5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 303 [населено място] , 11.06.2019г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2992/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. П. против решение №222/20.07.2018г. по в.т.д.№311/18г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №100/19.03.18г. по т.д.№61/2017г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него срещу „Интернешънъл Асет Банк“АД отрицаталан установителен иск за признаване,че ответникът не притежава ипотечно право по отношение на недвижим имот на ищеца,представляващ апартамент от жилищна сграда в [населено място]. В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд,поради несъобразяване с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Претендира се отмяната му и уважаване на иска с присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба „Интернешънъл Асет Банк“АД е оспорил наличието на сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол,а по същество излага съображения за неговата правилност и за неоснователност на оплакванията в касационната жалба. Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: В исковата молба, с която е сезиран Смолянски окръжен съд, е обоснована активна легитимация на ищеца с притежавано от него право на собственост върху недвижимия имот, върху който ответникът е насочил принудително изпълнение за удовлетворяване на вземане,обезпечено с учредена върху имота ипотека. Отричането на ипотечното право на ответника върху придобития от ищеца имот се основава на твърдения,че извършеното преди придобиването на имота от ищеца /на 06.04.2017г./, но след изтичането на 10-годишния срок за подновяване на ипотеката /което е настъпило на 22.01.2017г./, ново вписване на ипотечния договор /от 07.03.2017г./ няма действие спрямо приобретателя-ищец, тъй като към датата на новото вписване праводателите му А. и А. К. не са били страни по договорната ипотека, какъвто е бил техният праводател – ЕТ „Г. П.“.Поради пропускането на срока за подновяване ищецът счита,че действието на вписаната ипотека, учредена от длъжника в полза на ответника преди имотът да бъде прехвърлен на К., е отпаднало автоматично и вписването на същия нотариален акт за ипотека няма правно действие спрямо последните, а оттам и спрямо частния им правоприемник – ищеца. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, приемайки,че правните последици от вписването са запазили действието си и след изтичането на 10-годишния срок по чл.172 ал.1 ЗЗД ,тъй като праводателите на ищеца не са поискали заличаването му преди да бъде извършено новото вписване и поради това е заключил,че ищецът е придобил от тях имота с вещната тежест. Пловдивски апелативен съд не е споделил този мотив на първоинстанционния съд, намирайки подобно разбиране за противно на закона /чл.172 ал.1 ЗЗД/. Аргументирал е обратен извод с тълкуване на нормата на чл.179 ал.1 ЗЗД, сочейки, че за заличаване на ипотека с вече изтекъл срок на вписване не е необходимо нито съгласието на кредитора,нито влязло в сила съдебно решение, а заличаването по чл.179 ал.3 ЗЗД, на което се е позовал в мотивите си окръжният съд, е юридически възможно единствено в случай,че към датата на искането за извършването му вписването на ипотеката все още проявява действието си. За да потвърди крайния резултат, въззивният съд е посочил,че в хипотезата на чл.172 ал.2 ЗЗД ипотеката може да бъде вписана наново само в случай,че към датата на това вписване имотът , върху който е била учредена, или е още собственост на ипотекарния длъжник, или е собственост на лице,което междувременно е придобило ипотекирания имот в рамките на 10- годишния срок по чл.172 ал.1 ЗЗД,през който трае действието на първоначалното вписване. В случай,че след изтичането на срока имотът продължава да бъде собственост на същото лице,което с него е отговаряло за събирането на обезпеченото с ипотеката вземане, според съда, новото вписване на същата ипотека е допустимо и обвързва лицето, но с ред от новото вписване , съгласно чл.172 ал.2 изр.2 ЗЗД. Тъй като в случая хипотезата е точно такава – праводателите на ищеца са придобили собствеността върху имота по време на действието на първоначалното вписване на ипотеката; новото вписване на същия договор за ипотека,сключен с техния праводател – длъжник на банката, извършено след изтичането на 10-те години, е породило действие и спрямо тях и следователно прехвърлянето на имота на последващия приобретател – ищеца, извършено след новото вписване,е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор. Искането си за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд касаторът е обосновал на три основания. Според същия въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото въпрос „Има ли правно действие новото вписване на ипотеката спрямо новия собственик, ако към момента на извършването му ипотекираният имот вече не е притежание на лицето, което е учредило ипотеката?“ в отклонение от практиката на ВКС /допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, обективирана в определение №218/20.04.17г. по ч.гр.д.№318/17г. на четвърто г.о.,определение №173/09.06.2015г. по ч.гр.д.№1254/15г. на второ г.о. и определение №564/28.10.2015г. по ч.т.д.№2470/15г. на първо т.о. Като обусловил решаващата воля на съда и изхода на спора и едновременно с това – значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото касаторът счита въпроса „Какви са пределите на новото вписване на ипотеката и има ли тя ретроактивно действие спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота,служещ за обезпечение преди новото вписване?“. Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК към този въпрос се обосновава от касатора с цитирана от него противоречива съдебна практика – решение №66/20.01.17г. по гр.д.№3012/16г. на Окръжен съд Пловдив, решение №1889/10.10.17г. по т.д.№9238/16г. на Софийски градски съд, решение №471/21.01.11г. по гр.д.№733/10г. на Благоевградски окръжен съд и решение №318/15.09.15г. по гр.д.№767/15г. на Софийски окръжен съд. На трето място касаторът се позовава на касационното основание,предвидено в чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, считайки въззивното решение за очевидно неправилно, поради постановяването му в разрез с правилата на формалната логика и на съдебната практика. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение не намира обжалваното въззивно решение за очевидно неправилно, доколкото съдът е извел мотивите си въз основа на събраните по делото доказателства при тълкуване на относимите към конкретната хипотеза правни норми,като допуснато при осъществяването на правораздавателната му дейност нарушение на правилата на формалната логика не може да бъде изведено. И двата, формулирани от касатора, въпроса осъществяват общия критерий за правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото даденото по тях разрешение от въззивния съд е обусловило и изхода на спора. Необоснована е допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК спрямо първия от въпросите.Цитираните и представени в подкрепа на тезата за наличието й определения на ВКС не разрешават поставения въпрос по начин, различен от изложените във въззивното решение мотиви. В тях се прави разграничение между подновяването на вписването на договорната ипотека и новото й вписване след изтичането на 10-годишния срок, като се приема,че при новото вписване не се изисква сключване на нов ипотечен договор с длъжника и спазване на всички изисквания по чл.167 ЗЗД, но вписването се извършва с нов ред, като кредиторът не може да се ползва от датата на първоначалното вписване, както при подновяването. Тези принципни разрешения нито имат връзка с поставения от касатора първи въпрос,нито са отречени в решението на апелативния съд. Налице е хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК,представляваща допълнително изискване за допустимост, по отношение на втория от въпросите. Същата е обоснована с наличието на противоречива съдебна практика по приложението на чл.172 ал.2 ЗЗД спрямо случаите, когато към момента на извършването на новото вписване ипотекираният имот се намира в собственост на трето лице,различно от ипотекарния длъжник, която собственост е придобита в рамките на 10-годишния срок. Така, противно на възприетото от въззивния съд, че новото вписване разпростира действието си и спрямо това лице, с решение №66/20.01.17г. по гр.д.№3012/16г. Окръжен съд Пловдив е приел обратното. Това различно тълкуване на закона при прилагането му спрямо една и съща хипотеза налага то да бъде отстранено,като се издири истинския смисъл на нормата за постигане точното й прилагане, съгласно разясненията,дадени в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради това настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, обобщен и конкретизиран /в съответствие с възприетото правомощие на касационната инстанция в т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ по следния начин: „ Има ли правно действие новото вписване на ипотеката, предвидено в чл.172 ал.2 ЗЗД, спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди извършването на това вписване, но в рамките на действието на вписването по чл.172 ал.1 ЗЗД?“. На касатора следва да бъде указано да внесе дължимата за обжалването държавна такса в размер на 417,22 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №222/20.07.2018г. по в.т.д. №311/18г. на Апелативен съд Пловдив . УКАЗВА на касатора С. Т. П. да заплати по сметка на ВКС държавна такса 417,22 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване. След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.