2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
СОФИЯ, 13.09.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 10 май 2011 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1770/09 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 1982 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 3088807 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 96 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 1632/05 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е определено как да се разпределят получените при публичната продан суми, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на И. Ж. против Р. Г. за сумата над 51 лв. до 103 лв. и в отменените части е постановено друго, с което: е определено сумата, получена при публичната продан на делбения недвижим имот да се разпредели между съделителите както следва: 11/12 за Р. К. Г. и 1/12 за И. К. Ж.; Р. К. Ж. е осъдена да заплати на И. К. Ж. допълнително сумата 51.20 лв., представляваща припадащата се съобразно квотата й в съсобствеността част от разходите за подобрения в делбения имот. В останалата обжалвана част, с която е постановено извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, първоинстанционното решение е оставено в сила.
С определение № 91 от 02.02.2011 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на И. К. Ж. в частта по извършване на делбата. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за неподеляемост на делбения имот е изведен в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, тъй като при наличието на представен инвестиционен проект за обособяване в първия етаж на две самостоятелни жилища съдът е приел, че преустройството предполага значителни по своя характер строителни работи, които биха създали големи неудобства, без да се мотивира със събраните по делото доказателства. Счита също, че в нарушение на материалния закон етажът бил изнесен на публична продан без припадащите му се идеални части от общите части на сградата и без принадлежащото му складово помещение.
Ответницата по касация Р. К. Ж. в писмен отговор на касационната жалба е изразила становище, че същата е неоснователна.
Ответницата С. Т. С. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на въззивно решение в допусната до касационно обжалване част във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема следното:
С решение № 193 от 18.10.2005 г. по гр.д. № 1632/05 г. на Пловдивския районен съд е допусната съдебна делба между съделителите С. Т. С., И. К. Ж. и Р. К. Г. по отношение на следния недвижим имот: първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, входно антре, баня и тоалетна, с обща застроена площ от 95 кв.м., находящ се в двуетажна със сутерен жилищна сграда, построена в дворно място с площ 130 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ- 712 в кв. 392 по плана на [населено място], Старинна градска част, при права 10/12 ид. части за С. С., 1/12 ид. част за И. Ж. и 1/12 ид. част за Р. Г.. След влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката С. С. е прехвърлила на Р. Г. притежаваните от нея идеални части от жилището.
При разглеждане на делото във фазата по извършване на делбата от въззивния съд съделителят И. Ж. е представил инвестиционен проект за разделяне на делбения имот на два дяла в няколко варианта. С протокол от 16.09.2008 г. на РЕСУТ П. е одобрен вариант трети. Според този вариант жилище 1 се обособява като боксониера със самостоятелен санитарен възел, складово помещение в избения етаж и вход през покритата веранда, като се предвижда запазване на съществуващата стая с кът за хранене, а съществуващите банята и тоалетна се преустройват в две помещения - баня- тоалетна, съответно по едно за двете самостоятелни новообразувани жилища. Жилище 2 се оформя от двете съществуващи стаи на изток, едната от които се трансформира в кухня- дневна, към него се осигурява самостоятелно санитарно помещение баня - тоалетна, запазва се съществуващото антре, осигурява се достъп от съществуващото вътрешно стълбище и складово помещение под спалнята. Въззивният съд е назначил съдебно- техническа експертиза, която да изчисли стойността на това преустройство и стойността на новообособените жилища, както и да определи идеалните части от общите части за сградата за всяко от тях. Според приетото заключение на вещото лице, преустройството включва изграждане на допълнителен преграден зид с дебелина 12 см. и дължина 1.80 м., уширяване на проходен отвор, измазване и шпакловка на новите зидове от двете страни и боядисването им с латекс, на обща стойност 442 лв. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в експертизата не са включени средствата, необходими за изграждане на В и К връзки с оглед предвиденото преустройство на банята и тоалетната и изграждането на кухня.
При тези доказателства въззивният съд е посочил, че не възприема съгласувания проект за разделяне на жилището и намира, че същото е неподеляемо, тъй като разделянето е свързано със значителни преустройства и неудобства, по- големи от обикновените. Изводът е мотивиран с това, че съделителят И. Ж. не е ангажирал доказателства за стойността на необходимите СМР за направа на нови В и К инсталации, които да обслужват новообразуваните жилища.
Въззивното решение е неправилно.
За да се извърши съдебна делба на жилищна сграда, жилище или друг обект законът изисква съответните дялове да могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи, както и наличие на одобрен от главния архитект на общината по предложение на съда инвестиционен проект.
Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително и в кои случаи свързаните с него неудобства могат да се окачествят като по- големи от обикновените. Това са фактически въпроси, които се решават от делбения съд конкретно във всеки отделен случай. Възможни са различни хипотези - предвидените строително- монтажни работи да са значителни по обем, но при сравнително малки разходи, или пък техният обем да е малък, но на значителна стойност; да се налага отделни помещения или инсталации да не се ползуват през сравнително продължителен период от време от обитателите на обекта и пр. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително - монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него.
В случая това не е сторено. Приетата от въззивния съд съдебно- техническа експертиза е дала непълно заключение относно стойността на необходимите строително - монтажни работи за обособяването на две самостоятелни жилища в допуснатия до делба първи етаж от жилищната сграда. Одобреният вариант ІІІ по приложените проекти за разделяне на жилището предвижда обособяване на отделни санитарни възли - баня и тоалетна, чрез преустройство на съществуващите такива, както и трансформиране на една от съществуващите стаи на изток в кухня- дневна. Това преустройство, освен с изграждане на преграден зид, затваряне на отвор, измазване и шпакловка на новите зидове, е свързано и с преустройство на съществуващите електрическа и В и К инсталации, в какъвто смисъл са поясненията на вещото лице, дадени устно в съдебно заседание на 02.12.2008 г. Вместо да изиска от вещото лице да даде заключение за обема и стойността и на тези преустройства съобразно поставената му задача, въззивният съд неправилно е вменил доказателствената тежест за тези обстоятелства и неблагоприятните последици от недоказването им на касатора. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 186 ГПК/ отм./, което е довело до необоснованост на извода на съда досежно въпроса за поделяемостта на делбения имот, който е определящ за способа за извършване на делбата.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е постановено изнасяне на процесния недвижим имот на публична продан и тъй като спорът за реалната поделяемост на жилището е свързан със събирането на нови доказателства - допълнителна съдебно - техническа експертиза, делото следва да се върне за ново разглеждане на Пловдивския окръжен съд.
Този изход на делото налага и отмяна на допълнителното въззивно решение № 872 от 20.05.2009 г. в частта за разноските.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1982 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 3088/07 г. на Пловдивския окръжен съд частта, с която е оставено в сила решение № 96 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 1632/05 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан и разпределяне получените при поданта суми между съделителите Р. К. Г. и И. К. Ж..
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ОТМЕНЯ допълнително решение № 872 от 20.05.2009 г. в частта, с която Р. К. Генчева е осъдена да заплати на И. К. Ж. разноски за въззивната инстанция в размер на 265 лв.
В останалата част решение № 1982 от 23.12.2008 г. и допълнителното решение № 872 от 20.05.2009 г., постановени по гр.д. № 3088/07 г. на Пловдивския окръжен съд, са влезли в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |