, считано от 13. 02. 2017 г. до окончателното му изплащане. Посочил е, че вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като в случая този срок е изтекъл на 12. 02. 2017 г. С определение № 287 от 20. 05. 2022 г. по настоящото дело съставът на ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. за периода от 20. 08. 2015 г. до 12. 02. 2017 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „За кой период се дължи лихва за забава и за кой период вземането за лихви за забава се погасява, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане?“. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно решение № 24 от 17. 02. 2009 г. по т. д. № 547/2008 г., І т. о., решение № 20 от 30. 06. 2010 г. по т. д. № 484/2009 г., ІІ т.о. и решение № 46 от 25. 06. 2020 г. по т. д. № 1328/2019 г., І т. о. лихвите се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и когато искът е предявен след изтичането на три години от възникване на вземането, не се погасяват всички лихви, а само тези които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Предвид отговора на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване основателен е касационният довод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивният съд е приел, че са погасени по давност лихвите в тригодишния период, считано от датата на ПТП 12. 02. 2014 г. до 12. 02. 2017 г., поради което законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 13. 02. 2017 г. В случая с исковата молба, с която е предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, касаторът е поискал присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането - 12. 02. 2014 г. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането за лихва, като се е позовал на приложимата кратка тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Въззивният съд е преценил възражението на ответника като частично основателно и е приел за погасено по давност вземането за законна лихва за времето от 12. 02. 2014 г. /датата на ПТП/ до 12. 02. 2017 г. С оглед надлежно релевираното възражение на ответника, погасяването на вземането за лихви при упражнено право по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на пострадали трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от деня на настъпване на ПТП, и при правилно приложение на правилата за погасителната давност за погасени по давност следва да се счетат лихвите, които са извън тригодишния срок преди предявяване на прекия иск - за периода от 12. 02. 2014 г. до 19. 08. 2015 г. Върху обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. законната лихва следва да се присъди, считано от 20. 08. 2015 г. до окончателното му изплащане. Предвид горното въззивното решение е неправилно в частта, с която е прието за погасено по давност вземането за лихви за периода от 20. 08. 2015 г. до 12. 02. 2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и да се постанови ново решение по съществото на спора от ВКС, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. На отмяна подлежи въззивният акт в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на 30 000 лв. за периода от 20. 08. 2015 г. до 12. 02. 2017 г., като ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца законната лихва върху обезщетението за този период. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 369, 26 лв. Посоченият размер е съобразен с обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие, сключен между касатора и представлявалия го адвокат С., е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. за изготвяне на касационната жалба и изложение на основания за допускане на касационно обжалване и защита пред касационната инстанция, с допускането на касационното обжалване в частта по иска за законна лихва /но не и по иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм.// и с уважаването на този иск. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация трябва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 362, 30 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 74 от 5. 04. 2021 г. по в. т. д. № 320/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 251 от 14. 04. 2020 г. по т. д. № 47/2019 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която предявеният от С. Д. Л. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск за присъждане на законната лихва върху сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12. 02. 2014 г., е отхвърлен за периода от 20. 08. 2015 г. до 12. 02. 2017 г., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] А да заплати на С. Д. Л., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 2 законната лихва върху присъденото на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лв. за периода от 20. 08. 2015 г. до 12. 02. 2017 г. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] да заплати на С. Д. Л. сумата от 369, 26 лв. /триста шестдесет и девет лева и 26 ст./ разноски за касационното производство. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 362, 30 лв. /триста шестдесет и два лева и 30 ст./ държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Застрахователна компания „Олимпик-клон България“ КЧТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.