РЕШЕНИЕ № 22 гр.София, 09 февруари 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Деница Вълкова наказателно дело № 972/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 425, вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. ВКС е сезиран с искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1115/2020 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като се претендира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал.3 от НПК, довели до нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на нова въззивна присъда №63/28.07.2020 год., постановена по същото дело, в частта, с която подсъдимият Н. М. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения Н. К. - адвокат Т. пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение. Защитата оспорва всяко твърдение за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на въззивната присъдата, като излага подробни съображения в тази насока и основно възразява, че приложението на чл.281 от НПК относно приобщаване показанията на пострадалия в досъдебното производство зависи от преценката на съда, защото разпоредбата не е императивна. Счита, че са налице достатъчно данни, включително от показания на незаинтересована свидетелка очевидец за липса на каквито и да е закани от страна на подсъдимия спрямо личността на пострадалия, поради което оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.144, ал.3 от НПК от въззивния съд намира за правилно и законосъобразно. Предвид на това, защитникът пледира за оставяне на искането без уважение. Осъденият Н. К. не се явява в съдебно заседание и не изразява самостоятелно становище по искането. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и депозирано от процесуално легитимирана страна – заместник на главния прокурор в рамките на изрично предоставените му правомощия видно от приложена Заповед № РД-08-1367/26.10.2020г. на Главния прокурор. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: С присъда № 55/19.02.2019 г., постановена по нохд № 7120/2018 г., по описа на Пловдивския районен съд, подсъдимият Н. К. бил признат за виновен в това, че на 07.08.2018 год., в [населено място] е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е било наложено наказание пет месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Със същата присъда подсъдимият Н. К. бил признат за виновен в това, че на същата дата и място се заканил на другиго – И. А. П., [ЕГН] с престъпление против неговата личност – с убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК Пловдивският районен съд е наложил на подсъдимия най-тежкото от така определените наказания, а именно шест месеца лишаване от свобода, като отложил изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Към определеното общо наказание лишаване от свобода, на основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил наказанието обществено порицание, което постановил да бъде изпълнено с обявяване на присъдата с разлепване в сградата на Кметството по местоживеене. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на направените деловодни разноски и постановено вещественото доказателство – диск (CD) да остане към материалите по делото. Така постановената първоинстанционна присъда, видно от приложените по делото материали, е била предмет на две въззивни проверки, като втората е по повод Решение №79/16.06.2020г. по н.д. 256/2020г., второ н.о. на ВКС, с което е възобновено внохд №943/2019г. на ОС-Пловдив, постановената по него въззивна присъда №73/11.07.2019г. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При втората въззивна проверка по внохд №1115/2020г. Пловдивският окръжен съд отново е постановил въззивна присъда (с напълно идентично съдържание като постановената при първата въззивна проверка присъда №73/11.07.2019г. по внохд №943/2019г.), като е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната част относно престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК и вместо това е признал подсъдимия К. за невиновен и го оправдал по това обвинение, а относно обвинението по чл.325, ал.1 от НК е изменил присъдата на РС-Пловдив и вместо наложеното наказание пет месеца лишаване от свобода е освободил подсъдимия от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лева. Първоинстанционната присъда в останалата й част е потвърдена. Искането за възобновяване е основателно. За да приеме за недоказано обвинението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и да оправдае подсъдимия К., въззивният съд се е позовал на противоречия в показанията на пострадалия И. П. относно основнорелевантния факт от предмета на доказване, а именно осъществил ли е подсъдимият К. закана спрямо личността на пострадалия с убийство и ако да - какво е било нейното съдържание в словесен аспект. На стр.6 от мотивите на въззивната присъда е посочено, че „единственото пряко доказателство за твърдените закани с убийство от подсъдимия са показанията на пострадалия И. П.“, за които (на стр.7) въззивният съд е приел, че са „противоречиви и непоследователни“, поради което за разлика от първоинстанционния съд отказал да ги кредитира. Дори да се игнорира процесуално неиздържаното определяне на показанията на свидетеля П. от въззивния съд като „пряко доказателство“ вместо като доказателствено средство, каквито всъщност те са съгласно доктрината и процесуалните правила в Глава Тринадесета, раздел ІІ, чл. 117 от НПК, процесуалният подход на въззивната инстанция да оценява показанията на пострадалия на база показанията му от досъдебното производство е незаконосъобразен, защото последните не са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК. Въззивният съд е приел за недоказано обвинението по чл.144, ал.3 от НК, защото е отказал да кредитира с доверие казаното от свидетеля П. пред съда относно словесното съдържание на изречените от подсъдимия закани, но след като недопустимо (от процесуална гледна точка) е съпоставил показанията му, обективирани в протоколите за разпит на л.8-9 от ДП и л.98-99 