Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
гр.София, 18. 06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета
Петрова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 657/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на М. окръжен съд, постановено на 07.01.2009 год. по в.гр.дело № 211/2008 год., с което е обезсилено решението на районен съд Л. от 12.04.2008 год., постановено по гр.дело № 906/2007 год. като недопустимо, вместо което постановено прекратяване производството по предявения от К. К. Н. от гр. Лом, ул.”С” № 34 против М. И. П. от гр. С., ж.к.”Л”, бл.40, ет.15, ап.68 иск за установяване, че А. Н. Г. е била собственик към образуване на ТКЗС на нива от 8.200 дка, част от нива от 14 дка в м.”Б”, землище гр. Лом, като недопустимо.
Недоволен от въззивното решение е касаторът К. К. Н., представляван от адвокат П от АК- М. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита,че е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Процесуалният представител адвокат Н от Софийската адвокатска колегия поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция.
От ответника по касация М. И. П., представляван от адвокат Х от АК-София е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Процесуалният представител адвокат Х поддържа оспорването на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че с подаденото заявление ищецът не е претендирал възстановяване на земеделски имот от 14 дка в м.”Б” както не е заявил за възстановяване и индивидуализирания с исковата молба имот от 8.200 дка в същата местност, поради което решението от 13.03.1997 год. на ПК Л. за възстановяване в реални граници право на собственост върху нива от 14 дка в тази местност, е нищожно поради липса на компетентност. Направен е извод, че не са събрани доказателства, че този имот е идентичен с възстановения на ответника от 8.275 дка, но в местността „Б”, за това е направен извод, че не е налице и правен интерес за водене на иск с правна квалификация чл.14,о ал.4 ЗСПЗЗ. Отчетено е, че в землището на гр. Лом няма местност с наименование „Б” като в посоченото решение е отбелязано, че се намира в терен по § 4, а съгласно писмо от 28.10.2008 год. на ОбСЗ Л. изрично е заявено, че в м.”Б” няма имоти, попадащи в терен по § 4.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Целта на производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е да се установи принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към минал момент – внасянето му в ТКЗС. В това производство не се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост към настоящия момент и решението на съда по предявения по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ иск само по себе си не легитимира лицето, за чийто наследодател е прието, че е притежавал правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС като собственик на този имот. Правото на собственост се възстановява само с решение на ОСЗ, който индивидуален административен акт легитимира определени лица като собственици на имота към настоящия момент.
В производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, като преценката дали посредством тях това право е установено следва да се извърши винаги конкретно с оглед вида на представеното доказателство и съдържащите се в него данни за момента на придобиване и основанието, на което е придобита собствеността.
Във въззивната жалба се поддържа още, че и спорната земеделска земя от 14 дка в м.”Б” през 1948 год.: на основание ЗТПС е заменена от наследодателката с други земеделски имоти в с. Т.. От писмо изх. № 1* от 28.10.2008 год. на ОСЗГ Л. се установява, че местност „Б” в плана за земеразделяне не съществува, заснетият имот на вх. № 4*-н-ци на А. Г. Н. с проектен № 901 попада върху вече регистрирани имоти на: имот 604095, имот 604096 и част от имот 604094, а според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, в старите си реални граници имотите по нот.акт № 85 от 01.09.1921 год., нот.акт № 53/1945 год. и протокол за делба от 16.10.1942 год. се припокриват, при което възстановения на ответника имот № 6* в стари реални граници е идентичен с оглед посочените по-горе доказателства от двете страни. Видно от приложената преписка на ответника М. И. П. е възстановена земя в м.”Б”, която в заявлението е посочена като: Борунски бахчи/оброка/.
Събраните по делото доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора тъй като за ищеца е налице правен интерес от водене на иска с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за процесния имот при съобразяване легитимацията на страните по спора, но към минал момент – образуването на ТКЗС.
Понеже са допуснати нарушения, водещи до отмяна съгласно чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, на основание чл.293, ал.3 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на М. окръжен съд, постановено на 07.01.2009 год. по в.гр.дело № 211/2008 год.
ВРЪЩА делото на друг състав на М. окръжен съд за произнасяне по съществото на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: