7 Р Е Ш Е Н И Е № 449 гр. София, 28 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2372/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Осъденият Е. А. Х. от [населено място], Търговищка област, чрез защитника си адв. Й. от Търговищката адвокатска колегия (Т.), на основание чл. 420, ал. 2 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, е направил искане за отмяна, по реда на възобновяване на наказателните дела, на влязлата в сила присъда № 137 от 10 ноември 2010 година на Омуртагския районен съд (ОРС), постановена по нохд № 123/2010 година по описа на този съд и частично отменена по отношение на Г. В. Г. и потвърдена в останалата й част с решение № 37 от 15 април 2011 година на Търговищкия окръжен съд (ТОС), постановено по внохд № 22/2011 година. От съдържанието на направеното искане могат да бъдат изведени като релевирани основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Заявената несправедливост на присъдата е обвързана като последица с оплакването за неправилно осъждане по повдигнатото обвинение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции, изразяващи се в избирателно и едностранчиво обсъждане и оценка на доказателствените източници, най-вече гласните, довело до противоречиво съдържание на мотивите на присъдата и до неправилно приложение на закона при ангажиране на наказателната отговорност на осъдения Х.. Възразява се и размера на присъденото по делото обезщетение. В производството пред ВКС осъденият Х. участва лично и със защитника си адв. Й., който поддържа направеното искане при развитите в него основания за възобновяване на наказателното дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като извърши проверка по основанията, посочени в искането и съобрази доводите на страните, установи следното: С атакуваната по реда на възобновяване на наказателните дела присъда, е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Е. А. Х. за извършено от него, в периода от м. септември 2007 година до 16. 05. 2008 година, при продължавано престъпление, в землището на [населено място], [община], в качеството му на горски стражар в Д. – [населено място] и в съучастие като помагач на Г. В. Г. – като извършител, престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. На основание ал. 3 на чл. 55 от НК не му е наложено предвиденото наказание глоба в полза на държавата. Със същата присъда е ангажирана отговорността и на подсъдимия Г. В. Г. за извършено от него престъпление, в съучастие с осъдения Х., също по чл. 235, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим и подлежащо на изтърпяване в затвор. Определено му е общо наказание от три години лишаване от свобода за съвкупност от престъпления, за които е осъден с настоящата и с предходни влезли в законна сила присъди. Г. и Х. са осъдени да заплатят на Н. Б. Н. от [населено място], сумата 7278. 50 лева, представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди. В останалата им част претенциите за обезщетения са отхвърлени като неоснователни. Двамата са осъдени, на основание чл. 235, ал. 7 от НК, да заплатят в полза на държавата сумата 14557 лева, представляваща паричната равностойност на липсващия предмет на престъплението. Присъдени са и направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимите. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Омуртаг, както и по жалба на гражданския ищец Н. Н. и по жалби на двамата подсъдими Г. и Х., е постановено въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, с което е отменена присъдата в частта й относно подсъдимия Г. и производството в тази му част е прекратено при основанията на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – поради настъпила смърт на дееца, установена по надлежен ред, а в останалата й част присъдата е потвърдена като правилна и законосъобразна. Присъдата е влязла в законна сила на 15. 04. 2011 година. Не е проверявана по касационен ред. Искането на осъдения Х. за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно, макар и не по изложените в него съображения. Доводите в подкрепа на искането по-скоро са относими към обосноваността на присъдата, което по принцип е извън рамките на настоящата проверка. Заявеното недоволство на осъдения Х. от ангажиране на отговорността му с постановената присъда, все пак позволява установяване на действителните причини за нейното оспорване. ВКС извърши проверка, при която установи следното: 1. В рамките на съдебното разглеждане на делото се е развило производство по обжалване на взета от Районен съд – гр. Омуртаг мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдимия Г.. Жалбата е подадена до ТОС и е предизвикала образуване на внчд № 279/2010 година по описа на този съд. Едновременно с жалбата, процесуалният представител на подсъдимия Г. - С. В., е подала „Изявление за отвод” на всички съдии от този съд, при съображения за предубеденост по делото и с аргументи за извънпроцесуални изявления на някои от тях и с постановени вече отводи по други дела със страна подсъдимия Г.. С последователни определения и разпореждания от 28. 10. 2010 година до 03. 11. с. г. (общо шестнадесет на брой), съдиите са се отвели от разглеждане на делото поради изразените съмнения в тяхната непредубеденост и в интерес на правосъдието, като гаранция за непоставяне под съмнение на окончателния съдебен акт по делото. Приели са направените им отводи и съдиите Мирослав Митев (определение от 01. 11. 2010 година), Ангел Павлов (определение от 02. 11. 2010 година) и административният ръководител съдия Тихомир Петков (определение от 03. 11. 2010 година). Обобщени, изложените съображения касаят осигуряване на обективен процес и съхраняване интересите на правосъдието. С последното определение производството по делото е прекратено и изпратено на ВКС за промяна на местната му подсъдност при условията на чл. 43, т. 3 от НПК. С определение от 22. 11. 2010 година, по нчд № 617/2010 година, ВКС, І-во н. о., е променил местната подсъдност на делото и е изпратил същото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Окръжен съд – гр. Шумен, поради приетите отводи и невъзможността ТОС да образува състав за разглеждане на делото. Посочените по-горе съдии Петков, Павлов и Митев са формирали въззивния съдебен състав, разгледал жалбите на страните срещу първоинстанционната присъда и постановил решението от 15. 04. 2011 година по внохд № 22/2011 година по описа на ТОС, с което е проверена и частично отменена и потвърдена в останалата й част присъдата на Районния съд. ВКС намира, че въззивното решение е постановено от незаконен състав, тъй като по отношение на съдиите са били налице основанията по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането им, при изразените от самите тях съображения за съмнения за липса на безпристрастност и непредубеденост при разглеждане на делото. В основата на законността на съдебния състав е идеята, че неговите членове не следва да подлежат на отводи и самоотводи, т. е. че „... в състава не бива да участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт.” (Ст. П., „Наказателен процес”, изд. 1979 г., стр. 203). Предубеждението, в условията на чл. 29, ал. 2 от НПК и извън т. нар. безусловни основания за отвод по ал. 1 на нормата, може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници. Съображения в този смисъл са изложили самите съдии-членове на състава по въззивното дело. Без значение е дали и доколко изложените в искането за отводите им обстоятелства са истинни и състоятелни, определящото е, че конкретни факти, свързани със страните по делото, създават опасения за невъзможност вътрешното убеждение на съда да бъде формирано по начина, изискван от закона. Без значение в случая е и обстоятелството, че приетите отводи и променената местна подсъдност по делото са се случили в съпътстващото производство по обжалване на мярката за неотклонение на единия от подсъдимите и при несъмнения регламент в закона, че в съдебната фаза на процеса при произнасяне по мярката за неотклонение, съдът не разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление (чл. 270, ал. 2 от НПК), тъй като се касае за същото наказателно производство по отношение на същите страни и идентични Факти и обстоятелства, подлежащи на установяване и оценка от съда. Без значение е и фактът, че съображенията за предубеденост са изразени по повод направено искане за отвод от защитата само на единия от подсъдимите в процеса. Несъмнено е единството на наказателния процес спрямо двамата подсъдими за престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 26 от НК, за което обвинението претендира да е извършено в съучастие помежду им по чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК. Касае се за общи инкриминирани факти и обстоятелства за двамата подсъдими и за едни и същи доказателствени източници, подлежащи на анализ и оценка в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. А и право да предявява отвод има всяка от страните по делото, без това да повлиява преценката на неговата основателност. Констатираното нарушение на разпоредбите относно състава на съда е от категорията на абсолютни основания за отмяна на съдебния акт, за отсъствието на които ВКС следи служебно, без значение, че не е релевирано в искането за възобновяване на делото. То е допуснато при въззивното разглеждане на делото, отстранимо е и предопределя отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. 2. Извън казаното дотук следва да се отбележи, че въззивният съдебен акт съвсем не е безспорен и убедителен. Напротив, мотивите му биха могли да се определят като формални, схематични и повърхностни. Въззивният съд е сезиран за проверка на присъдата с протест на прокурора и жалби на всички страни в процеса. Прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимия Г. поради настъпила смърт, не би следвало да повлиява по никакъв начин обема и пълнотата на извършваната въззивна проверка. Освен формалното съгласие с констатациите и изводите на първоинстанционния съд, в мотивите на въззивното решение не се съдържат дължимите отговори на направените в жалбите и протеста оплаквания и на изложените в тяхна подкрепа доводи. В решението напълно липсва дори споменаване на въззивния протест, а той касае и подсъдимия Х.. Липсва какъвто и да било отговор на жалбата на гражданския ищец Н., като наличието й изобщо не е отразено в решението и тя не е обсъждана. Тези съществени пропуски на въззивната проверка биха могли да са вероятна последица и от констатираната вече липса на обективност и безпристрастност на съдебния състав, разглеждащ делото. 3. При така установеното основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, ВКС намира, че следва да се произнесе и относно местно компетентния съд за новото разглеждане на делото. Несъмнено, изложените по-горе съображения относно законността на въззивния съдебен състав касаят всички съдии от ТОС, приели направените им отводи от разглеждане на делото. На практика това са всички съдии от този съд, което е обосновало и постановената от ВКС промяна на местната подсъдност. От извършена служебна справка се установи, че в състава на съда няма назначения на съдии извън отвелите се от разглеждане на делото. Поради това, очевидно ТОС няма да може да образува състав за новото разглеждане на делото. Няма пречка ВКС да се произнесе относно местно компетентния съд за новото му разглеждане, при условията на чл. 43, т. 3 от НПК, като определи друг, еднакъв по степен съд, а именно – Окръжен съд – гр. Шумен. При новото разглеждане на делото следва да получат убедителен отговор всички направени възражения във въззивните протест и жалби на всички подали ги страни. Предвид изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 37 от 15 април 2011 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по внохд № 22/2011 година в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Е. А. Х.. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Шуменския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕПИС от решението да се изпрати на председателя на Търговищкия окръжен съд за сведение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.