от ДП и е приел, че едните противоречат на другите. Въззивният съд не е съобразил, че показанията на пострадалия от ДП не са част от доказателствената съвкупност след като не са били събрани в хода на първоинстанционно или въззивно съдебно следствие по реда на чл.281 от НПК – чрез прочитането им в съдебно заседание. Впрочем аналогично съществено нарушение на процесуалните правила е допуснал и първият въззивен състав, заради което по реда на възобновяването на наказателни дела ВКС е отменил първата въззивна присъда. При постановяване на новата въззивна присъда, предмет на настоящата проверка, Пловдивският окръжен съд не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция във връзка със забраната да се ценят показания на свидетел от досъдебното производство, когато не е приложена „техниката на приобщаване по реда на чл.281 НПК под каквато и да е форма“ (вж стр.2 от отменителното решение № 79/16.06.2020г. по н.д. №256/2020г., второ н.о. на ВКС по същото наказателно производство). Следователно, като се е позовал на данни от досъдебното производство, извлечени от показанията на главния свидетел – пострадалият П., без да е провел процедура по чл.281 от НПК, въззивният съд повторно е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.13, ал.2 от НПК, което е самостоятелно основание за уважаване на искането. В мотивите на атакуваната въззивна присъда Пловдивският окръжен съд се е ограничил да възпроизведе дословно възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, корелираща на обвинителната теза по двете обвинения срещу подсъдимия К. и същевременно да посочи, че счита обвинението по чл.144, ал.3 вр ал.1 от НК за недоказано поради противоречивите и непоследователни показания на пострадалия свидетел И. П., които същият е дал в досъдебното производство и пред първоинстанционния съд. Въззивният съд не е изложил свои собствени фактически изводи за обстоятелствата по чл.102 от НПК относно обвинението по чл.144, ал.3 от НК, което е бил длъжен да направи след като е изразил несъгласие с установените факти от първоинстанционния съд. Съгласно чл.339, ал.3 вр. чл.305, ал.3 от НПК въззивният съд е длъжен да посочи какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателствени материали, когато не възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд и постановява нова въззивна присъда. От съдържанието на атакувания съдебен акт се налага изводът, че това не е извършено по съответния процесуален ред от въззивната инстанция. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което следва да се прецени налице ли е „съществено противоречие“ по смисъла на чл.281, ал.1, т.1 от НПК в показанията на свидетеля П. пред първоинстанционния съд и тези от ДП. Ако се направи положителна преценка за такова „съществено противоречие“, въззивният съд следва служебно да положи процесуални усилия за преодоляването му, като проведе указаната в предходното отменително решение на ВКС (по н.д.256/2020г., второ н.о.) процедура по чл.281 от НПК в съответствие с процесуалното правило по чл.13, ал.2 от НПК, като съобрази императивния характер на посочената разпоредба. Дори да приеме, че приобщените по този ред показания на пострадалия са до такава степен противоречиви, че не могат да бъдат поставени в основата на фактическите изводи на крайния съдебен акт, въззивният съд и при това положение дължи да посочи конкретно какво приема за установено от фактическа страна относно обвинението по чл.144, ал.3 от НК. Хронологично това следва да стане преди съдът да изведе правни изводи за доказаност или недоказаност на обвинението. В тази връзка основателно се възразява в искането, че въззивният съд не е извършил задълбочена съвкупна оценка на доказателствените източници на информация относно правнорелевантните факти и не е обсъдил редица доказателствени материали в подкрепа на обвинението за закана с убийство. Например на л.7 от мотивите на въззивната присъда, като аргумент за отхвърляне показанията на пострадалия, съдът е посочил, че свидетелите С. К. и И. Б. „не са възприели твърдените закани с убийство“. Фактически това е вярно, защото няма как да бъде друго предвид безспорните между страните заявления на двамата свидетели, че са полицейски служители и не са били очевидци на разменените между подсъдимия и пострадалия реплики. Посетили са адреса на пострадалия едва след като той позвънил и потърсил помощ на тел.112. В мотивите на въззивния съдебен акт обаче липсва какъвто и да е коментар на прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на същите свидетели от ДП (вж. л.39-41 от нохд №7120/2018г. по описа на РС-Пловдив и л.25-27 от ДП). Съгласно визирания в чл.14, ал.1 от НК основен принцип за начина, по който се формира вътрешното убеждение на съда, тези показания, като източник на производни доказателства, следва също да бъдат обсъдени за проверка показанията на пострадалия поне в частта какво им е съобщил той непосредствено след като са пристигнали на адреса по повод трикратно търсената от него помощ на тел.112. Неосъществяването на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото сочи на нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, което препятства проверката на правилността на приложението на материалния закон, каквото е второто релевирано в искането оплакване по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. След възобновяване на наказателното производство постановената от въззивния съд присъда следва да бъде отменена изцяло, тъй като евентуалното постановяване на осъдителна присъда по обвинението по чл.144, ал.3 НК при новото разглеждане на делото от въззивния съд, ще препятства освобождаването на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание с оглед забраната по чл.78а, ал.7 НК при множество престъпления. Предвид изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 1115/2020 год. по описа на Окръжен съд-Пловдив. ОТМЕНЯ изцяло присъда № 63/28.07.2020г. по внохд №1115/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.